Само рязко завишаване на наказанията и коренна промяна във философията на наказателния процес, ще доведат до успех в борбата с битовата престъпност

В последните месеци на отминалата 2018-та, така и в първите дни на новата 2019 година, станахме свидетели на лавинообразно нарастване на проявите на т.нар. битова престъпност. Медиите са залeти с новини за кражби, грабежи, побоища и убийства. Някак си толкова свикнахме с това, че вече дори не ни прави впечатление. Проблемът обаче е изключително сериозен и се е разраснал до такава степен, че заплашва самите устои на обществото ни. По всичко личи, че конвенционално-палиативните мерки в борбата с престъпността, особено в нейната всекидневна форма, които непрекъснато се обявяват от правителството, не носят никакъв реален ефект и служат по-скоро за успокоение на гражданите, отколкото за ефективна борба с противообществените прояви. Нужен е нов подход!
В своята платформа за управление – „Кои сме ние и какво искаме?“, от Възраждане отделяме специално внимание на този проблем и предлагаме конкретни мерки за справянето с него. Настоящата статия има за цел да обясни по-подробно, някои от основните идеи на Възраждане, залегнали в раздел „Правосъдие“ от нашата програма за управление.
Всяка политическа партия, когато идва на власт декларира намерения и амбиции да извърши определен тип реформи в съдебната система, с цел работата на същата да стане по-ефективна и справедлива. Особен акцент се поставя върху наказателния процес, с оглед на това същият да се превърне от пречка в способ, улесняващ борбата с престъпността. За съжаление, стъпките които бяха предприети до този момент, не дадоха очаквания резултат в тази посока. Дори напротив, сега от разстояние на времето и натрупания опит, можем да твърдим, че ефектът е по-скоро обратен. За основен пример, ще приведа въвеждането на т.нар. „съкратено съдебно следствие“. Идеята на тази промяна беше да ускори процеса на наказателното правораздаване, мотивирайки обвинените да признават вината си, срещу намаляване на присъдата с една трета. Това трябваше да „отпуши“ съдилищата и колкото се може по-голяма част от делата да се решават на долните инстанции, вместо да извървяват целия бавен и мъчителен процес на триинстанционното разглеждане. „Неотменимостта на наказанието е по-ефективно, отколкото тежестта му“, това е вечната мантра на либералните правни мислители, които дадоха облика на цялото ни наказателно правосъдие в последните няколко десетилетия. Това беше и основният мотив да се въведе промяната със съкратеното съдебно следствие през 2010 година. Е, девет години по-късно, виждаме, че тази мярка не работи. Чувството за несигурност в обществото е по-силно от всякога, криминалните хроники на медиите са пълни, а статистиките на МВР, макар и силно редуцирани, също показват движение в посока влошаване на криминогенната обстановка. Явно този подход не работи и е нужна промяна.
Каква обаче да е промяната? Първо, ние от Възраждане смятаме, че нещата са сбъркани още на концептуално ниво. Няма как да очакваш нещо да работи, ако идеята, която е заложена в него, е изначално погрешна. Трезвият анализ показва, че проблемът с престъпността у нас е в много по-голяма степен функция от изключително либералното наказателно законодателство, което беше прието в страната след 1990 г., отколкото всички останали фактори, които оказват влияние в тази посока. И този проблем не е юридически, а политически. В първите години на посттоталитарния преход, основно под давлението на чуждестранни правни съветници, българските власти предприеха редица поправки в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, в посока намаляване на наказанията и привилегироване на правния статут на обектите на наказателна репресия. Първоначалната идея на тази промяна се състоеше в това да доведе до необходимата демократизация на правосъдната система, с оглед да се избегнат недъзите на тоталитарното комунистическо правосъдие, инструментализирано от режима на бившата компартия, с цел пълното подчиняване на обществото и репресия над инакомислещите. Вместо това, правосъдната система се превърна в пробит кораб, от който всеки може да влезе и излезе, когато си поиска. Резултатът от тази реформа е практически пълна неефективност на правораздаването, огромни възможности за корупция и законови ограничения пред строгите наказания, дори когато съдът има воля да наложи такива. Обществена тайна е, че доказани престъпници и опасни рецидивисти не получават достатъчно тежки присъди, адекватни на престъпните им деяния или пък изобщо се разминават с такива и то напълно легално, защото законът е на тяхна страна. В редките случаи, когато ги получават, те са или условни или след кратък престой в местата за лишаване от свобода, излизат от там предсрочно и реабилитирани. Всичко това показва, че проблемът е системен и касае самата инфраструктура на наказателната политика на държавата. За да се промени всичко това, реформите трябва да бъдат дълбоки, същностни и систематични, а не повърхностни и ограничаващи се до отделни компоненти на системата.
