Румяна Ченалова от Възраждане: Корупцията е отровата, която поглъщаме всеки ден като част от въздуха, който дишаме


Практика в обществения живот е жалби, сигнали, молби, свързани с конкретни правонарушения с години да не се решават, да се препращат на други институции, да се извършват неоправдано дълги и понякога безсмислени проверки. ...

Този подход, освен че не решава конкретния проблем, понякога “мотивира” българските граждани да търсят друго решение, вкл. чрез корупционни практики. Личната отговорност на съответните държавни служители, вкл. имуществена такава е средството за контрол, което ще промени мисленето и разбиранията за отговорност.

Въвеждането на възможност за отзоваване на народни представители (каквато е съществувала в Конституцията от 1947 г.) е средството за контрол на гражданите върху законодателната власт  и възможните й изкривявания.

Разбира се, а може би и най-важни са промените в сферата на съдебната власт. Тя е имунната система на всяко общество и правилното й функциониране означава  здраво общество. Съдебната система и доверието в нея е лекарството срещу корупцията като престъпна дейност, но и като начин на мислене, нагласи и модел на обществен живот.

Излишно е да повтаряме, че в ЕС България е определяна като най-корумпираната държава, че докладите на ЕК преди и сега по новия механизъм за върховенство на закона, както и докладите на Венецианската комисия години наред отбелязват нежеланието на управляващите да решат въпроса с безконтролната власт на Главния прокурор. Последната съдебна реформа капсулира прокуратурата, превръщайки я в инструмент за контрол и средство за подчинение.

Необходимо е на първо място, прокуратурата да бъде изведена от системата на съдебната власт и да премине към изпълнителната, на пряко подчинение на министъра на правосъдието, който да реализира всички действия по назначаване, освобождаване на прокурори, провеждане на дисциплинарни производства, иницииране на наказателни производства, вкл. срещу Главния прокурор по ясно разписани правила. Единоначалието и вертикалната йерархична зависимост в прокуратурата (сталински модел) е крайно време да бъдат променени. Задължително следва да се въведе съдебен контрол върху всички актове на прокуратурата. Обжалването само пред по-горния прокурор и необжалваемостта на някои (например за повдигане на обвинение) води до  абсурдно дълги досъдебни производства, които в много случаи завършват с постановления за прекратяване. Това обаче и въпреки предвидената в ЗОДОВ отговорност, не е в състояние да компенсира нанесените морални вреди.

Висшият съдебен съвет  (ВСС) и Инспекторатът към него са органи, чието съществуване в този им вид е неоправдано.

Нашето предложение е ВСС да работи на сесии и да се състои само от магистрати, избрани от магистрати, чийто мандат е не повече от 3 години. Към настоящия момент ½ от членовете на ВСС и всички членове на Инспектората се предлагат и избират от Народното събрание с благовидния мотив, че “така се осигурявал контрол и се избягвало капсулирането на системата”. Контролът може да бъде осъществяван в много други форми, а не чрез пряко участие в работата на съдебните органи.

Съдебната власт осъществява контрол върху законосъобразността на актовете на  законодателната и изпълнителната власт в рамките на преките си правомощия, но не участва в структурите им - не взема решения, не влияе пряко върху обществения живот. Няма законодателна пречка парламентът или МС да инициират дисциплинарни производства или наказателни такива по ред, който да се определи в закон.

България, т.е. всички ние, плащаме милиони за обезщетения от незаконосъобразни съдебни актове, докато съответните магистрати, облечени във функционален имунитет не носят каквато и да било отговорност за това, че поради незнание или немарливост са приложили закона неправилно, нарушавайки права по ЕКПЧ. Нашето предложение е въвеждане на имуществена отговорност или забрана за повишение за определен период от време на съответния магистрат.

Закриването на специализираните съдилища и прокуратури е задължителна стъпка в реформирането на съдебната власт. Макар и създадени с добри намерения, те се превърнаха в един от инструментите на властта за контрол върху неудобните.

Чрез законодателни промени  тези структури вместо да разследват престъпления на ОПГ днес разследват и решават дела срещу политици, магистрати, нотариуси, държавни служители и т.н.. Нещо повече – към тях преминаха и делата, свързани с неправомерното разходване на средства по европейските фондове. Независимо от включването на нови престъпления в компетентността им, дейността им се свежда основно до сключване на споразумения и малко на брой осъдителни присъди. Същата дейност извършваха редовните съдилища, при това наред с останалите дела и за по-ниски възнаграждения.

