Неолиберализмът – крайна деструктивна форма


Неолиберализмът предлага един нов модел на световно управление, в който демокрацията не съществува. „Неолибералната държава“ е структура на управление с наддържавни характеристики. ...

Неолиберализмът – крайна деструктивна форма

Глобализацията на човечеството е двупосочен процес. От една страна е ускорител за стопанството, допринасяйки за свободното движение на хора, стоки, капитали и идеи; но от друга отваря вратата за проникване на деструктивни  влияния, корупционни и лобистки практики, дава възможност за извличане от националното общество на всички  видове ресурси, на които то е богато - от подземни богатства до образована работна ръка. Деструктивната посока на глобализацията може да бъде ограничавана от националните държави, от консерватизма, от традиционните ценности, към които обществото е привързано.  Именно затова консерватизмът, националните държави, традиционните ценности (включително семейните), са под прицела на могъщи глобалистични структури.  

Изпод маската на либералната доктрина, при доведена до крайност форма на либерализация, се появява нещо ново и качествено различно от своите традиционни предшественици –  от традиционните консерватизъм и либерализъм. Националните държави, традиционните общества, консервативните политици останаха изненадани от тази трансформация  и не бяха подготвени да дадат отпор. Дори традиционните либерали бяха изненадани от резултата, получен след деформацията на либералните ценности. Липсата на активен и силен консерватизъм (като противовес на тези процеси) позволи на  преден план да излезе крайната и  деструктивна форма на либерализма –  неолиберализмът.

Неолиберализмът е коренно различен от либерализма.

  • Класическият либерализъм иска свободен пазар, ниски данъци, ясно и стабилно законодателство.
  • Класическият либерализъм иска свободен пазар, a неолиберализмът не се интересува от пазара. Той сключва договорите си на едро –  с държавата или с  други разпоредителите на публични средства и ресурси.
  • Класическият либерализъм очаква ниски данъци. Неолиберализмът не се интересува от данъците –  той не плаща съществени данъци, защото разполага със система офшорни компании, високите данъци поскоро го радват. Наличието на повече събрани чрез принуда публични средства  означава повече ресурси на удобно за изтръгване място.
  • Класическият либерализъм иска ясно и стабилно законодателство. Неолиберализмът приветства неясното и лесно променящо се законодателство, защото то лесно се тълкува и променя лобистки в негова полза.  

Неолиберализмът не може да се измери по оста ляво/дясно. Неолибералните политики в САЩ се считат за леви, а в Европа са считани за десни. И двете гледни точки имат своето основание: по тази скала неолиберализмът заема полюса –  там където осите се допират и преминават една в друга. На тази идеологическа карта другата такава точка, неизмерима по оста ляво дясно и намираща се  в противовес на неолиберализма е заявяваната от Възраждане национално отговорна политика, а именно  –   консервативна система, която за разлика от традиционния консерватизъм ще съумее успешно да се противопоставя  на неолиберализма (неоконсерватизъм?). 

Неолиберализмът  разгръща процес на унищожаване на утвърдените семейни, културни и религиозни ценности и подмяната им с други. Процесът на подкопаване на всяка традиционна групова идентичност, основана на семейство, род, народ, културна идентичност и дори религия и раса, има за крайна цел атомизирането на индивида, оставянето му в обществото без специалната подкрепа на други хора. Такъв човек би бил крайно уязвим, той би бил “от люлката до гроба” клиент на всички видове публични услуги, такъв човек не би имал възможност да получи възпитание или познания, плод на хилядолетен опит, различни от внушената му чрез механизма за публично образование и възпитание, актуална обществена доктрина. Такъв човек би служил като идеална суровина за изграждането на  Новия световен ред.  

За да бъде осъществена пълната глобализация, е необходимо да бъде демонтирана националната държава, а нейните функции да се делегират на наднационално ниво. Поради това основният печеливш от неолиберализма – глобалният финансов и корпоративен елит, който заседава ежегодно в Давос, си е поставил за цел  в световен план разлагането на националната държава. Постигането на тази му цел ще му  позволи в бъдеще да управлява целия свят, установявайки централизирано световно правителство с централизирана световна планова икономика. Човечеството бавно, но постоянно бива насочвано към едно глобално тоталитарно бъдеще, което включва  масов контрол и подчинение, задушаване свободата, унищожаване на креативността и свободния дух на човека. 

