Уважаеми сънародници!

Обръщам се само и единствено към своите сънародници! Защото всички в тази зала, независимо от временно дадените ни власт, постове и позиции, трябва да бъдем преди всичко едно –  българи! Ето защо искам да ви питам, уважаеми сънародници, тъй като в тази зала рядко биват питани българските граждани – доволни ли сте от това, което виждате в тази зала? Харесва ли ви резултатът от изборите, уважаеми сънародници? Допада ли ви, че за пореден път Народното събрание ще събере не народни представители, а мнозинство от безразборна евроатлантическа тълпа? Ние от Възраждане не можем и няма как да говорим от името на целия народ, но за добро или лошо и никой друг не може. Не може, защото мнозинството от нашия народ просто се въздържа от участие в изборите и поради тази причина никой няма как да говори от името на народа. Не знаем какви са причините, поради които повече от 61 % от българите не отидоха да гласуват, но можем да се досещаме – апатия, нихилизъм, неверие, отчаяние, униние, душевна леност и деградация. Всичко това, уважаеми сънародници, на практика пише смъртната присъда на нашия народ и на нашата държава. Пише я всекидневно, с темпове от 9 души на час, 216 на ден и 78 840 на година — с толкова изчезваме като народ, и то според официалната статистика. А тя, както е добре известно, доста занижава истинските числа.

На фона на всичко това, докато само на няколкостотин километра от североизточните граници на нашето Отечество се води опустошителна война, чиито икономически и политически последици вече поглъщат целия ни континент, докато инфлацията бавно разяжда хилавите основи на остатъчната българска икономика, почти цяла една седмица все още несвиканото Народно събрание се занимаваше с безспорно най-важния казус в държавата ни – дали на тържественото откриване днес да присъстват посланиците на Русия и Беларус. Уважаеми сънародници, ако вие с вашето негласуване произнесохте смъртната присъда на българската фасадно-параванна демокрация, то евроатлантическата тълпа тук със своето инфантилно поведение привежда  тази присъда в действие всеки ден. Ето защо пак ще ви питам – от тези хора ли очаквате да ви управляват? Нещо повече, очаквате ли да ви управляват добре? Да бъдат справедливи и безкористни в действията си? Да поставят българския национален интерес над всичко, както преди малко всички тук присъстващи се заклеха? Съмнявам се.

Не си мислете, че това, което сега виждате, и което всички ние виждаме, е нещо ново. България е не просто стара държава, а най-старата в Европа, и нашата история не е почнала през последните няколко десетилетия. Не за първи път сме изпадали в тежка духовна, морална, икономическа и политическа криза. Точно преди 140 години., само няколко години след освобождението на България от турско робство, народният поет Иван Вазов пише две стихотворения, изразяващи неговата болка и мъка от тогавашното развитие на българското общество.  Стихотворения, които подозирам, че мнозина от вас може би не са чували, затова сега ще използвам това време, за да ги прочета от тази трибуна, нещо което не е типично, но може би е  малко време и за култура  в деня, в който откриваме Народното събрание.

Първото стихотворение се казва „Средството да нямаш врагове“ и то перфектно описва българския политически елит, все  едно е писано днес сутринта.

„Преклонената главичка остра сабя не сече” — тази истина едничка кой би смял да отрече?

Както всички умни хора, аз не ритам тръна бос, с големците се не бора и им ставам сявга мост.

На богатий шапка клата и на силний казвам: да! И затуй ми е душата мирна, весела всегда.

Сё е харно за челяка да е скромен и разбран: не пречупва се гръбнака от един учтив метан.

За начала, убежденья в препирня не влазам аз, нито ме е много еня кой що мисли тоя час.

Що е бяло, черно, сиво, аз не знам — не ща да знам, и готов съм услужливо право всекиму да дам.

Интереса си обаче нивга ази не презрях и със силните най-паче винаги съгласен бях.

Стихотворението е писано  през 1882 г., а на слеедващата година Вазов пише още по-черно стихотворение.

Линее нашто поколенье навред застой, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.

Къде вървим, не мислим твърде, посока няма в наший път, спокойно бият тесни гърди, кога от злоба не кипът.

Стреснй се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло — какво ще да му завещайш?

Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш други ти съдби? Ил нямаш ти задачи славни и цяло бъдеще с борби?

Е? Думите на Вазов са толкова актуални, все едно са писани наистина днес сутринта. Само че едва три години по-късно идва българското Съединение, после победоносната Сръбско-българска война и от там насетне неспирното и бурно българско въздигане, продължило 30 бурни години. Ето защо, уважаеми сънародници, е време да обърнете поглед към себе си, и да си припомните, че това, което отличава роба от свободния човек, е правото на избор. И то не изборът да прави каквото си иска, а да не прави това, което не иска. Защото спасение и освобождение отвън няма да дойде. Кой ще спре вкарването на България във войната в Украйна, какъвто сценарий чертаят евроатлантическата тълпа в парламента, и няма да позволи страната ни да се превърне в изгорена земя? Кой ще запази българския лев и няма да допусне унищожаването му и замяната му с евро? Кой ще върне свободата и независимостта на българската държава, похитена вече от десетилетия? Няма кой друг освен българският народ — стига, разбира се,  да избере свободата пред робството. А Възраждане е инструментът в ръцете на народа, за да може това освобождение да се случи.

