Брифинг в Народното събрание на Цончо Ганев – зам. председател на „Възраждане“ и зам.-председател на Народното събрание
В голям пакет от предложения за промени в данъчните закони, които са внесени от министъра на финансите за разглеждане в Народното събрание се предлагат редица промени. Една от тях е за сваляне на прага за плащания в брой от сегашните 10 000 лв. на 5 000 лв. Законовата промяна се отнася за чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и е за сваляне на прага за плащания в брой от сегашните 10 000 лв. на 5 000 лв.
Ние от „Възраждане“ категорично се противопоставяме на по-ниския праг на плащанията в брой, защото това предложение, ако бъде прието, ще бъде затрудняващо и ограничаващо стопанския оборот.
„Посочената в предложението на министъра на финансите цел за повишаване на прозрачността на разплащанията и ограничаването на сектора на сивата икономика е добре позната, налагана от правителството „мантра“, която по-скоро е пожелателна. Плащането в брой не означава непременно плащане без издаване на първичен счетоводен документ, включително фискален бон, тъй като в много случаи платецът е силно мотивиран да изисква такъв документ. Съвсем логично този стимул се очаква да нараства с увеличаване на сумата.“ заяви Цончо Ганев пред журналистите в Народното събрание.
„Скептични сме, че така приложената промяна ще обслужи поставената цел, защото тя би могла да стимулира търговците да раздробяват финансови операции чрез няколко договора. Несъмнено, обаче, предложението ще доведе до нова административна тежест за предприемачите, които ще е необходимо да инсталират ПОС терминали в обектите си и да заплащат повече такси на банките. Следователно, от така направеното предложение печелят предимно банките.“ добави зам. председателят на Народното събрание Цончо Ганев, като допълнение към критиките на предложения закон.
Внесеното за обсъждане предложение не е съпроводено от аналитичен модел с числов анализ-разчет за предложената промяна и съответно то не дава отговор на много съществени въпроси:
– Защо новият праг е точно 5000 лв., а не например 4000 лв., или 6000 лв. или 7500 лв.?
– Какви са били числовите ефекти от „изсветляване” на икономиката от аналогични мерки в България в миналото – при въвеждането на праг на плащанията през 2011 г. (когато прагът бе установен на 15 000 лв.) и при промените в прага след това (сегашният праг от 10 000 лв. се прилага от 2016 г.)?
– Какъв е очакваният от МФ нетен фискален ефект от сега предлаганата промяна (еднократен и/или за някакъв период)?
– Какво конкретно (или в някакъв числов диапазон) „изсветляване” на икономиката се очаква като ефект от предложената промяна?
Публикуваната от Министерството на финансите т.нар. „Частична предварителна оценка на въздействието” за предложените данъчни промени е типичен бюрократичен документ, който не отговаря на горепосочените проблеми.
Предложението на министъра на финансите противоречи на базисна икономическа и финансова логика в контекста на високата инфлация:
В реално изражение днешни 10000 лв. са доста по-малко от 10000 лв. към момента на въвеждане (от 2016 година) на сега действащия праг за плащанията в брой в България. Статистиката е категорична – от началото на 2016 г. до края на септември т.г. натрупаната инфлация (при база декември 2015 г.) е цели 43%.
За съжаление в мотивите на Министерството на финансите няма и помен от подобна статистика и анализ. Заради инфлацията подлежащите за плащане суми стават все по-големи, а не по-малки. Ако се търси данъчна неутралност (основен принцип на данъчното облагане), една промяна в прага на плащанията в брой трябва да бъде към повишаване, а не към намаляване на сегашния праг.
Ако индексираме сегашния праг от 10000 лв. (въведен от началото на 2016 г.) с натрупаната оттогава инфлация, министър Асен Василев трябва да го вдигне поне до 14 300 лв.!
Вече се превръща в опасна традиция, управляващите да бягат от задължението да изготвят анализи, които да обосновават пред обществото важни решения в областта на финансите или финансовата политика. Такъв беше скандалният случай как отказаха да изпълнят нормативното задължение да изготвят официален анализ за очакваните ефекти от въвеждане на еврото в страната. Всичко това говори за експертна немощ на управляващите и неумение да мотивират с числа и аргументи промени, засягащи милиони български граждани и фирми. От друга страна, виждаме поредното бягство от отговорност и от демократичен контрол. По-силните думи биха били – отново виждаме самодоволство и самозабравяне. Ето защо това правителство е вредно и е време да си ходи. Искаме оставката на цялото правителство за цялостното му творчество.