Главните способи на големите печеливши от глобализацията – наднационалните финансови елити за налагане на неолиберални политики е чрез политическите  и икономическите структури на националните държави. Това е процес, който е засегнал всички държави, но преимуществено е насочен към високо и средно развитите страни в света. 

Неолиберализмът намалява до минимум контролните функции на националните държави в сферата на чуждите инвестиции и приватизацията на националните ресурси.  

Главният think-tank – световен център за проектиране и анализ на неолиберални идеи и практики се намира в Чикаго  – Чикагският университет. Експанзията на тези политики се осъществява чрез редица международни организации, създадени на либерална основа, в които възпитаниците на чикагският университет преобладават. Понастоящем организацията, ръководеща неолиберализационния процес е ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие). България методично е подтиквана към членство в ОИСР, а процесът е започнат от  настоящите управляващи. По пътя към ОИСР България е изпълнила плана за действие по националната тригодишна пътна карта. Присъединена е и към други глобалистки организации, част от системата на ОИСР - такива като  Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) и “Кодексите” на ОИСР за либерализация на движението на капитали.

В България процесът на либерализация бавно придобива уродливата форма на крайна неолиберализация, което заплашва нейното съществуване като самостоятелно държавно формирование. Процесът за овладяване на нашата държава от световния наднационален финансов капитал стартира в самото начало на прехода на страната към пазарна икономика. Българските управляващи в този период  от една страна  поради наивност, некомпетентност и непознаване на реалностите, предизвикани от загубата на идеологическа отправна система; а от друга  поради корупция –  охотно съдействаха на този процес. Днес вече сме свидетели как процесът на овладяване на подземните богатства вече е приключил. Овладяни са комуналните услуги, в начален етап е овладяването на публичната сфера, част от водните ресурси, друга част от водните ресурси се преподреждат от правителството в удобен за овладяване формат. В български ръце са останали малко структури в сферата на икономиката. Здравеопазването и образованието вече са с подавена ефективност и реформирането им е наложително. Избраната посока на “реформата” се подразбира като приватизация. С тяхната приватизация в недалечно бъдеще ще завърши процеса на неолиберално глобализиране. Функциите на държавата ще бъдат делегирани на наднационалния елит, а ресурсите, необходими за изпълнението на тези функции, ще бъдат приватизирани и ще станат собственост на наднационалните корпорации. Впоследствие, дори и народът ни да има политическа воля да поеме отново в свои ръце тези функции – той няма да има материалните активи, с които да направи това. 

Първите стъпки в неолиберално направление са направени още през 1990г., но съществената инвазия започва след идването на власт на настоящите управляващи. През 2009г. се променя търговския закон на страната и се отваря пътя за безконтролното чуждо вмешателство, започват процеси за масова приватизация на националните активи на страната от страна на чуждите инвеститори.  Страната разпродава национални стратегически ресурси вече две десетилетия, а германски, френски, руски, американски, омански, израелски, китайски акционерни дружества безконтролно изкупуват земята ни, без да я обработват. В чужди ръце се оказват и най-важните стратегически ресурси на държавата – вода, електроенергия, злато, транспорт, полезни изкопаеми и др. Към днешна дата България няма производство и внася 80% от храната си, въпреки, че разполагаме с уникални природни характеристики, обезпечаващи развитието на земеделието, което, доколкото съществува в момента, има експортна насоченост. Продажбата на обработваема земя има пряко отношение към хранителния ни суверенитет и националната сигурност и  не можем да си позволим небрежно отношение към този жизненоважен ресурс. 

Процесът продължава и днес с участието на настоящото правителство, в което присъстват и т.нар “патриоти” от ВМРО. В паника от изчерпания си вътрешно и външно политически кредит, правителството се опитва да спечели външнополитическо одобрение, разпродавайки парчета от пъзела на националния ни суверенитет. Свидетелство за това е и решението страната да влезе в ОИСР, което предвижда корпоративно управление на държавните предприятия и отваря пътя за крайната неолиберализация на държавата. Случаят в община Раднево, в която общинският съвет е обявил своите общински болници на търг днес е прецедент, но в глобалната картина лесно се вижда, че това е началото на закономерен процес, който няма да приключи с община Раднево. Планираният ход на събитията повсеместно ще лиши гражданите от достъп до качествено здравеопазване, дори и в случаите, когато имат възможност да си платят.