И то вече се случва. Преди 8 години, когато създавахме нашата организация, бяхме 58 души. Без колебание реших да я нарека Възраждане. Защото в тази една дума се събира всичко, от което народът и земята ни имат нужда. Растяхме бавно, трудно, преодолявайки огромни препятствия. Преди 11 месеца бяхме 127 000 възрожденци. Сега сме вече 255 000. И ще ставаме все повече, защото няма да спрем да се борим за всеки един българин и за всяка една българска душа. Защото, уважаеми сънародници, ние просто нямаме друг избор, друг  народ нямаме и друга Родина нямаме. Ще се борим за всеки един от вас, каквото и колкото да ни струва това. Защото днес народът ни заслужава нови, решителни и откровени водачи и е крайно време българската политика да бъде направлявана от мъже, а не от мижитурки! Не искам, но се налага да припомня думите на големия наш поет Радой Ралин „беше време турско, стана време мижитурско”. На българския народ му писна от страхливи и сервилни управляващи.

Ето защо ние сме тук, за да преосновем България, да върнем загубената вяра на нашия народа в самия него. Ще го направим с личен пример и добри дела и ще покажем, че политиката не трябва да бъде борба за позиции и постове, а за политики, идеи и идеали. Защото това е простата формула на Възраждане за успех в разкаляния терен на българския политически живот — винаги казвай каквото мислиш и прави това, което казваш. Рано или късно разочарованите, обезнадеждените и невярващите ще открият пътя на Възраждане. А ние, представителите на четвърт милион българи, ще направим всичко по силите си, за да стане колкото се може по-скоро. Защото България просто няма повече време за губене.

Длъжни сме пред своя народ да изправим на крака държавата ни, която е оцелявала винаги досега, защото т.нар. политическа класа успя да я доведе до унизително положение, в което нашата Родина, разпъната между великите сили, просто  не може да си поеме дъх. Длъжни сме да кажем, че не искаме повече България да е васална територия, лишена от собствена политика, мнение и решения! Длъжни сме да се борим с демографската катастрофа и да започнем демографско възстановяване на България! Длъжни сме да запазим българския лев и финансовата независимост на страната ни.

Длъжни сме да кажем не на „Зелената сделка” и да работим за развитие на българската енергетика чрез модернизация на съществуващите тецове и довършване на АЕЦ „Белене”. Длъжни сме да защитим българския национален интерес във втората българска държава в Европа — Македония или както е известна от скоро Северна Македония.

Длъжни сме да не допуснем под каквато и да е форма въвличането на България във войната в Украйна, както и да освободим страната си от чуждите военни бази, каквито в Родината ни не е имало дори и когато е била окупирана след Първата и Втората световна война.

Заради всичко това знам, че няма да ни бъде простена смелостта и решителността и борбата ни за независимост! Знам, че ще бъдем наричани крайни, радикални, опасни, че ще бъдем хулени, клеветени, нападани и обругавани — знам, защото го изпитваме на гърба си от години. Но знам и друго — историята ще запомни нас, крайните, невъздържано влюбените в Родината си идеалисти, защото България е изградена от такива хора и техния пример следваме днес. Защото в нашите български вени, за добро или лошо, тече общата кръв както на националните ни герои, така и на националните предатели, и по чий път ще изберем да тръгнем и чий пример да следваме е въпрос само и единствено на наш личен избор.

Ние от Възраждане направихме свой избор и ще се борим докрай. Като историк обаче съм длъжен да предупредя останалите, тръгналия по кривя път на националното предателството, че историята не остава никому длъжна! Краят на героите не винаги е славен, но за предателите на Родината краят е винаги позорен. Заклевам се, като един от милионите български мъже, че няма да отстъпя и сантиметър назад в битката за българските национални интереси, защото и аз и моите съмишленици искаме децата и внуците ни да останат в България и да се гордеят с нас и с онова, което ще оставим след нас.

България заслужава добро управление, отговорно управеление, съвестно управление. Българите заслужават качествено образование, здравеопазване и социални политики! Българският народ заслужават справедливо заплащане за труда си! Време е обирът на нашето бъдеще да спре!

Не искам повече да виждам разруха, а Възраждане, и всеки, който мисли като нас, е добре дошъл! Нито един българин не е излишен във време на криза, упадък и униние. Положение, до което нашият народ беше доведен с дългогодишни целенасочени, осъзнати, предателски действия и престъпни бездействия.

Време е България отново да стане свободна и независима държава! Време е пак да почнем сами да пишем историята си! Време е за Възраждане!

Да живее България!