ТВЪРДЕНИЕТО
Законопроектът на „Възраждане“ за българския език допускал подмяната на кирилицата с латиница и узаконявал „шльокавицата“.
ФАКТИТЕ
Това твърдение е напълно невярно и грубо изопачава смисъла на законопроекта.
Член 4 поставя ясно и категорично изискване: обозначенията, съобщенията и надписите в публичното пространство да бъдат изписвани на български книжовен език.
Това означава, че българският език и кирилицата трябва да заемат своето задължително място в публичната среда.
Целта на законопроекта е ясна – да прекрати практиката българският език да бъде изместван от чуждоезикови надписи и безразборна употреба на латиница. Българските граждани трябва да могат да четат надписите в собствената си държава на своя роден език и на своята азбука.
Няма никакво основание законопроектът да бъде представян като узаконяване на „шльокавицата“. Напротив – той въвежда изисквания за защита на българския език и писменост в публичното пространство.
ИЗВОД: КИРИЛИЦАТА Е НА ПЪРВО МЯСТО
„Възраждане“ предлага законодателна защита на българския език и кирилицата, а не тяхното унищожаване. Да представяш законопроект, който защитава българската писменост, като заплаха за нея, означава съзнателно да обръщаш истината с главата надолу.
Това е подмяна на фактите в стил, познат от произведенията на Джордж Оруел – превръщане на истината в лъжа и на лъжата в истина. Няма нищо общо с добросъвестен прочит на законопроекта. Това е груба манипулация и абсолютна лъжа, която цели да дискредитира усилията за защита на българския език и националната ни писменост.
КРАТКИЯТ ОТГОВОР
Законопроектът на „Възраждане“ защитава българския език и кирилицата и въвежда задължително изписване на публичните надписи на български книжовен език.
Той не узаконява „шльокавицата“. Той защитава българската писменост. Твърденията, че законопроектът допуска подмяна на кирилицата, са абсолютна лъжа и манипулация, която изопачава съдържанието и целта на законопроекта.