Тенденцията за глобализация и приватизация на публичните услуги е фокусирана и към образованието. В момента учебните планове и учебното съдържание формално се определят от демократично избраните органи на изпълнителната власт, но внимателното вглеждане показва, че реално процесът се осъществява от НПО-та, които индоктринират в децата ни глобалистичните мулти-култи и джендър-бендър програми.  Скоро обществото ще загуби напълно контрола над важните елементи в системата –  съдържанието и темпото на образователния и  възпитателния процес. Те изцяло ще се ръководят отвън и в неолиберална насоченост, изграждайки тесни практически компетенции според нуждите на поръчителя с цел формиране на безволеви, асоциални и атомизирани личности, хедонистични консуматори, послушни служители. На този фон приватизацията на училищната материална база ще бъде само окончателният печат на присъдата над нашето общество.   Така всеобхватно, постепенно, методично  и целенасочено  неолиберализмът атакува право  в сърцето самата същност на човешката идентичност.

Недопустимо е решенията за продажба на общинска собственост да бъдат оставяни безконтролно на ниско ниво – в правомощията на кметовете на общините! Това са слаби, уязвими звена, които без поддръжката на силна държава и ефективни специални служби лесно могат да бъдат заплашени или корумпирани. Инвестицията в предизборна кампания за местните избори в една община е минимална спрямо облагите, които могат да се извлекат от продажбите на общинска собственост. Същото се отнася и на национално ниво – успешната инвестиция на немските корпорации (фондации) в политически проекти в страната ни необезпокоявано доминира в политическия живот на България вече второ десетилетие. Демократичният процес е силно уязвим за външно вмешателство и само силна държава може да гарантира на поданиците си реална демокрация. 

Недопустимо е правителството, което и да е то, да решава еднолично въпроси, чието значение надхвърля неговия мандат. Решения като присъединяването на страната към икономически, военни или валутни съюзи, а дори и вземането на заеми, които ще се изплащат от следващите правителства, трябва да става само след получаване на общественото съгласие за това действие, изразено на референдум. 

            Недопустимо е правителството, което и да е то, да присвоява държавни територии, да дава съгласието си за тяхната продажба и да провежда еднолично крайна приватизация. Особено опасно е това да се случва в публичната сфера: правосъдие, здравеопазване, образование, в географски уникалната инфраструктура – пристанища, летища,  пътна мрежа и т.п!

            Действията по лишаване на държавата от материални носители на суверенитет могат да бъдат окачествени като държавна измяна и национално предателство. Това е политика, провеждана от българските управляващи от началото на прехода и до днес! Приватизацията на национални стратегически суровини и публични активи отслабва възможностите на националната държава да изпълнява своите функции, а пълната либерализация заплашва нейните суверенитет, независимост и съществуване. 

            Неолиберализмът предлага един нов модел на световно управление, в който  демокрацията не съществува. „Неолибералната държава“ е структура на управление с наддържавни характеристики. Сред основните негови принципи за провеждане на политики се открояват “свободния”, крайно либерализиран пазар. Неолибералният пазар не е свободен на ниско ниво. Напротив – малките пазарни субекти страдат от многочислени регулации. “Свободният” в неолибералния смисъл на думата пазар гарантира свободата само на наднационалните корпорации, които могат да търгуват на едро с публичните ресурси, които националната и местната администрации управляват. Свободата на пазарите (в неолиберален смисъл)  ще бъде следена и  ръководена от единен световен център. Ще бъде насърчавана и приватизацията във всичките й сфери. Ще се привлича частен капитал в публичните сфери. Публично-частно партньорство – често това е форма на дейност, при която ползите се приватизират, а разходите са за сметка на обществото. Приоритетно ще се финансират с публични средства частни, а не държавни проекти.  Административните и политическите кадри ще бъдат обучени да разглеждат държавата в неолиберален аспект – като частно предприятие, призвано да печели, което измества  функцията й да гарантира живота и здравето на хората, да създава стабилни условия за стопанска дейност и възможности за просперитет във всички области.

