Реформата на пенсионния модел трябва да гарантира сигурността на хората, да запази натрупаните средства по личните им партиди и да осигури достойни старини.
„Възраждане“ настоява за реална промяна на пенсионния модел, която да постави интересите на българските граждани над тези на частните пенсионни фондове и над краткосрочните бюджетни сметки на управляващите.
Политическата организация защитава позицията, че бъдещите задължителни пенсионни вноски трябва да постъпват в държавното обществено осигуряване, вместо да се насочват към частните пенсионни фондове. Това обаче не означава, че вече натрупаните средства по индивидуалните партиди трябва да бъдат отнемани или използвани за покриване на текущи държавни разходи.
Натрупаните средства са резултат от труда на хората и трябва да останат защитени. Всеки български гражданин има право да знае какво се случва с парите, които е отделял години наред за своята пенсия, как ще бъдат управлявани те и при какви условия ще може да ги получи.
Повече от две десетилетия българите правят задължителни вноски във втория пенсионен стълб, но според „Възраждане“ резултатите от този модел не оправдават очакванията. Допълнителни пенсии от порядъка на 20–30 евро не могат да бъдат представяни като гаранция за достойни старини. Необходимо е да се постави честният въпрос дали сегашната система действително защитава интересите на осигурените, или поддържа модел, от който гражданите не получават очакваната сигурност.
Особено важно е реформата да не се превръща в инструмент за решаване на финансовите проблеми на държавата. На фона на растящия държавен дълг и натиска върху публичните финанси хората имат право на категорични гаранции, че техните пенсионни спестявания няма да бъдат използвани за запълване на бюджетни дефицити.
„Възраждане“ настоява за пълна прозрачност, ясни правила и защита на правата на всеки осигурен гражданин. Промяната в пенсионния модел трябва да бъде в интерес на хората, а не на финансови посредници или на управляващи, които търсят краткосрочни решения.
Зад всяка пенсионна партида стои човек – работник, родител, човек, който цял живот е плащал осигуровки с надеждата да има спокойни старини. Той не трябва да се страхува, че парите му ще изчезнат в поредната държавна финансова схема.
Достойната пенсия не е привилегия. Тя е право, а защитата на парите на хората трябва да бъде безусловен ангажимент на държавата.
