Цели и програма на политическа партия Възраждане

Въведение
1. Положението, в което се намира България днес
2. Какво да се прави?
3. Кои сме ние?
4. Основи на нашата политика
4.1. Нацията
4.2. Държавата
4.3. Езикът, културата, историята
5. Нашите секторни политики
Вътрешна политика
Външна политика
Национална сигурност
Икономика
Финанси
Администрация и държавни служители
Транспорт
Енергетика
Здравеопазване
Екология
Образование, наука и култура, проблеми
на младежта и спорта
Фотогалерия
Въведение
България е най-старата държава в Европа, запазила името си от своето съз-
даване до ден днешен. Българският народ е древен и е преминал през изпита-
нието на вековете, оцелявайки и успявайки да се развива. Българинът по при-
рода е талантлив, ученолюбив, трудолюбив и толерантен. Българската земя
е красива, плодородна и благодатна – наш национален дом и майка кърмилница.
Защо тогава допуснахме процесите, които се развиха в последните десети-
летия?
Какво представлява България днес?
Днес България е зависима държава, по-скоро колония, управлявана директ-
но от Вашингтон и Брюксел. Най-ниски доходи в цяла Европа, демографска ката-
строфа, водеща до промяна на етническия баланс на населението в ущърб на
основния етнос – българите, най-висока детска смъртност в Европа, най-висок
процент онкологично и сърдечноболни в света, най-нещастната нация според
изследванията на редица международни организации, разрушено стопанство и
унищожение на цели отрасли в икономиката, дивашка приватизация, в която
редица материални активи на държавата бяха раздадени на олигархични и кри-
миналноикономически групировки практически безплатно, разрушено здраве-
опазване, морално, духовно и физическо израждане на нацията, разрушение на
образователната система, корумпирана съдебна система и държавна админи-
страция, които не са в състояние да осигурят спокойния живот на нацията и
обществения ред, унищожена армия, сведена до размери по-малки от тези, на-
ложени с Ньойския диктат след Втората национална катастрофа през 1919 г.
Това е поражение без война!
Как се стигна дотук и кой е виновен?
След т. нар. промени от началото на 90-те години на миналия век същата
олигархия, която управляваше и преди 10 ноември 1989 г., успя да мимикрира
зад фасадата на фиктивната многопартийна система, приемайки лъжливия
образ на различните цветове и партии. По директиви на външни и враждебни
на България и българския народ сили тя наложи в страната ни матрицата на
неолиберализма. По същество политическият „елит“ у нас се състои от без-
родници и национални предатели, които не са нищо повече от една колониална
администрация, провеждаща погром над страната ни, с мандат отвън.
Днес ние, българите, не определяме вече собствената си съдба. Ние нямаме
думата във формирането на своята вътрешна и външна политика и предста-
вляваме обект на едно вредно и антинационално управление, осъществявано
неотклонно и методично в последните няколко десетилетия.
Ние, българите, не се чувстваме спокойни и сигурни в собствената си
Родина. Недосегаеми банди от средите на организираната престъпност и ци-
гански разбойнически групи опустошават страната ни. Чувстваме се в опас-
ност не само на улицата, но и в собствените си домове. Този процес се под-
крепя изцяло от всички държавни управления и парламентарно представени
политически партии, както и от цяла кохорта „правозащитни“ организации,
чиято единствена цел е разделянето на България на етнорелигиозен принцип.
Казаното дотук ни дава основание да смятаме днешната политическа сис-
тема за сбъркана. Тя не е продуктивна и не може да осигури необходимия прос-
перитет на нацията и държавата. Необходими са радикални политически
промени, придружени със смяна на корумпираната политическа система и ней-
ния политически „елит“.
За да се случи това, са необходими няколко условия, но преди всичко се налага
бърза политическа консолидация на всички все още трезво и националноотго-
ворно мислещи слоеве от населението, осъзнаващи драматичността на случ-
ващото се и готови да поемат отговорност не само за своя живот и този на
своите близки, но също така за живота и бъдещето на своята родина и съна-
родниците си.
