Днес е 1-ви ноември. На този ден отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално Освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий написва своята „История Славянобългарска“. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той не само, че пръв преписва „Историята“ на Паисий, но и пише книги за българска просвета.
Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Димитър и Константин Миладинови, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още много други са истинските радетели на народната свяст и българското самосъзнание.
Първи ноември е онзи ден, в който обръщаме поглед назад във времето, за да си спомним за славното ни минало, за да видим не само празника, но и символа. Символът на вярата, символът на спомена за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето, символ на онова, което стои точно пред нас, но върху което така и не се замисляме. И най-вече да ни накара да си спомним, да се поучим, да се преклоним и да подражаваме, да продължаваме и никога да не забравяме.
Настоящият XXI век дойде също със своите страхове и очаквания. Днес сънищата са други, тревогите – също. Плашат ни апатията, неразбирането, привикването, уседналостта, отказът от действие, заличаването на културните традиции.
Днес сякаш няма спящи, но все по-осезателно се усеща нуждата от едно ново будителство, от едно ново светло пробуждане. Отново е нужно обединение на духовни водачи – учени откриватели, учители, просветители, за да можем ние българите да опазим своята национална идентичност в един мощно глобализиращ се свят. Няма кой да се бори за нашата идентичност – трябва да го направим сами.
Днес новото изправящо се будителство трябва да бие тревога: да се опази културната ни памет, да не унива духът ни, да служим на едно често разделящо се общество, но да не допуснем бездуховно бъдеще.
Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои!