Само комплекс от спешни и адекватни мерки ще спасят България от пълно и почти необратимо обезлесяване

Нашумелите през последните няколко седмици случаи с бандитското изсичане на гори и незаконно строителство в къмпингите „Арапя” и „Алепу” край морето, съвсем заслужено провокираха общественото недоволство и повдигнаха за пореден път дебата за опазването на околната среда у нас. Конкретно, тези два казуса фокусираха вниманието на гражданите и институциите върху себе си, поради значението на засегнатите обекти, но истината е, че те представляват само върха на айсберга и по-скоро, трябва да послужат като отправна точка за един доста по-широк и задълбочен поглед върху проблема. А, той наистина е огромен!
Обемът на незаконно отсечената дървесина средно годишно е около 15-18 хил. плътни кубически метра, т.е. това е около 30 хил. куб. метра дървесина. Това заяви наскоро Николай Пиронков – директор на дирекция "Опазване на горите" в Агенцията по горите. Сама по себе си тази цифра не е толкова голяма на фона на близо 7 млн. куб. метра, които се добиват в страната ни законно. Но сравнено с другите държави в Европейския съюз, тя е отчайващо голяма. В тях нарушенията варират между 500 и 1000 куб. метра на година.
Тъй като обаче, горните данни идват от държавна институция, имаме огромни основания да се съмняваме в тях. Според други информации, положението е много по-тежко. Данни от доклад по темата на природозащитната организация „WWF”, който обхваща периода 2013-2017 г., изнесени на нарочна пресконференция, показват че бракониерската сеч в България не само не намалява, а има тенденция към повишение през последните няколко години и ако не се предприемат по-крайни мерки от страна на държавата, незаконната дървесина скоро ще надвиши с повече от половината законно добитата. Според тях, годишният обем на незаконната сеч се равнява на между 2.4 млн. и 2.7 млн. куб. метра и в момента надвишава с 1/3 официалния добив. Това от своя страна, генерира скрити приходи, равняващи се на 150 млн. лв. годишно.
Към това, следва да добавим и една тенденция, която се наблюдава особено отчетливо през последните няколко месеца. А именно, че в голяма част от гористите местности на страната се наблюдава масова сеч, която се провежда главно край общинските пътища. Официалните мотиви са, че това се прави, за да бъде улеснен трафика и подобрена транспортната мрежа. Ние от Възраждане обаче, сме склонни да не вярваме на това, защото е известно, че когато намалеят източниците на доходи за управляващите, се посяга на зеленото богатство на България.
Факт е, че проблемът е сериозен и никой не спори по отношение на това, че се налага вземането на спешни мерки, за да може той да бъде решен в някаква степен.
В тази връзка, ние от Възраждане предлагаме следното:
1. На първо място, както сме и записали в нашата платформа за управление, необходим е мораториум върху промишления дърводобив у нас, за период от поне 10 години. Да се спре износът на трупна дървесина от България, като същевременно се гарантира суровина за местната дървопреработваща индустрия.
2. Много по-строги санкции за незаконен дърводобив. За съжаление, приетите миналата година на първо четене промени в Наказателния кодекс, предвиждащи по-строги санкции за незаконна сеч и бракониерство, така и не влязоха в сила. Възраждане се ангажира да промени това.
3. Да се извърши незабавна проверка на фирмите и техните собственици, участващи и спечелели търгове по обявени от общините обществени поръчки за дърводобив по протежение на общинската пътна мрежа. Също така, да се провери изпълнението на залесителните планове, неразделна част от тръжните условия, както и да се привлекат неправителствени екологични организации за извършване на контрол върху дейностите на добивните фирми.
4. КАТ да предприеме мерки срещу замърсяването на пътното платно с кал и респективно забрани превоз на дървесина в дъждовно време. Очевидно е, че не можем да разчитаме на съвестта и обществената отговорност на дърводобивните фирми, за които печалбата представлява явно по-голяма ценност от обществената безопасност и сигурността на пътуващите по пътищата на страната.
5. Изпълнителната агенция по горите да преработи начина на публикуване на Откритите процедури в раздела ,,Горскостопански планове и процедури". Данните в сайта на агенцията не предоставят необходимата информация за обществото и могат да бъдат използвани само за вътрешноведомствени цели. Публикуването на карти на разрешените площи е необходимо и изпълнимо от техническа гледна точка.
6. Да се организира дежурна линия за справки и информация в Агенцията, на която да се отговаря на запитвания и реагира на сигнали за нарушения.
В заключение, ние от Възраждане заявяваме, че считаме горското богатство на България за неприкосновено и принадлежащо на нашите деца, а не на съмнителни фирми с още по-съмнителни икономически интереси. Твърдо решени сме да го опазим на всяка цена, а виновните за цялото му досегашно разграбване ще изправим на съд. Гарантирано от Възраждане!

Платформа за управление на Възраждане – 2019

©2019 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com