Никой отвън няма да определя отношението ни към нашата история

Онзи ден в София се проведе конференция под надслов „София казва „не“ на словото на омразата и екстремизма“. В нея, освен български официални лица и представители на местни неправителствени организации, взеха участие и чуждестранни гости. Сред тях бяха посланиците на САЩ и Израел, като събитието се концентрира около темата за предстоящия днес „Луковмарш“.

Разбира се, за да бъдат оправдани публичните средства, вложени в провелата се говорилня, шествието в почит на ген. Христо Луков бе заклеймено като проява на расизъм, ксенофобия и прочие удобни за масова употреба клишета. Днес няма да се спираме на българските слуги, които с лека ръка загърбиха приноса на един достоен български военен, за да пригласят и се подложат под своите иностранни наставници. Отдавна властимащата тайфа у нас, без значение дали се представя като „консервативна“, „социалистическа“ или „патриотична“, е пословична със своето раболепие към онзи, който поръчва музиката. И тъй като за тях Видовден предстои, ще си позволим да ги пренебрегнем временно.
Трябва обаче да откроим поредното вмешателство във вътрешните ни въпроси от страна на чуждестранни пратеници. Малко, след като британският посланик Ема Хопкинс си позволи да ни съветва дали да ратифицираме т. нар. „Истанбулска конвенция“ в обществена дискусия в Софийския университет, на територията на последния представителите на САЩ и Израел не се посвениха да дават квалификации за личност от нашата нова история. Тази наглост е продължение на дългогодишна традиция чуждите пълномощници у нас да упражняват дадената им от българска страна слободия върху името и честта на ген. Христо Луков.
Припомняме на уважаемите ни гости, че в България съществуват паметници на американските летци, бомбардирали жилищни квартали в София и други цивилни обекти, както и цели монументи, величаещи Червената армия, отнела независимостта на страната ни. Пред тях, по свой избор и без да бъдат възпрепятствани, отдават почит и много наши съграждани. Поради това не можем да приемем някой временно пребиваващ у нас да определя кого и как да възприемаме, дали да почитаме или обругаваме. Генерал Христо Луков е български военен и обществен деец, и само ние можем да преценим дали да одобряваме или не неговото дело! Всички външни оценки следва да остават лично мнение на техните автори, които не могат да се ползват с авторитет пред нас!
В заключение ще отбележим, че в бъдеще представителите на чужди държави у нас трябва да съблюдават положението си на посланици и да не допускат своеволия, надхвърлящи регламентираните от международното право техни възможности. Българската държава осигурява пределно ниво на плурализъм, допускащ изразяване на обществена позиция, често несъвместима със собствените ѝ устои. В продължение на демократичната ни история ще позволим на нашите сънародници сами да преценяват отношението си към личности и събития от миналото ни. Никога и в никакъв случай няма да се примирим с недопустимо менторстване отвън!

©2019 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com