„Български пощи не са просто едно търговско дружество. Това е национален оператор, чиято роля в обществото не бива да бъде подценявана. Време е да спрем да го гледаме като реликва от миналото и да започнем да го управляваме с отговорност към бъдещето.“ С тези думи народният представител от „Възраждане“ Иво Чорбов защити предложения от политическата организация законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, който обаче бе отхвърлен при гласуването.
Според Чорбов законопроектът цели да запълни конкретни празноти в нормативната уредба и да осигури по-ясни правила за функциониране на „Български пощи“. „Проблемът на дружеството е двоен- от една страна, се гледа на него като на държавна структура по подразбиране, от друга страна обаче се очаква да се конкурира на агресивен и динамичен пазар. А държавата не само че не помага, а често дори пречи на неговата дейност“, подчерта той.
В своето изказване Иво Чорбов даде конкретни примери за административен саботаж от страна на държавата в миналото:
„Фрапиращ беше случаят от 2013–2014 година, когато с промяна в дефиницията за пощенски паричен превод се удари една от най-популярните дейности на „Български пощи“ – изплащането на комунални сметки. Вместо държавата да компенсира, остави дружеството само да търси решения.“
Една от ключовите разпоредби в предложението на „Възраждане“ е въвеждането на разделна банкова сметка за операциите по парични преводи, с цел защита на потребителските средства. Според Чорбов това е не само логично, но и в синхрон с европейските регулации:
„В България липсва текст, който да гарантира, че клиентските пари се съхраняват в отделна сметка. Това създава реален риск. Предложението ни цели именно да осигури такава защита.“
Въпреки първоначалните критики от страна на БНБ, Министерството на транспорта и КРС, от „Възраждане“ посочиха, че са готови с корекции между първо и второ четене, за да отговорят на институционалните забележки.
„И МТ, и КРС ни дадоха неофициални сигнали, че след нашите разяснения предложенията могат да бъдат допустими и прецизирани. За съжаление, БНБ останаха на позицията си, без да вникнат в детайлите. Явно аргументите не бяха изслушани, защото вносителят е „Възраждане“ и това е тъжната истина“, подчерта още Чорбов.
Той добави, че по проектозакона на Министерския съвет също ще бъдат направени предложения между двете четения. „Не сме тук, за да рушим или да блокираме. Напротив – искаме да градим. Но с мисъл, с устойчивост и с дългосрочна визия.“
Накрая Иво Чорбов заключи: „Нека не гледаме на „Български пощи“ като на остатък от социализма. Да, днес тя е в пълен упадък, но това е и нашата отговорност. Законодателните промени са единственият инструмент, с който можем да помогнем.“
След аргументираното изложение на Иво Чорбов в защита на отхвърления им законопроект за пощенските услуги, на парламентарната трибуна се изказа и народният представител Никола Димитров, който отправи остра критика към алтернативния проект – този на Министерския съвет. Макар законопроектът да предвижда увеличаване на капитала на дружеството с цел по-голяма субсидия от държавата, според Димитров това е опит за временна реанимация, без никаква визия за дългосрочно стабилизиране на националния пощенски оператор.
„Самото предложение идва след като Европейската комисия ясно е заявила, че без промени в закона няма как да бъде отпусната по-висока субсидия. Но това не е решение, това е закърпване. Български пощи трупат загуби от над 50 милиона лева годишно, а ние се опитваме да ги оживим с 15 милиона. Това е все едно да се опиташ да изгасиш пожар с водна пръскачка“, заяви той.
Димитров припомни, че политическият разпад в управлението на дружеството е започнал още по времето на кабинета „Петков“, когато отговорността за Български пощи е била поверена на тогавашния вицепремиер Калина Константинова. „Ники Събев се появяваше навсякъде, но всъщност човекът, който трябваше да отговаря, беше Калина Константинова. Тя нямаше реален ресор и затова ѝ дадоха пощите. Промени се законът, за да може отговорността да мине към някой вицепремиер. Така се отвори вратата за обслужване на частни интереси, включително на транспортен министър, който е свързан с една от най-големите куриерски компании в страната“, подчерта народният представител.
Той припомни, че това „ефективно управление“ е довело и до една от най-големите кризи в съвременната история на пощите – кибератаката, която парализира системата за седмици. „Месец наред пенсионерите не получаваха парите си. Причината? Компютри от времето на динозаврите и нулева киберсигурност. Това не е просто управленска небрежност. Това е саботаж“, категоричен беше Никола Димитров.
По отношение на предложението на Министерския съвет да увеличи капитала на пощите, Димитров беше категоричен: „Няма как само с наливане на пари да спасим едно дружество, което не знае кога му отваря клонът и кога затваря. Работно време от 8:30 до 17:00, когато всички хора са на работа – и в събота и неделя затворено. Частният сектор работи до 19:00, отворен е и уикендите.“
Димитров продължи с факти: 1725 незаети щатни бройки в Български пощи, липса на адекватни конкурси, търсене на служители през сайтове за обяви, заплати, които не отговарят на труда. „Дружеството е оставено на самотек. Сгради се залагат, за да се теглят кредити за заплати. Бордът на директорите получава заплати, по-високи от тези на министър, а държавата се чуди как да излезе от положението – с още пари или с приватизация.“
„ Български пощи се водят към фалит съвсем умишлено. После ще чуем, че няма друг изход освен да го дадем на концесия. Но ние сме политици, не ликвидатори. Излъгали сме избирателите, че можем да управляваме държавата, а сега искаме да предадем държавното на частното, защото не ни стига капацитетът“, изтъкна той.
В заключение Никола Димитров бе категоричен, че няма да подкрепи законопроекта на Министерски съвет в този му вид: „Няма как да гласуваме „за“, докато не видим истинска визия за управление на дружеството, стратегия за оздравяване и план за реформи. Законопроект без ясна цел е просто поредната пратка в системата – закъсняла, объркана и без подател.“
