„Имах една стара мечта – да отида в земите на старата Волжка България, за да ги покажа на нас, българите от Дунавска България. Една истинска изгубена и забравена от нас България, чието наследство обаче продължава да живее и днес.
Е, дойде време да си сбъдна и тази мечта. Вчера пристигнах в Казан и днес предстои да посетя Велики Болгар – първата столица на Волжка България. Междувременно вчера бях в Кремъл – само че този, който е в Казан. Малцина у нас знаят, че в Русия Кремъл не е само в Москва – има в Псков, Казан и още други руски градове. Още по-малко пък знаят, че казанският Кремъл е обявен за част от световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Когато екскурзоводите тук започват беседите си пред туристите, първото, което споменават, е историята за хан Кубрат и неговите синове, които се разделили след смъртта му. От неговия втори син, Котраг, води началото си Волжка България.
Що се отнася до самия Казан, ще бъде вече тривиално, ако ви кажа, че това е типичен руски град – изключително чист, приветлив, модерен, с перфектни пътища, нови модерни сгради редом до стари класически такива, метро, 13 университета, 1.5 милиона жители и т.н., и т.н. Градът е много по-европейски от повечето европейски градове, в които съм бил, в които европейците вече доста рядко се срещат. Летището му е съвсем ново, а от там до центъра на града пътувахме по идеално направена магистрала. По пътя минавахме покрай малки села и градчета, които приличаха на типични централноевропейски села.
Да продължавам ли? Мисля, че няма смисъл. Днес и утре ще снимам доста и мисля, заедно с моя съмишленик Веселин Митев, който, освен че е наш общински съветник в Добрич, е и професионален оператор и режисьор, да направя няколко филмчета за наследството на изгубената България на Волга. Тъй като ние живеем отвъд желязната завеса и нямаме ни най-малка представа какво се случва в свободния свят, вярвам, че така ще помогна да видим както истинската реалност, която еничарската евроатлантическа пропаганда скрива от нас, така и забравената история на нашите далечни роднини, с които преди 14 века бяхме един народ – волжките българи.“, споделя Костадинов в социалната мрежа Фейсбук.
