Темата за влизането на България в еврозоната не седеше на дневен ред дълги години, защото икономиката на България не е готова за единна валута. Това се потвърждава и от заложените в договорът от Маастрихт икономически критерии, които всяка държава трябва да покрие преди да е готова за членство в еврозоната, а именно:

1. Среден ръст на инфлацията, по-нисък от 1.5% спрямо трите страни с най-нисък ръст на инфлацията;
2. Ниски дългосрочни лихви, които не надхвърлят с повече от 2% доходността в трите страни с най-ниски лихвени проценти;
3. Запазване на плаващ курс на българския лев с отклонение до 15%;
4. Бюджетен дефицит, по-нисък от 3% от БВП, с изключение на кратки периоди и при условията описани в Маастрихтския договор;
5. Държавен дълг, по-нисък от 60% от БВП, с изключение за страни, които са устоичиви по всички останали критерии.

Важно е да се отбележи, че влизането на България в еврозоната е по-скоро политическо решение и е много вероятно да се случи и без България да изпълни тези критерии, ако ЕЦБ (Европейската централна банка) прецени, че желае България да е част от еврозоната. Това може да се случи в ситуация, в която еврозоната има нужда от позитивен маркетинг и приемане на допълнителни страни членски би демонстрирало привидна стабилност. В тази хипотеза попадна България през 2018 година, когато правителстовто на ГЕРБ заговори за влизане на България в еврозоната. Редица събития, включително подписка за провеждане на референдум през 2018 година, предотвратиха подобно необмислено решение към онзи момент, но в крайна сметка през 2020 година България беше вкарана в механизма ERM II („чакалнята на еврозоната“). Това беше извършено под външен натиск от правителството на ГЕРБ в края на своя мандат, а продължение на тази политика наблюдаваме и по време на служебните и редовни правителства след това. През май 2022 година се стигна до приемане на план за въвеждане на еврото в Република България от правителстовто на Кирил Петков и коалиционните партньори на „Продължаваме Промяната“. Към ноември 2022 година служебното правителство на Румен Радев продължава да работи по стъпките описани в този план, като е важно да се отбележи, че България при план за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година, но без да е извършен анализ за ползите и вредите от това решение. Към днешна дата официален анализ все още няма, защото е доста усърдно скриван от широката обществетност, макар срокът за извършването му да изтече на 30 август 2022г. Този анализ се изготвя съвместно от Министерство на финансите и Българска народна банка, като част от задачите на координационния съвет за приемане на еврото в България. През октомври 2022 година народни представители от „Възраждане“ публикуваха работния вариант на частта на БНБ (Българска народна банка), по който са работили 37 експерти на банката. Анализът показва, че според експертите на БНБ, България не е готова да се присъедини към еврозоната, което поставя въпроса защо се бърза и кой има интерес от това. Някои от най-важните причини България да не трябва да бърза с приемане на еврото за официална валута в Бъглария базирано на доклада на БНБ сме описали по-долу.

