Случаят с украинската групировка КУБ в местността „Баба Алино“ край Варна придобива все по-сериозни измерения, след като официални документи на държавни институции потвърждават наличие на незаконно строителство и сеч в горски територии, а в същото време липсват данни за реално прекратяване на дейностите. Това поставя и въпроси за възможни корупционни практики или институционално прикриване на нарушенията.

Повод за новото развитие е отговор от Регионалната дирекция по горите – Варна до народния представител от „Възраждане“ Коста Стоянов, в който се обобщават резултатите от извършени проверки на място и по документи.

От данните става ясно, че при проверки на 24 и 25 февруари 2026 г., както и при предходни инспекции, са установени нарушения в над 20 поземлени имота в района между „Кабакум“ и „Златни пясъци“. Част от тези имоти са със статут на горски територии, без да е извършена промяна на предназначението им, което по закон е задължително условие за извършване на строителство.

Въпреки това, на терен са констатирани множество вече изградени сгради – включително напълно завършени двуетажни постройки, както и обекти в процес на строителство. Установени са също изкопно-насипни дейности, изградени вътрешни пътища, огради, складирани строителни материали и техника.

Паралелно с това е документирано премахване на дървесна растителност, изкореняване на дървета и наличие на депа с дървесина. В отделни имоти са регистрирани десетки сгради, включително и многофамилни обекти, което допълнително поставя въпроса за мащаба на извършваните дейности.

Особено показателен е фактът, че част от тези нарушения са установени още през 2024 г., като тогава също са били извършени съвместни проверки с участието на различни институции. Въпреки това, към момента на последните проверки дейностите не само не са прекратени, а в някои случаи са напреднали значително – обстоятелство, което засилва съмненията за липса на ефективен контрол и корупционни зависимости.

Регионалната дирекция по горите – Варна е уведомила по компетентност редица институции – Община Варна, район „Приморски“, ОД на МВР, Районната прокуратура, РДНСК и Североизточното държавно предприятие. Това очертава пълния административен кръг от органи, които имат отношение към случая.

От своя страна, Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Варна също е образувала преписка по сигнала и е изискала от Община Варна и район „Приморски“ да извършат проверка и да предприемат действия, като резултатите трябва да бъдат представени в 15-дневен срок.

Въпреки множеството проверки, констатации и изпратени сигнали, към момента няма публична информация за предприети ефективни мерки, които да доведат до спиране на строителството или санкциониране на отговорните лица – факт, който поражда сериозни въпроси за корупция или институционално бездействие.

Според народния представител Коста Стоянов това поставя въпроса за реалната ефективност на контролните механизми. По думите му, когато институциите извършват проверки и си разменят официални писма, но нарушенията продължават, проблемът вече не е в липсата на информация, а в липсата на действия.

Към казуса се добавя и нов елемент – процедури по промяна на кадастралната карта, свързани с част от засегнатите имоти. Според Стоянов тези действия следва да бъдат внимателно проследени, тъй като могат да имат отношение към статута на терените и последващото им използване.

„Случаят КУБ поставя и по-широк въпрос за начина, по който функционира институционалният контрол в подобни ситуации. При наличие на множество компетентни органи – горски, строителни, общински, полицейски и прокуратура – отговорността се разпределя между тях, което на практика води до забавяне на реакцията и липса на видим резултат“, категоричен бе Коста Стоянов.

Междувременно щетите върху терена вече са налице – променена природна среда, премахната растителност и изградена инфраструктура в зони, които по закон следва да бъдат защитени. В този контекст въпросът за възможна корупция остава сред ключовите, на които обществото очаква отговор.

Казусът остава отворен, като предстои да стане ясно дали след последните проверки и официални сигнали ще последват конкретни действия от страна на институциите или случаят ще остане пример за системен проблем, включително и за съмнения за корупция при контрола върху подобни дейности.