Ива Ангелкова, еколог от Възраждане: Нека не спираме да говорим за проблемите, които имаме


Липсата на контрол и корупцията са най-тежките проблеми пред опазването на околната среда ...

На 22 април 2021 г.  отбелязваме за 51-ви път Денят на Земята.

Фокусът тази година беше насочен към екологичните кризи и възстановяването на планетата, като целта е да се обединят хора от цял свят в защита на околната среда.

На такива дни най-често се замисляме какво се случва в България. 

От години липсата на контрол от страна на институциите и корупцията в управлението са най-тежките проблеми пред опазването на околната среда в България. Екологичното законодателство и всички стратегии и програми, които се разработват, остават само на хартия. Въпреки разрушаването на промишлеността и земеделието, замърсяването на околната средата не намалява. Напротив, заради липсата на контрол,  българите дишат най-мръсният въздух в Европа. Замърсяването на водите е както от битови, така и от промишлени източници. В земеделието изкуствените торове и препаратите срещу вредители са широко използвани, а биологичното земеделие е рядко и трудно за прилагане. Нерегламентираните сметища са обичайна грозна гледка. Видяхме, че има и плаващо сметище. През изминалата година станахме свидетели на безпрецедентна водна криза в България. Продължителното засушаване и липсата на устойчивост в управлението на водните ресурси източиха редица язовири, а големи градове бяха в очакване на воден режим.

Затова не бива да спираме да говорим за проблемите, които имаме. Дни като „Денят на Земята“ не са, за да се сещаме за планетата ни само на тях, а са за да стимулират отговорността, която е необходимо да носим ежеминутно. За проблемите, които  имаме трябва да се говори постоянно. Например за управлението на отпадъците трябва да мислим още в мига, в който се освобождаваме от собствения си отпадък, защото това е процес, който зависи от всеки един от нас.

Проблемите, свързани с управлението на отпадъците, растат с увеличаване на потреблението и индустриализацията. Също така пред България, като член на ЕС, растат и очакванията, както и целите в тази насока.

Целите, заложени в Директива на Европейския парламент и съвета относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, растат ежегодно. В нея едно от важните неща е, че държавите членки се споразумяха да постигнат до 2035 г. намаляване количеството на депонираните битови отпадъци до 10%.

Според проучване на ЕК за България –доклад за ранно предупреждение www.bia-bg.com, нивото на рециклиране на битовите отпадъци в България (включително компостирането), е 32%, а делът на депонираните е 64%!  Съществува реален риск да не бъде изпълнена целта за 2020 г. за 50% рециклиране на битовите отпадъци.

 

Изводът от тези данни е:

 

  • не се провежда ефективно;
  • липсват икономически стимули за гражданите за разделяне на отпадъците;
  • разширените схеми за отговорност на производителите не покриват изцяло разходите за разделно събиране;
  • необходими са повече инвестиции в проекти по-високо в йерархията на отпадъците, които надхвърлят обработката на остатъчните отпадъци, тоест ограничаване на изхвърлянето на отпадъци.

Това е много сложен проблем, защото много дълго време темата е неглежирана и в обществото масово се задава въпроса „това ли е най-важното сега?“

За да се направят правилните стъпки в тази посока, има нужда от добър анализ на ситуацията. Необходимо е изготвяне на РАБОРЕЩИ планове и програми за разделно събиране на отпадъците, в които да има заложени конкретни цели. За да се каже колко често трябва да се изхвърля контейнера за пластмасови опаковки например, трябва да бъде направен морфологичен анализ на битовия отпадък, да се види какъв процент от общия отпадък представлява отпадъка от пластмаса, да се поставят цели каква част (в тонове) от пластмасата ще се опитваме да съберем и рециклираме и чак тогава да се вземе решение каква система за разделно събиране ще се използва и колко често ще се обслужват контейнерите. Далеч сме от мисълта, че в българските институции няма експертен потенциал за решаване на проблемите, има и много неправителствени организации, ангажирани по темата, граждани, които са узрели за подходи в тази посока, със сигурност и необходимите данни са налични. Логично е да се запитаме защо реално в живота си не виждаме промяна по отношение на екологичната политика и отговорът много прилича да е политически и свързан с политическата воля. Администраците трябва да бъдат освободени от политически натиск, за да си вършат работата и да се борят за резултати, независимо от това коя политическа сила е на власт.

ПРИСЪЕДИНИ СЕ!

България има нужда от вас, oт вашите сили, познания, воля и устрем!

СТАНИ ЧЛЕН СТАНИ СИМПАТИЗАНТ
Възраждане
ВРЕМЕ НИ Е ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ!
© Възраждане. Всички права запазени.
  Новини

Цели и програма

Личности

Речено – Сторено

За нас

Контакти

ТЪРСЕНЕ

СТАНИ ЧЛЕН
ПОДКРЕПИ НИ