„Няма как да подкрепим закон, който цели единствено и само заличаване на българския лев, освен това да сложим край на валутния борд и по същество да превърнем БНБ във филиал на ЕЦБ. Още от зората на историята основен признак на свобода и суверенитет е правото на дадена държава да емитира собствените си пари. Общество, което контролира парите си, контролира и икономиката си и обратното. Предлагат ни да загубим напълно контрол над собствената си валута и да погребем лева. Също така с присъединяването към еврозоната ние ще сложим край и на единствената правилно работеща институция в страната, ние слагаме край на безотказно функциониращия от 26 години валутен борд.“, каза от трибуната на Народното събрание народният представител Димо Дренчев.
Той коментира, че ако бъде приет законът за БНБ, централната ни банка повече няма да може да води собствена политика и няма да може да взима самостоятелни решения. Тя получава „хибридна независимост“, а всички важни решения ще се вземат вече извън България.
„БНБ с консервативното си поведение и правилна политика през годините си е спечелила отлична репутация и смея да твърдя дори по-добра от тази, която има ЕЦБ.
Фактът, че домакинствата и бизнесът в България се кредитират с по-ниски лихви, отколкото в много страни в еврозоната и че банковата ни система е много по-стабилна от тази на страни, като Италия да кажем, а публичният дълг е рекордно нисък и България е давана за пример, се дължи точно на Борда и доброто управление на националната ни банка.“, каза още Дренчев, който е и член на Комисията по бюджет и финанси.
Той обърна внимание, че след присъединяването ни към еврозоната и прекратяване на действието на валутния борд, законопроектът предвижда нашата централна банка да закупи срещу 102 милиона евро дял от капитала на ЕЦБ.
„Този дял е микроскопичен, под един процент. Освен това България ще трябва да внесе в ЕЦБ депозит от 900 милиона, които очакваме да ни носят и някаква прилична доходност. Въпреки това на разположение на управата на БНБ остават резервите на борда в размер на около 70 милиарда лева. Досега тези огромни активи са били управлявани изключително консервативно. Тук е моментът да похвалим хората от централната банка, за това че са успели да внесат над 660 милиона в бюджета миналата година. Но с новия закон се дава възможност на БНБ активно да инвестира резерва си, с цел да реализира от него по-високи печалби. Разрешава се изрично на банката да инвестира в активи с по-ниско качество, защото те са рискови и съответно по-доходни. И понеже от 26 години през действието на валутния борд БНБ не се е занимавала толкова активно с подобна дейност, в момента наново са започнали обучения на служители как да се играе успешно на борсите. Значи, ако искаме максимална доходност от резерва на БНБ, не е ли по-добре да го поверим на Уорън Бъфет, примерно? Аз съм привърженик на тезата, че централната банка трябва да инвестира максимално консервативно парите на държавата. И сигурността да е преди печалбата.“, допълни Димо Дренчев.
Той уточни, че рискът от влошаване качеството на активите на централната банка след влизането в еврозоната е посочен като проблем и в невиделия бял свят доклад на БНБ от 2022 год. за рисковете и ползите от присъединяването на страната ни към еврозоната.
