Основна цел на икономическата политика е изграждането на устойчива, с разнообразие и национално ориентирана икономика, която гарантира икономическата независимост, политическия суверенитет и дългосрочното благоденствие на Република България. Тази цел не може да бъде постигната с отделни мерки, а изисква последователна логика, която започва от оценка на допуснатите грешки и води до ясно дефиниран модел за развитие.
1. Икономическо развитие и икономическа независимост
За да се очертае правилният път напред, е необходимо първо да се разбере как България стигна до настоящото си икономическо състояние. През тридесет и седемте години на преход държава та постепенно се отказа от активната си роля в икономическото развитие. Под лозунга за отричане на плановото стопанство не бе изграден работещ модел на смесена икономика, а се пристъпи към безусловно разграждане на създаденото до 1989 г. Този подход доведе до масова деиндустриализация. Приватизацията бе проведена при липса на национален финансов и управленски капацитет, което позволи значителна част от държавните активи да бъдат придобити чрез корупционни схеми или ликвидирани от външни конкуренти. В резултат България загуби не само предприятия, но и пазари, технологичен капацитет и икономическа самостоятелност.
Загубата на производствена база закономерно доведе до промяна в ролята на държавата. Вместо стратегически инвеститор и регулатор, тя се превърна основно в разпределител на бюджетни средства и европейски фондове. От 2005 г. насам този модел задълбочи зависимостта от външно финансиране, а порочните практики в обществените поръчки отслабиха дребния и средния бизнес и подкопаха доверието в предприемачеството като средство за социален напредък.
Тези процеси не са изолирани явления, а част от по-широк исторически модел. Опитът на България показва, че всяка едностран на икономическа обвързаност, било чрез пазари, капитали или външни центрове на вземане на решения, води до загуба на свобода на политически избор и до поемане на чужди икономически и геополитически рискове. Именно затова икономическата независимост трябва да се разглежда като необходима предпоставка за стабилна държавност.
Оттук следва и основният принцип на икономическата политика. Икономическата независимост не означава изолация, а икономика с разнообразие, която разполага с алтернативи и избор. Това предполага съчетаване на свободната инициатива с активна, но разумна държавна политика.
В този контекст става ясно защо крайностите са вредни. Пазарният фундаментализъм води до концентрация и зависимост, а пълният държавен контрол до неефективност. Устойчивото развитие изисква възстановяване на баланса между частната и публичната собственост. Стратегическите отрасли и секторите с ха рактер на естествен монопол, като енергетика, природни ресурси, транспорт, комуникации и военна промишленост, са немислими без държавно участие, насочено към защита на обществения интерес.
2. Промишлеността като основа на икономическия суверенитет
Изграждането на икономика с разнообразие е невъзможно без силна индустриална база. Промишлеността осигурява добавена стойност, заетост и технологична самостоятелност и затова е ключов елемент на икономическия суверенитет.
За България, като средна държава без значим национален частен капитал, това означава необходимост от ясно определяне на национални индустриални приоритети. Така ограничените ресурси могат да бъдат концентрирани ефективно, а образованието и науката ориентирани към реалните нужди на икономиката.
Държавата ще насърчава развитието на високотехнологични и специализирани производства с висока добавена стойност, ще подпомага българските предприемачи и ще работи за възстановяване на загубени производствени капацитети и пазари. Индустрията е не само икономически, но и стратегически въпрос.
3. Разнообразие при производството и подкрепа за малкия и средния бизнес
Силната индустрия се допълва от жизнен малък и среден бизнес. Именно той осигурява икономическо разнообразие, регионално развитие и устойчивост срещу външни сътресения.
Поради това държавната политика ще бъде насочена към защита на конкуренцията, улесняване на достъпа до финансиране, намаляване на административната тежест и подкрепа за износ но ориентирани предприятия. Особено внимание ще се отделя на развитието на регионалната икономика и намаляването на териториалните дисбаланси.
4. Конкретни мерки за прилагане на икономическата политика
Изхождайки от изложените принципи и анализ, икономическата политика ще се прилага чрез следните последователни мерки: Държавата ще изгради реално действаща конкурентна среда чрез значително подобряване на законодателството за защита на конкуренцията и ефективен контрол върху пазарните злоупотреби.
Ще се гарантира ефективна съдебна защита на предприемачите чрез ускорени процедури и специализация на съдебните състави по икономически дела.
Държавата ще организира национални програми за подготовка на мениджъри и предприемачи, насочени към малкия и средния бизнес, с цел повишаване на управленския и иновационния капацитет.
Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до пазарна информация, необходима за вземане на информирани икономиче ски решения от стартиращи и развиващи се предприятия.
Държавата ще участва активно в кредитирането на малкия и средния бизнес чрез гаранционни схеми и специализирани финансови програми за млади предприемачи, семеен и начален бизнес.
Европейските средства ще бъдат използвани като допълващ инструмент, а не като заместител на националната политика. Ще бъде създадена прозрачна и работеща система за тяхното използване, насочена към повишаване на конкурентоспособността и производителността.
Ще се стимулира производството за износ чрез икономически и организационни механизми и чрез активна търговска дипломация, ориентирана към разширяване на пазарите извън един регион.
Ще се приеме ново законодателство за ускоряване на процедурите по несъстоятелност и фалит с цел защита на добросъвестни те участници и по-бързо възстановяване на икономическия ресурс.
Паралелно с насърчаването на продуктивните дейности държавата ще ограничи непроизводителните и социално вредни практики, включително хазартната зависимост и злоупотребите на фирмите за бързи кредити, чрез строга регулация и ефективен контрол.
Защитата на потребителите ще се засили чрез работещи колективни искове и реални санкции срещу нелоялни търговски практики. Държавата ще използва пълноценно географското положение на България чрез развитие на пристанищната, железопътната и логистичната инфраструктура.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В логиката на изложеното става ясно, че икономическата политика не е сбор от отделни решения, а последователна система.
Историята показва, че няма вечни съюзи и вечни икономически модели. Има вечни национални интереси. Задачата на държавата е да изгради икономика, която осигурява добре платени работни места и автономен затворен цикъл на производство в страната на ключови потребителски и индустриални стоки, включително за отбрана, лекарства, химикали, торове, храни и др. Само така ще се осигури суверенитет и устойчивост срещу външни шокове и привнесени отвън кризи.
