„Измененията в законопроекта за енергията от възобновяеми енергийни източници, в настоящия си вид, пораждат сериозни основания за безпокойство.“, с тези думи народният представител от „Възраждане“ Константина Петрова се обърна към залата, за да изрази категоричната позиция на политическата организация срещу промените в ЗЕВИ, които не подкрепиха.
Петрова посочи редица конкретни текстове в законопроекта, които според нея подкопават принципите на екологичната защита и поставят в риск здравето на гражданите. „Тази мярка заобикаля същността на оценъчните механизми, които защитават както природната среда, така и здравето и благополучието на хората“, заяви тя във връзка с въвеждането на мълчаливо съгласие при липса на административен отговор.
Един от най-сериозните проблеми според нея е разширяването на понятието „приоритетни зони“ с неясни термини като „непосредствена близост“.
„Кой ще преценява какво е „непосредствена близост“? Това създава условия за облагодетелстване на определени интереси чрез административни тълкувания, без предварителна оценка на въздействието върху природата.“, каза още тя.
Като пример за реална заплаха, произтичаща от предлаганите изменения, тя даде ситуацията в Добруджа. „Отстоянията на вятърните турбини до населените места са изчислявани преди години – за далеч по-малки мощности. При сегашните технологии и мащаби тези отстояния вече не гарантират нито здравето, нито спокойствието на хората.“
Петрова обърна внимание и на засилената тревога сред местните общности – пчелари, земеделци, граждански сдружения, които свидетелстват за екологични и икономически щети от необмисленото разгръщане на ВЕИ инфраструктура. „Това не са изолирани позиции, а ясно изразени обществени тревоги от хора, които живеят и работят в засегнатите региони.“
Особено остро беше и предупреждението ѝ относно възможността за прилагане на „най-кратки срокове“ при съдебни и административни процедури. „В българското право няма дефиниция за „най-бърза административна или най-бърза съдебна процедура“. Това създава правна несигурност и риск от отнемане на ефективна защита на интереса на засегнатите страни.“
По отношение на европейското законодателство, Константина Петрова коментира: „Възобновяемата енергия може да бъде приоритет, но без да се отслабва прилагането на Директивата за ОВОС и Директивата за стратегическа екологична оценка.“ И зададе директен въпрос към управляващите: „Съгласуван ли е този законопроект с Европейската комисия? Има ли разрешение? Или ще се надяваме, че Комисията няма да забележи?“
С особено внимание тя засегна и темата за ВЕИ проекти в българската морска акватория: „Черно море не трябва да се превръща в индустриална зона за чужди интереси, особено при липсата на ясна стратегия, екологичен анализ и обществена подкрепа.“ Тя припомни, че Швеция е отказала изграждането на 13 подобни проекта в Балтийско море именно по съображения, свързани с националната сигурност.
„Черно море не е територия за експерименти с индустриални проекти. То е национално богатство, което трябва да пазим – със здрав разум, с отговорност и с дългосрочна визия.“
