Активистка на Възраждане скандално уволнена заради синдикална дейност

На 03.08.2019 г. (събота), Мая Илиева – член на Възраждане и активист на нашето движение от град Перник, бе скандално уволнена от „Аджъбадем Сити Клиник“ (Болница Токуда), където от години работеше от години като медицинска сестра. Името на Мая Илиева нашумя, след като по собствена инициатива започна сама да организира протестите на медицинските работници от последната година и половина и се превърна в тяхното единствено лице и говорител.

Твърдата й и неотклонна борба в защита на интересите на своето съсловие за по-добро заплащане и по-добри и справедливи условия на труд, както и предизвиканите от нея редица проверки от страна на различни институции, в отчаян опит да накара своя чужд (турски) работодател да спазва българските закони, явно не са се понравили на последния и след едно скалъпено дисциплинарно производство, най-накрая се отърваха от нея.

Най-скандалното в случая е, че нашата съратничка е уволнена, след нечистоплътно  сътрудничество между нейният бивш работодател и една от двете най-големи синдикални организации в България – КНСБ, на която тя е член. За какво става дума?

Като председател на синдикалната организация към КНСБ в „Аджъбадем Сити Клиник“ (Болница Токуда) от 2012 г. насам, Мая Илиева се ползва с имунитет срещу уволнение по чл. 330 от Кодекса на труда /КТ/. От КНСБ обаче, без да я уведомят, без да поискат от нея,  каквото и да е обяснение и без да я изслушат като страна, са свалили имунитетът й, което е направило уволнението й възможно. Това става, след като тя със специална петиция поиска оставката на вицепрезидента на КНСБ и председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването – д-р Иван Кокалов, заради непристойно поведение, отправени към нея заплахи от негова страна и най-вече заради пълната му абдикация от синдикалните му задължения.

Този брутален случай на работодателски произвол, поставя пред обществото ни няколко основни въпроса:

1.    Работодателите и така наречения „бизнес“ в България, по-силни ли са от държавата, и има ли държава въобще, щом е възможен подобен случай на потресваща работодателска саморазправа с работник?

2.    За кого играят самозванците, наричащи се „синдикати“ у нас? За хората на наемния труд или за работодателите? Въпросът е риторичен, и настоящият случай е доказателство за това. В България истински профсъюзи няма! Има само едни обикновени измамници, които колаборират с бизнеса и държавата, срещу интересите на обикновения работещ българин.

3.    Докога ние българите, като общество и държава ще търпим всичко това, вместо да изметем цялата тази камарила, която ни задушава в мъртва хватка и ще продължи да го прави, докато не изцеди и последните капки живот от нас?

На последния въпрос обаче, отговорът за съжаление така и не се вижда. А той зависи в най-голяма степен от нас, българите.

Народе????
©2019 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com