   Структурно-функционален модел на неолиберализма е корпоративизмът. Той се възползва от овладените или създадените от него различни международни организации, които умело използва като глобален инструмент за натиск. Обикновено в резултат на неокорпоративните индустриални отношения, неолиберализмът прониква първоначално в икономическите структури на държавите, овладява ги, и чрез тях стига до политическите структури, корумпира ги и ги заставя да продават националния суверенитет,  заменяйки техните национални публични институции с наднационални, свързани с различните структури на международни организации – агенти на влияние. Планирано е корпорациите постепенно да изземват функциите, характерни за държавата, предлагайки социални придобивки, помощи, здравни карти и осигуряване, по-добро заплащане и по-примамливи условия за работа. Процес, който наблюдаваме днес и в редица държави, и в нашата родина. Неолиберализмът отхвърля класическия капитализъм и свързаните с него трудови права, като цели тяхното пълно премахване в бъдеще.

            Държавите от бившия социалистически блок, чиито държавни защитни механизми бяха демонтирани като комунистически, се  оказаха най-благодатната почва за  неолиберална експанзия. В Западна Европа същият неолиберален натиск носи доста по-скромни плодове.   Националният план за развитие, съчетан със силно национално самосъзнание на обществата, е несъвместим с неолибералната идея. Бъдещото  неолиберално управление не предлага демокрация, не предлага свободен избор, не предлага справедливост, не предлага свободна инициатива! При него демокрацията е невъзможна, тъй като интересите на наднационалните корпорации са с приоритет над демократично формираното национално законодателство. Правилата се налагат от наднационалните корпорации  първо на световните институции, а световните институции ще ги налагат на националните държави. Демократичните правителства постепенно ще станат безпредметни, предвид липсата на възможност да управляват националните ресурси и ще бъдат заменени от експертни или програмни правителства. Чрез глобализацията на медийния пазар и процеса за окрупняване на собствеността на медиите се осигурява форматирането на общественото мнение, което следва безкритично да приема материалистическите постулати на неолиберализма. 

Днес сме изправени пред опасността в близко бъдеще да загубим не само материални блага, но и правото сами да определяме съдбата си и да управляваме собствените си дела! Само едно силно, солидарно, информирано и ангажирано гражданско общество с изразена национална идентичност, защитено от национални механизми за сигурност, би могло да бъде коректив на неолибералните политики, налагани ни с мека сила отвън. Нужно ни е осъзнаване на незаменимите функции на държавата като единствена исторически утвърдена форма на организация, която позволява запазване на подходящите за развитие условия в дълъг период от време. Нужно ни е да  запазим монополно в нейните правомощия основните функции на държавата. Нужна ни е система за идеологически отпор, който включва медии, университети и подходящо възпитан и образован националноотговорен политически елит. 

Концепцията за национална държава ни дава възможност да установим обществена структура, отговаряща най-пълно на нашите потребности като общество. Силната комунистическа държава беше съчетана с икономически гнет и липса на икономическа и политическа свобода. Силната националноотговорна държава не само че не трябва да отнема тези права и свободи, напротив - тя е призвана да ги защитава, включително правото на свободно придвижване на хора, стоки и капитали.  В дългосрочен аспект единствено силната национална държава ще може да гарантира нашите свободи, нашите права, нашата независимост! Допуснем ли нейното разграбване и разпродаване –  ще лишим и себе си и децата си от държава, която да пази и да гарантира техните права, свободи и независимост.

Заявката за поемане на важните държавни функции обратно в ръцете на българската държава по същество е заявка за преподписване на обществения договор и преосноваване на българската държава. 

ПРИСЪЕДИНИ СЕ!

България има нужда от вас, oт вашите сили, познания, воля и устрем!

СТАНИ ЧЛЕН СТАНИ СИМПАТИЗАНТ
Възраждане
ВРЕМЕ НИ Е ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ!
© Възраждане. Всички права запазени.
  Новини

Цели и програма

Личности

Речено – Сторено

За нас

Контакти

СТАНИ ЧЛЕН
ПОДКРЕПИ НИ