- Дълги години българската външна политика, беше опиянена от участието на България в световно значими организации като Европейския съюз и НАТО и беше представяна като решително участие в световни процеси и с незаменима тежест в международните дела. В същото време политиката ни в региона на Балканите беше плаха, недействена, отстъпчива и дори страхлива. Липсата на ясни идеи и цели, с изключение на преориентацията от „просъветска” в „проатлантическа” „вярност”, доведе до хаос, ниска ефективност, и безполезност. Трудно може да се намери външнополитическо действие на нашата дипломация, което да отбележим като значимо и полезно за България.
- Външната ни политика не се занимава с икономическите интереси на страната ни, или по-точно – предава ги в името на неясни, необяснени и необясними външнополитически цели. Особено видим е провалът на външната ни политика в сферата на транспортното развитие на Балканския регион. Повече от 25 години изминаха от обявените на Критската конференция десет Европейски транспортни коридори, от които четири преминаваха през България. Резултатът е, че тези коридори вече не са актуални, а нито един от тях не се реализира като международен транспортен коридор. Нашите съседи вече изградиха или са в процес на изграждане транспортни трасета, които заобикалят България и на практика ни изваждат от голямата транспортна карта на региона.
- Прекомерно толерантната ни политика доведе българските национални малцинства в съседните държави до усещането, че българската държава ги е изоставила.
- Националните интереси трябва да бъдат главната движеща сила на българската външна политика. Те следва да стоят в основата ѝ и тяхното реализиране е основно задължение на българската държава. Нашите национални интереси не са затворени в териториалните ни граници, а отразяват различните аспекти на националния идеал. Тяхното осъществяване изисква настъпателен, но в същото време разумен и балансиран външнополитически курс.
- Основен приоритет на нашата външна политика е поддържането на добри и стабилни външнополитически отношения, които да се основават на взаимната полза, с всички страни и народи, които са добронамерени към нас. В противовес на пропагандираното, че света се свежда до ЕС и САЩ, ние считаме, че той е много по-голям. Важни за икономическото развитие на страната ни са дълбоките връзки със стари икономически партньори като Русия, Арабския свят, Далечния изток и всички страни извън ЕС.
- Второто важно направление на външната ни политика, следва да бъде положението на българските общности в чужбина – националните и емигрантските. България трябва да бъде духовна и културна обединителка на сънародниците ни, които се намират извън днешните ни граници. Това е приоритетен национален въпрос.
- Ключов е въпросът за отношенията с Македония. Македония е втората българска държава на Балканския п-ов и Възраждане работи за обединението на двете български държавни формации в едно обща държава. Пътят към това обединение е все по-пълна икономическа, културна и политическа интеграция, която да доведе до възстановяване на разкъсаното единство на българската народност и да направи България най-голямата и силна държава в Югоизточна Европа.
- Максимално възползване от свободата на движение на стоки и ресурси в рамките на ЕС. Отпор на опитите на брюкселската администрация да внедрява безмислени регулации. Справяне с мигрантската криза чрез активна политика, координирана с Европейския съюз и в частност с Вишеградската четворка, особено за охраната на южната ни граница.
- Пълна икономическа, културна и политическа интеграция с Македония, до пълното интегриране на двете български държави.
- Крайната цел на външната ни политика е възстановяване и поддържане на пълната държавна независимост на България.