В следващите редове са изложени основните позиции и идеи на Възраждане за
това как да се регулират социално-икономическите и обществено-политиче-
ските отношения в България, за да се постигне възможно най-бърза и макси-
мално ефективна промяна в положителна насока. Те са изложени във вид на сби-
та платформа за коренно преустройство на националния живот в страната
и представляват система от възприети принципи и възгледи ни за историче-
ските стремежи, перспективите, целите, пътищата и средствата, чрез кои-
то да бъдат защитени националните ни интереси и осъществен български-
ят национален идеал в съвременни условия. Следващите страници отразяват
нашите разбирания, които следва да определят поведението на българската
държава и нейните институции във вътрешната и външната политика не от
гледна точка на временната геополитическа конюнктура, а за дълъг период от
време, формулирайки стратегическите задачи, които стоят пред нацията, и
водени от съзнанието за нашите непреходни национални интереси. Нашият
идеал е да видим България като първостепенна сила в политически, иконо-
мически и военен план не само на регионално, но и на континентално ниво.
Положението,
в което се намира
България днес
Някога хегемон и незаобиколим фактор в Източна Европа, днес ролята на
България е сведена до геополитическа периферия на общоевропейския глоба-
лизационен политически проект, наречен Европейски съюз. От първостепен-
на политическа и военна регионална сила през първата половина на 20-ти век
страната ни деградира до държавоподобно образувание (колония) със за-
тихващи функции.
Преходът в България, за огромно съжаление, не доведе до качествена демо-
крация и ефективна икономика, каквото беше пропагандното клише в начало-
то на промените, а до дълбоко политическо и социално разслоение, което се
възпроизвежда и усилва циклично, отнемайки непрекъснато изначалната вяра
на българите във възможността да бъде изградено справедливо общество,
което да ни направи част от модерния и проспериращ свят.
Абсолютно нескопосаният и несъстоятелен подход, който беше приложен в
опита тоталитарната социалистическа система да бъде заменена с демокра-
тична форма на управление и пазарна икономика, доведе не толкова до съзида-
телните икономически промени, които всички очаквахме, а до унищожителна
политическа конфронтация и нестихващи политически кризи. В резул-
тат на това българското общество хвърли огромна част от своята енергия
в преобразуването на комунистическата политическа система и под лозунга
„Всичко при социализма е лошо“ се унищожиха и жизнеспособни икономически
структури, които не принадлежаха на бившата компартия, а на всички нас.
В крайна сметка, опитът за унищожение на наследството на комунизма дове-
де до унищожение на самата държавност.
Причината за тези ужасяващи резултати ние, от Възраждане, виждаме в
абсолютно сбърканата философия на държавно управление и обществено ус-
тройство, които бяха възприети след вдигането на „желязната завеса“. След
национал-нихилистичния период на социализма вместо да се върне към здрави-
те устои на националното мислене и патриотичния консерватизъм, България
се хвърли в градежа на друга, не по-малко опасна за националното здраве уто-
пия, тази на либералната демокрация от постмодерен тип.
Истината е, че днес, близо 30 години по-късно, равносметката за състояние-
то, в което се намират българското общество и държава, няма как да бъде
направена, без да бъдат констатирани няколко очевидни и необорими, но упо-
рито премълчавани факта. А без тяхното високо и ясно изговаряне нито ще
можем да поставим диагнозата, нито ще има как да назначим необходимото и
адекватно лечение.
Факт първи. С голяма степен на увереност бихме могли да кажем, че съвре-
менното българско общество се намира в състояние на почти необратима со-
циална смърт и все по-малко отговаря на определението за нация. То вече не
представлява общност от хора, които могат да се обединяват зад обща кауза,
да се сплотяват около принципи, да се вдъхновяват от общи идеи и представи
за бъдещето. Точно обратното, днешното българско общество все повече
започва да прилича на случаен сбор от хора, попаднали незнайно как върху
територия, която не значи и никога не е значела нещо за тях, земя, която все
по-трудно наричат Родина.
Пагубния ефект от този процес наблюдаваме практически ежедневно в пъл-
ното разкъсване на семейните и социалните връзки, откритото непризнаване
на каквито и да било авторитети, нехайното отношение към бъдещето на ид-
ните поколения, абсолютната загуба на чувство за историчност и национална
идентичност…
От всичко гореизброено последното е може би с най-голяма тежест, защото
именно то определя и съзнанието ни, че не сме само тук и сега, че ние сме хи-
ляда години преди нас и хиляда години след нас, че сме брънка от дълга кръвна
верига, започнала от зората на времето и простираща се във вечността.