Разбира се, за решаване на голяма част от поставените въпроси е нужна конституционна промяна,  която предвид предвиденото мнозинство за промяна на Конституцията, би била трудно постижима. Възможно е обаче да бъдат променени съответни текстове в Закона за съдебната власт, чрез което да се реши въпроса за начина на отстраняване на Главния прокурор.

Към момента В ЗСВ е разписан ред за предсрочно освобождаване от длъжност на административните ръководители – чл. 175. Административният ръководител може да бъде освободен  предсрочно в това си качество при наличие на основанията на чл. 129, ал. 3 от Конституцията, едно от които е тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Предложения за Главен прокурор могат да правят не по-малко от трима членове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Процедурата за установяване на основанието за предсрочно освобождаване е регламентирана в чл. 173 от ЗСВ, като е необосновано дълга и относително неясна.

Нашето предложение е към кръга на субектите, които могат да инициират производство за освобождаване на Главния прокурор да бъде включено Народното събрание /и/или МС/, което с решение, взето с обикновено мнозинство, да сезира ВСС по реда на чл. 175 вр. с чл. 173, ал. 3 от ЗСВ. По този начин не се нарушава принципа за разделение на властите, още повече че ½ от членовете на ВСС са избор на Парламента. При наличието на тежко нарушение от страна на Главния прокурор и  бездействие на членовете на ВСС, номинирани и избрани от НС, напълно логична и законосъобразна е намесата  на  народните представители.

На следващо място е нужно да се съкрати и облекчи процедурата по установяване  основанието по чл. 129, ал. 3 от Конституцията  - извършването на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

Нашето предложение е :

Да се измени чл. 173 ал. 1 от ЗСВ, като процедурата по искането за освобождаване се открива от Пленума на Висшия съдебен съвет в тридневен срок от внасяне на предложението. Да се определи срок за произнасяне на Пленума на ВСС по направеното предложение - не по-късно от 21 дни от образуване на производството. В случай на отказ на Пленума да освободи Главния прокурор /съответно председателите на ВКС и ВАС/, решението  да подлежи на обжалване в три дневен срок от съобщаването му пред ВАС, който да се произнесе по жалбата в 14 дневен срок от постъпването й. В случай, че ВАС отмени решението на Пленума на ВСС  за отказ предсрочно да прекрати мандата при основанията на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, вносителят на предложението го изпраща на Президента за провеждане на процедурата по чл. 129, ал. 2 от Конституцията. Касационната жалба не спира изпълнението на решението.

Предлагаме също така, за времето от внасяне на предложението до окончателното произнасяне по него с влязло в сила решение на ВАС, Главният прокурор /съответно председателите на ВКС и ВАС/ да бъдат временно отстранени от поста си с цел - минимизиране на възможни опити за влияние и въздействие/ и което да се уреди като задължителна част на решението  на ВСС за откриване на производството по разглеждане на предложението за освобождаване.

Измененията в Закона за съдебната власт се приемат с обикновено мнозинство и не е нужно на този етап да се променя Конституцията /което, предвид изискуемото квалифицирано мнозинство, няма как да стане/.

Разбира се, тези предложения не изчерпват всички въпроси, свързани с реформирането на съдебната система. Трябва да се преосмисли идеята за младшите съдии и прокурори, които на практика се обучават в съответните съдилища и прокуратури и да се въведе по-висока граница за изискуем стаж. Начинът на провеждане на конкурсите трябва да бъде изцяло променен. Субективният фактор е силно изразен, а и не е предвиден никакъв контрол, относно преценката/оценката на постигнатия резултат. Въвеждането на горепосочените тестове за почтеност и професионализъм е задължително.

Битката с корупцията ще се води бавно и дълго. Тя не е паразит, който да отстраним хирургически. Тя е отрова, проникнала в кръвоносната система на обществото и  процесите на детоксикация  ще са мъчителни. Нови хора, системен контрол за почтеност и професионализъм, ясно разписани законови разпоредби – това е пътя. Ще е труден, но си струва, защото крайната цел е да променим мисленето и ценностите си, а те определят действията ни.

ПРИСЪЕДИНИ СЕ!

България има нужда от вас, oт вашите сили, познания, воля и устрем!

СТАНИ ЧЛЕН СТАНИ СИМПАТИЗАНТ
Възраждане
ВРЕМЕ НИ Е ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ!
© Възраждане. Всички права запазени.
  Новини

Цели и програма

Личности

Речено – Сторено

За нас

Контакти

ТЪРСЕНЕ

СТАНИ ЧЛЕН
ПОДКРЕПИ НИ