1. България ще загуби целия си монетарен суверенитет. Ние ще се откажем завинаги от правото сами да определяме паричната си политика. Други ще решават колко пари да се печатат, какви да са правилата за банките и други финансови институции, каква фискална и бюджетна политика да има България. Еврозоната няма механизъм за излизане, така че решението е на практика необратимо.
2. България няма да има равен глас при взимането на решения в еврозоната. В анализът на БНБ е описан механизмът за взимане на решения в управителния съвет на ЕЦБ, където държавите са разпределени в 3 групи на влияние. България ще бъде трета група и ще има право на глас на ротационен принцип, като при влизането на всички 27 държави членки в еврозоната, ние ще участваме в под 40% от гласуванията, докато водещите дъжави като Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия ще участват в 80% от гласуванията. На практика еврозоната по своя замисъл е на три скорости и България ще има нищожен глас при определяне на общата парична политика.
3. Решенията на ЕЦБ по отношение на общата парична политика в повечето случаи ще бъдат вредни за България. Това е записано в анализа на БНБ, където се посочва, че нашата икономика и макроикономически показатели ще имат пренебрежимо малка тежест спрямо тези на развитите икономики, а ЕЦБ упражнява обща парична политика, която удовлетворява възможно най-добре съвкъпно цялата еврозона. С други думи, когато Германия има нужда от проинфлационна парична политика, такава ще се провежда без значение от какво има нужда България в този момент.
4. Българската народна банка ще загуби инструментите, с които може да противодейства на негативни влияние от паричната политката на ЕЦБ. Икономиката на България е интегрирана с тази на ЕС, съответно проинфлационните политики се прехвърлят към нас. Към днешна дата БНБ има поне три инструмента, с които може да противодейства и да балансира такива политики – минималните задължителни резерви по депозитите за банките, лихвите по свръхдепозитите за банките и административни буфери за банковия сектор. С влизането в еврозоната тези инструменти се отнемат от БНБ и България остава изцяло незащитима от неподходящи проинфлационни политики идващи от ЕЦБ.
5. Икономиката на България не е готова за еврозоната и ще изпитаме асиметрични икономически шокове, както е записано в анализа на БНБ. Академичните изследвания на Европейксите институти сочат, че икономиката на една държава е готова да влезе в еврозоната, когато достигне поне 90% конвергенция спрямо средното или с други думи трябва доходите в България да са поне 90% от тези в еврозоната. Към днешна дата България има конвергенция от 60% и е от най-изостаналите държави по този показател. Приемането на еврото в България преди икономиката ни да е готова ще доведе до инфлация и щети върху малкия и среден бизнес.
6. Банковата система ще стане по-нестабилна, като получи допълнително финансиране чрез намаляне на задължителните резерви по депозитите, които трябва да поддържат в сметка към БНБ. В анализа на БНБ е записано, че в България този резерв е 10% и е определен от БНБ, но с влизането в еврозоната ще бъде намален автоматично на определения от ЕЦБ 1%. Това ще освободи 10 пъти повече средства за банките, които ще разполагат с повече ликвидност и пари за раздаване под формата на кредити. Това ще доведе до занижаване на критериите за отпускане на кредити и съответно повече „лоши“ кредити. На практика ще се надуе балон от неплатежоспособни лица и фирми, което ще постави под риск цялата ни банкова система. В допълнение, докато балонът се надува, ще изпитваме увеличение на инфлацията и цените в различни сектори заради свръх кредитирането от страна на банките.
7. Шокова инфлация в първите години, особено за стоките от първа необходимост е друга част от анализа на БНБ. Статистиката на други държави приели еврото показва ръст на цените на хранителни продукти и стоки от първа необходимост в размер между 5% и 15% на година за срок от 2-3 години, след което няма понижаване на цените. В комбинация с високата инфлация и предстоящата глобална енергийна и финансова криза през 2023 година, можем да очакваме, че цените на храните и стоките от първа необходимост ще се повишат общо между 15% и 45% върху инфлацията от 20%, която вече имаме. Това се наблядава и в последните държави приели еврото за официална валута (Литва, Латвия и Естония), където инфлацията към края на 2022 година подминава 25%.
8. България ще финансира задлъжнелите икономики в еврозоната. Ще се присъединим към Европейския механизъм за стабилност, което е фонд за събиране на помощи, който финансира държави с голям процент дълг спрямо БВП като Италия, Гърция, Испания и Португалия. Парадоксално, България, макар и най-бедната държава в ЕС, няма да има възможност да се възползва от този фонд, защото нашият дълг спрямо БВП е един от най-добрите в ЕС, защото от 25 години сме във система на валутен борд, който осигурява фискална дисциплина. На практика най-бедната държава в ЕС с най-дисциплинираната парична политика в последните десетилетия ще плаща дълговете на неразумните държави. Според анализа на БНБ, България ще стане солидарен длъжник като започне да изкупува държавни ценни книжа през политиката на ЕЦБ на държави като Италия и Гърция, а нашата дългова солидарност може да ни струва над 50 милиарда евро, както отбелязват от БНБ.
9. Ще се освободят милиарди от валутния борд, които могат да бъдат източени от политиците при сегашните нива на корупция. Валутния борд има резерв от над 67 милиарда лева, като част от тях ще бъдат освободени и оставени на разположение на правителството. Това е една от причините голяма част от политиците да желаят България да влезе в еврозоната.
10. България има риск да задлъжнее и тръгне по пътя на Гърция. В момента валутния борд не позволява на българските правителства да теглят голям държавен дълг и да имаме голям дефицит в държавния бюджет. Влизането на България в еврозоната ще премахне тези ограничения, а ЕЦБ има агресивна парична политика за отпускане на държавен дълг за държавите членки. България ще може да задлъжнява с над 15 милиарда лева годишно, ако имаме правителства с лоша фискална дисциплина.