Енергетиката е основен стълб на българската икономика и ключов фактор за социалната стабилност, индустриалното развитие и националната сигурност на страната.
Само финансово достъпна, технологично устойчива и сигурна енергийна система, поставена под реален и ефективен държавен контрол, може да гарантира работеща индустрия, заетост и енергиен суверенитет.
Енергийната политика трябва да бъде инструмент за развитие на националната икономика, а не самоцел, подчинена на външни идеологически и пазарни модели.
През последните десетилетия българската енергетика беше подложена на системно и целенасочено отслабване под влияние на външен политически натиск, лобистки интереси, корупция и вътрешни политически зависимости.
Под прикритието на т.нар. „зелен преход“ се демонтират базови мощности, изкривява се енергийният пазар и се прехвърлят значителни финансови тежести върху домакинствата, бизнеса и дър жавния бюджет. Производството на електроенергия от въглища и ядрена енергия – традиционно евтино и стабилно, беше обложено с рестриктивни регулаторни режими и въглеродни квоти, произтичащи от европейски директиви и регламенти. В същото време производ ството от възобновяеми енергийни източници беше мащабно и нерационално субсидирано, без да се отчита реалната му систем на стойност, управляемост и интеграция.
Резултатът е ценова нестабилност, нарастващи дефицити, значителни бюджетни разходи за компенсации и загуба на позицията на България като стабилен нетен износител на електроенергия в региона.
ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ
1. Разграждане на базовите мощности
Въглищната и ядрената енергетика са подложени на административен, регулаторен и финансов натиск, въпреки че именно те гарантират устойчивостта, баланса и сигурността на електроенергийната система. Без базови мощности системата става нестабилна, зависима и уязвима.
2. Зелена спекулация
ВЕИ секторът се използва за източване на публични и потребителски средства чрез преференциални ценови режими, приоритетен достъп до мрежата и ускорени процедури, без реална обществена полза и без поемане на системна отговорност от страна на инвеститорите.
3. Загуба на държавен контрол
Ключови енергийни активи и инфраструктура са силно зависими от принципите на свободния пазар и външен политически натиск за сметка на националния интерес и енергийната сигурност.
4. Регулаторен произвол
Комисията за енергийно и водно регулиране формално е независим орган, но на практика е политически и корпоративно зави сима. Това подкопава общественото доверие, изкривява ценовите решения и лишава потребителите от реална защита.
КАКВО ЩЕ НАПРАВИ ВЪЗРАЖДАНЕ?
1. Защита на стратегическите енергийни обекти Приемане на Закон за защита на стратегическите енергийни обекти, който:
- Забранява закриване, приватизация или разпродажба на базови мощности.
- Въвежда засилен държавен контрол върху ключови централи, мрежи и инфраструктура.
- Допуска временна държавна намеса при заплаха за енергийната сигурност.
Енергетиката е част от критичната национална инфраструктура и държавата трябва да има механизми, с които да гарантира нормалния икономически и обществен живот.
2. Запазване и модернизация на въглищната енергетика
- Гарантиране на работата на комплекса „Марица-изток“ до изчерпване на запасите.
- Инвестиции в модернизация и екологизация вместо административно закриване.
- Внедряване на технологии за улавяне и управление на въглеродните емисии, съобразени с икономическата ефективност.
Целта е запазване на работни места и стабилност и сигурност на електроенергийната система.
3. Ядрена енергетика
Възстановяване на партньорските отношения с Русия в областта на ядрената енергетика за:
- Възобновяване и завършване на проекта АЕЦ „Белене“.
- Гарантиране на доставки на ядрено гориво.
- Управление на отработеното ядрено гориво при икономически и технологично изгодни условия.
4. Газ
- Възстановяване на доставките на тръбен природен газ от Русия при икономически изгодни условия.
- Реална диверсификация на доставките на пазарен принцип, без замяна на една зависимост с друга.
5. Регулиране на ВЕИ сектора
- Спиране на всички големи ВЕИ проекти.
- Забрана за изграждане на ВЕИ върху земеделски земи и гори.
- Програма за изграждане на ВЕИ единствено върху покривни конструкции на вече изградени жилищни и стопански сгради с цел енергийна ефективност и оптимизиране на сметките за ток на домакинствата и бизнеса.
- Отмяна на принципа на мълчаливото съгласие и автоматичните разрешителни режими.
6. Развитие на хидроенергетиката
Хидроенергийният потенциал на България е значително под нивото на възможностите си. Язовирите са с ниски обеми, съоръженията са амортизирани, а инвестициите са крайно недостатъчни.
Потенциалът за развитие на ВЕЦ е значително по-голям, но изисква не само технически решения, а инвестиции и дългосрочно управление на водните ресурси.
7. Национална стратегия за устойчиво енергийно развитие
Развитието на енергетиката трябва да следва цялостен икономически и индустриален модел на развитие на страната, а не хаотични решения „на парче“, продиктувани от наднационална европейска политика.
8. България – енергиен център на Балканите
- Възстановяване на ролята на страната като водещ производител и износител на електроенергия в региона.
- Активна и суверенна политика в секторите електроенергия, газ и мрежи, защитаваща българския национален интерес.
