Възраждане алармира: отново неадекватни мерки за туризма

Предлагания законопроект „Мерки за спасяване на туризма, одобрени от коалиционния съвет на 28.04.2020 г.“ и по-специално върху мярката „Плажни принадлежности по цени, намалени минимум с 50%, или безплатни срещу намаляване на концесионна такса от 50 до 100%“ показва дълбоко непознаване на стопанската дейност по концесиониране (наемане) на морски плаж.

В първия вариант на законопроекта: Освобождаване от концесионна такса срещу предоставяне на безплатни плажни съоръжения. Като резултат от него държавата губи 100% от концесионната (наемна) такса, докато концесионерът (наемателят) ще дотира гражданите, хотелиерите и политическия волунтаризъм от своя джоб със 110000 лева. Тази загуба може да намалее с малко до 1/3, ако същият разполага с малко плажно барче или ресторантче, дава под наем водни атракции и масажно ателие. Ще доведе до фалит на около 70% от концесионерите (наемателите).

Във втори вариант на законопроекта: Концесионерът (наемателят) се съгласява да намали цените си с най-малко 50% за сметка на намаляване на концесията със същия процент. РЕЗУЛТАТ – държавата губи 50% от концесионната (наемна) такса, докато концесионерът (наемателят) ще загуби между 30 – 50000 лева вследствие падане на оборота за летния сезон с 2/3 поради нетуристическия месец юни, разредените чадъри поради санитарните изисквания, намалените с 50% цени. Ще доведе до фалит на около 50% от концесионерите (наемателите).

И двата варианта, предлагани в законопроекта, ще доведат до фалити, което показва, че мерките не са ефективни.

Екипът експерти от Възраждане изработи становище по темата, което предлага лесно и ефективно решение. Единственото, което трябва да направи собственикът – държавата, е да определи общи критерии, въз основа на които да се определи конкретното намаление на концесионното (наемното) възнаграждение за всеки един плаж, в зависимост от неговата специфика, за лято 2020 г., предвид извънредната ситуация в туризма. Данните са налични в Министерството на туризма, въз основа на тях се определя дължимото от всеки концесионер (наемател) минимално концесионно възнаграждение. Като се знаят тези критерии, всеки отделен субект (концесионер и наемател) да прецени сам, при наличие на свободна конкуренция, с колко да намали цената на своите услуги, предвид търсенето и предлагането и реалната ситуация през сезона. Намалението на възнаграждението не може да е обвързано с условие за намаляване на цената на услугите. Това намаление се дължи по обективни причини – световна пандемия, държавна забрана за влизане на чужденци в страната, ограничени полети, намалени пътувания, държавно наложени противо-епидимиологични мерки, които възпрепятстват туризма, държавна забрана за откриване на туристическия сезон през месеците май и юни, т.е. държавата трябва да намали концесионното възнаграждение поради всички тези обективни обстоятелства, а не заради намаление или липса на цена на услуга.

Резултат:

Държавата губи част от концесионното възнаграждение по обективни причини и по това този вариант се доближава в тази си част до вариант 2. В този случай обаче няма да има нито един умишлено и безотговорно фалирал концесионер, няма да има облагодетелстван концесионер, няма да се нарушат съществуващи договори, няма да се разруши конкуренцията и държавата няма да бъде мащеха или майка. Всяко решение извън вариант 3 мирише на лобизъм, корупция и комунизъм.


Становище  

©2020 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com