Според нас от Възраждане, реформата на наказателното правораздаване, трябва да се опре на няколко основни законодателни промени, които в съвкупност да превърнат страната ни в едно по-спокойно място за живот.
Първо, приемане на изцяло нов Наказателен кодекс, с който наказанията, особено тези свързани с посегателства срещу неприкосновеността на личността и собствеността на гражданите, ще бъдат чувствително завишени. Абсурдно ниските наказания, предвидени в сегашния НК, съчетани с възможността за съкратено съдебно следствие, предоставящо способ за допълнително намаляване на и без това ниските присъди, както и институтите на условното осъждане и предсрочно освобождаване, доведоха до това хиляди рецидивисти, имащи зад гърба си десетки присъди за най-различни деяния, да се разхождат свободно сред нас и да продължават своята вредителска и престъпна дейност.
Второ, силно ограничаване на институтите на условното осъждане и предсрочно освобождаване, поради изброените по-горе причини.
Трето, премахване на определението „маловажен случай“ при доказан умисъл. Няма маловажен случай, когато престъплението е извършено умишлено, независимо от размера на нанесената вреда. Ние от Възраждане считаме, че от значение следва да бъде не щетата, а актът. Този, който веднъж си е позволил злоумишлени действия, с пълното съзнание за вредата, която нанася, колкото и малка да е тя, не би се поколебал да повтори деянието си, дори ако общественоопасните последици са неизмеримо по-големи. Иначе казано, този който би откраднал, макар и малко, с пълното съзнание, че извършва престъпление, би откраднал и много, ако има тази възможност. Според нас, това е необорима презумпция и ще го въведем като основен принцип в наказателната си реформа. Ще се наказва актът, а не вредата.
И четвърто, въвеждане на двуинстанционно производство за всички престъпления от общ характер, наказващи се с до 5 години лишаване от свобода. Това ще намали чувствително сроковете за разглеждане на делата и влизането в сила на присъди за деянията, които съставляват най-голям процент от т.нар. „битова престъпност“. До 1991 г. у нас е съществувало двуинстанционното наказателно производство, с възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове, по реда на извънредните способи. През 1991 г. обаче законодателят приема триинстанционното производство. Интересното е, че в този период голяма част от европейските държави започват да се отказват от триинстанционното производство по отношение на голяма част от престъпните си състави, тъй като то е твърде бавно и е по-лошо в сравнение с по-бързото двуинстанционно такова.
Както вече имах възможността да подчертая и това е дълбокото ми убеждение, само истинска промяна във философията на наказателното ни правораздаване, би довела до реална борба с престъпността и ефективни резултати. И тук, както в почти всички сфери на обществено-политическия живот, среща си дават две взаимноизключващи се концепции. От едната страна е тази на либералното мислене от постмодерен тип, според която всеки човек, колкото и да е лош, подлежи на промяна, поради което обществото е длъжно да бъде толерантно с него и да търпи всичките му безобразия, с тихата надежда, че все някой ден, той може би ще се промени. От другата страна застава консервативния възглед за света и човека, според който, ако един човек е лош и е доказал това с делата си, той обикновено си остава лош и не се променя чувствително, освен в много редки случаи. Този възглед поставя акцент върху сигурността и фактите, а не върху утопичните неомарксистки и левичарски теории за идеалното общество, рая на земята и изначално съвършената човешка природа. Не, ние от Възраждане не сме съгласни. Според нас, хората се делят на добри и лоши. Добрите имат задължението да наказват лошите и да се пазят от тях. Всичко друго е самоубийство.

Симеон Костадинов,
юрист и член на Възраждане

Платформа за управление на Възраждане – 2019

©2019 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com