Факт втори. Една нация няма как да прогресира, ако не разполага със свой ав-
тентичен национален елит, който да я ръководи. Днешният български „елит“
не изпълва тази дума със съдържание. Той е негоден и абсолютно неспособен да
осигури условията, които да позволят на обществото ни да постигне мате-
риалния и духовния прогрес, които заслужава, а още по-малко може да ни води в
бурните исторически времена, които предстоят. Това е така, защото той е
антиисторичен и антинационален по своята същност. Неговата единствена
грижа е да осигури собственото си оцеляване и възпроизводство, а не това на
нацията. По същество съвременният български елит представлява оли-
гархична върхушка от компрадорски тип, състояща се от откровени нихи-
листи и агенти на чужди държави, упражняващи публичната власт в ущърб на
мнозинството, облагодетелствайки себе си и тънката прослойка на обслуж-
ващия я ешелон. Точно поради тази причина ние не можем да наречем днешната
българска политическа и икономическа върхушка „елит“, а считаме, че много
повече ѝ прилягат определенията „пета колона“ и „вътрешен враг“.
Факт трети. Икономическият модел, който беше възприет и наложен в Бъл-
гария след промените, не предполага съществуването на страната ни в със-
тояние на суверенитет. Днешната българска икономика в технологично,
суровинно и енергийно отношение е изцяло зависима от външни факто-
ри. Тя не произвежда стоки и услуги с висока принадена стойност, гарантиращи
висок национален доход, а в по-голямата си част представлява ни повече, ни
по-малко, база за първична и вторична обработка на внасяни отвън суровини,
логистичен център на големи международни оператори и автотранспортни
фирми, нетен износител на земеделска продукция и евтина туристическа дес-
тинация. Останалата част от нея е в ръцете на местни олигарси и криминални
групировки, които я използват, за да си купуват политическо влияние и източ-
ват публичните фондове през обществените поръчки.
Факт четвърти. Общественият и национален морал е в състояние на фак-
тически банкрут. Няма друг период в българската история, в който солидар-
ността между хората, почитта към общото ни минало и наследството на
предците, зачитането на авторитетите и загрижеността за бъдещето на
нацията да са били в толкова ниска точка.
Факт пети. Корупцията е придобила такива чудовищни размери, че е обхвана-
ла практически всички сфери от обществения, икономическия и политическия
живот на страната. Всички основополагащи системни връзки на обществото
ни без изключение са дотолкова поразени от това злокачествено явление, че
корупцията се е превърнала в същностна характеристика на страната
ни и структуроопределящ фактор за огромна част от социалните процеси,
които се развиват в нея. И тук не говорим само за голямата корупция на „бели-
те якички“, която е явна за всички, а и за ежедневната битова корупция, която
задушава обществото ни и чиято съвкупна вреда е не по-малка от другата.
Факт шести. В резултат на дотук изброеното България изпадна в най-теж-
ката етнодемографска криза в своята история. Криза, която има всички беле-
зи на Трета национална катастрофа. Нацията ни не просто деградира, а из-
чезва физически. И най-големият проблем дори не е в това, че намалява като
абсолютен брой, а във факта, че се променят етнодемографските баланси в
ущърб на основния и държавотворен елемент от нея – този на българите. С
две думи казано, българите сме на път да станем малцинство в собствената
си държава.
Изброените дотук системни дефекти на българската параванна „демокра-
ция“ от постмодерен тип правят функционирането на обществото ни, а и на
държавата ни, ако не невъзможно, то най-малкото проблемно. Ние считаме, че
ако вредоносното им действие продължи в следващите десет години, проце-
сите, за които говорим, ще преминат точката на обратимост, а задаващият
се залез на Третата българска държава ще бъде и последният.
Какво да се прави?
Изложената в точка първа от настоящия документ картина обрисува поло-
жение, от което трудно би могло да се излезе, използвайки методите и сред-
ствата на обикновената политика. За да бъдат обърнати тенденциите, за
които говорим, са необходими извънредни мерки и решителни действия. Неб-
ходимо е дори, ако се наложи, въвеждането на временно извънредно поло-
жение.
