„В момента държавните предприятия, на които е вменена грижата за държавните гори, реално са в несъстоятелност. Няма средства за основните дейности, свързани със залесяване и последващи грижи за горските култури. Няма средства за изплащане на заплатите на служителите в териториалните поделения, много хора са в неплатен отпуск или напускат по взаимно съгласие.“ С тези думи народният представител Даниел Петров откри своето изказване от трибуната на Народното събрание, което не просто алармира, а звучи като последен зов за помощ към една умираща система.
„Фалитът на горските стопанства прилича на сюжета от книгата на Габриел Гарсия Маркес – „Хроника на една предизвестена смърт“. Всички знаят какво ще се случи, но никой не прави нищо.“, сравнението, което направи  Петров е по-скоро трагично – унищожението на системата се случва пред очите ни, а отговорността се размива между институции и политически интереси. Петров направи кратък исторически преглед на развитието на горската администрация – от създаването на първата централизирана служба през 1879 г. до днешното ѝ разпокъсано и унижено състояние.

„Ако отворите сайта на Министерството на земеделието и храните, ще видите дирекция за рибарството, но не и за горите. Те са наврени между „Търговски дружества“ и „Бюджетна издръжка’. Това ясно показва отношението на държавата към една трета от територията на България.“, допълни народният представител.
Големият срив според него започва с приватизацията на горските фирми и разграбването на материалната база: „Това беше най-голямото разграбване в системата на горите. Върна ни десетилетия назад.“
Той определи създаването на държавните предприятия като „паразитни структури, създадени с цел окрупняване на паричните потоци и лесно назначаване на удобни хора“.
Остри критики Даниел Петров отправи и към начина на финансиране и регулация. „Не може средствата за залесяване и охрана да зависят от добива на дървесина. Не може горите да се самофинансират, докато ги задушават с нормативни изисквания и политическа намеса.“
Той посочи, че дървесината, като борсов продукт, вече не осигурява никаква рентабилност. „В момента изкупната цена е 98 лв. на тон – това е под себестойността. Дървесината се подарява.“ Потреблението на дърва за огрев е сринато, а бюрократичните изисквания правят достъпа до тях почти невъзможен.

Даниел Петров обърна внимание и на зелената идеология, довела според него до нормативен хаос и блокиране на лесовъдските принципи. „Сега сме стигнали до положение, в което „оставяме болните, вадим само труповете“. Това не е опазване на гората – това е нейното унищожение.“

 „Системата на горите приключва. Губим най-ценния си капитал – лесовъдите, а след тях си отива и гората. И нека никой не си мисли, че с приватизация на държавните предприятия и тяхното доразграбване нещо ще се промени към добро.“, каза той в заключение.