На 7 октомври се проведе четвъртият конгрес на „Възраждане“. Той се състоя в Кърджали. На него присъстваха делегати от структурите в страната на политическата организация „Възраждане“. Имаше делегат и от структурите в чужбина -Лондон, Берлин, Хамбург, Бордо, Тел Авив, Цариброд и др.
На конгреса беше преизбрано настоящото ръководство на „Възраждане“: д-р Костадин Костадинов – председател, Цончо Ганев – зам.-председател, адв.Петър Петров – зам.-председател, Георги Георгиев – зам.-председател, и инж. Николай Дренчев – организационен секретар.
След конгреса делегатите проведоха шествие до паметника на освободителите на Кърджали и до паметника на Васил Левски, където поднесоха венци и цветя.
„Кърджали е територия-жертва. С тази земя българска е била платена цената на българското съединение. През 1885 г. се извършва Съединението, а България се отказва от Кърджали, селата около него и още седем села в долината на р. Въча. По това време в Народното събрание се води паметен диалог. След като България е спечелила Сръбско–българската война и трябва да се ратифицира така нареченият Топханенски акт, с който става ясно, че трябва да се откажем от Кърджали, народните представители не искат да подпишат и искат дори да водят война, докато не вземат и тази територия. Тогава министър-председателят Петко Каравелов прави нещо, което и до ден днешен е пример за ораторско майсторство. С няколко думи той обръща мнението на депутатите като казва: „Ние яйцето изядохме, черупките оставихме на султана. Източна Румелия цяла взехме, Кърджали сме оставили на султана. Аз я не ща.“, казва той. Тогава Кърджали е село, не е град, дори не е и паланка. Днес, като сме тук не бива да забравяме, че нито един камък от българската земя повече не трябва да бъде търгуван. Повече от земята българска и камък няма да дадем. Да живее България!“., каза Костадин Костадинов пред своите съмишленици.
