Въпреки представените документи и данни за сериозни финансови нередности в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Софийската градска прокуратура отказва да образува досъдебно производство по сигнал за възможни манипулации на държавния бюджет за 2025 г. Сигналът е подаден от народния представител от „Възраждане“ Петър Петров след изявление на министър-председателя от 29 май, че реалният бюджетен дефицит за предходната година е бил значително над 3%.

Тогава премиерът заяви, че са налице съмнения за манипулиране на бюджетни данни, възлагане на обществени поръчки на завишени цени и източване на публични средства. Именно тези твърдения станаха повод Петър Петров да сезира прокуратурата с искане за проверка.

Въпреки последвалите обяснения и допълнително представени документи, сред които доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция от 10 септември и данни от Евростат, според народния представител прокуратурата не е извършила задълбочена проверка на изложените обстоятелства.

Докладът на АДФИ за АПИ за 2024 и 2025 г. съдържа данни за забавено одобряване на сертификати и натрупани задължения към изпълнители. Към 30 март от общо 239 сертификата, представени от изпълнители на АПИ, 128 не са били одобрени. От своя страна, доклад на Евростат поставя въпроси относно финансови операции в АПИ на стойност 551 млн. евро, с потенциално отражение върху отчетения бюджетен дефицит.

На 5 ноември 2026 г. Софийската градска прокуратура постановява отказ да образува досъдебно производство. Според Петър Петров мотивите на постановлението се фокусират върху общи въпроси, свързани с еврозоната и Маастрихтските критерии, без да разглеждат по същество представените конкретни данни и документи.

„Не сме съгласни със заключенията на Софийската градска прокуратура и ще обжалваме постановлението пред Апелативна прокуратура – София. Очаквам там случаят да бъде разгледан задълбочено и да бъдат снети сведения от министър-председателя Румен Радев, който направи първоначалните изявления на 29 май. Трябва да се установи имало ли е финансови манипулации, довели до умишлено занижаване на бюджетния дефицит, както и дали са извършвани обществени поръчки на завишени цени и е имало източване на публични средства. Ще продължим да следим случая и ще информираме обществеността за развитието му“, заяви Петър Петров.

Случаят поставя въпроса за необходимостта от задълбочена проверка на всички съмнения за нарушения при управлението и разходването на публичните средства.