На първо място, няма как да постигнем целите, които сме си поставили, ако
България продължи да бъде (американска) колония. Ограниченият или напълно
липсващ в някои отношения суверенитет е основата на българската нацио-
нална драма, ето защо това е проблемът, който трябва пръв да бъде решен, за
да можем да решим всички останали, които представляват функция от него.
Следователно, първата и основна задача, която стои пред нас, е да си върнем
реалния, а не формален национален суверенитет. Да се превърнем отново
в субект на собственото си историческо развитие, а не в обект на чужди ин-
тереси, били те от Запад или Изток.
Решаването на тази задача изисква няколко спешни и неотложни действия.
Първо, трябва да бъде направен критичен преглед на всички съюзи и али-
анси, в които България членува, както и преразглеждане на всички меж-
дународни договори, сключени от страната ни и ползващи се с правна
сила към днешна дата. След като се откроят ясно ползите от негативите,
там, където е необходимо и възможно, условията на членствата ни, както
и поетите международни ангажименти трябда да бъдат предоговорени от
гледна точка на националните ни интереси. Когато този подход не среща раз-
биране от международните ни партньори, едностранното прекратяване
се превръща в единственото възможно решение.
На второ място, необходима е радикална преоценка и равносметка на
прехода. Трябва много внимателно и прецизно да бъдат откроени основните
решения и тенденции от посттоталитарния период на страната, както и да
бъдат назовани престъпленията и персоналните им извършители. Възмезди-
ето е логичната следваща стъпка, след като бъдат посочени конкретните
виновници за разрухата на прехода. Това ще се случи със създаването на специа-
лизирани състави към Специализираната прокуратура и Специализирания на-
казателен съд, които да образуват и разглеждат дела, свързани с престъпле-
ния срещу националната и икономическата сигурност на страната след 1990
г. Давността за тези деяния след съответните законови промени ще
бъде отменена. Конкретните стъпки, които ще предприемем в тази насока,
са описани в раздел „Вътрешна сигурност и обществен ред“.
Тези мерки са абсолютно необходими, за да затворим веднъж завинаги тази
страница без усещането, че някой е спечелил и след това се е отървал за
сметка на цялото общество. Защото няма как да отбележим какъвто и да е
прогрес, без да си възвърнем общественото доверие – абсолютно необходима
предпоставка за това.
На трето място, необходимо е създаването на цялостен модел за раз-
витие на страната, който да бъде основополагащ за следващите няколко
поколения напред. Ние считаме за системна слабост на развитието ни, че то
се осъществява без наличието на подобна доктрина, която да насочва усили-
ята на държавата в различните направления и отрасли. Работата на парче в
сферата на държавното управление е пагубна за страната и гарантира лоши
резултати.
Ние, от Възраждане, смятаме, че определящата тенденция за развитието
на България през следващите няколко десетилетия трябва да произтече от
модела, който следва да се наложи в предстоящите 4 – 8 години. Много е ве-
роятно това да бъде последен шанс за държавата ни. Това трябва да е модел,
съчетаващ едновременно водещата роля на държавата в основните и
структуроопределящи области на политическия, икономическия и кул-
турния живот на страната и същевременно пълната и неприкосновена лич-
на свобода на редовия гражданин, гарантираща му всички възможности за раз-
витие на стопанска и политическа инициатива на всички равнища. Този модел
следва да бъде придружен от ръст на реалните доходи и нов модел на финан-
сиране на основните социални сфери (здравеопазване и образование), както и
развитие на общодостъпни публични услуги. Това следва да доведе до чувстви-
телно подобрение в качеството на живота на голямото мнозинство от хора-
та и преминаване в горната половина на световните индекси за човешко раз-
витие. Единствено осезаемото подобряване на стандарта, качеството
на живот и сигурността на гражданите може да обърне негативните
тенденции в държавата ни.
Ние не приемаме продължаването на досегашната посока на развитие на
страната, просто с някои корекции и поправки. Промяната, която предлагаме,
трябва да е радикална и на първо място да осигурява максимална подкрепа на
стопанската предприемчивост и икономическо развитие на всички нива. Това
означава:
– премахване на политическите влияния върху тази част от икономиката,
намираща се в частни ръце;
– изкореняване на корупцията на всички равнища, но най-вече на високите по-
литически и административни нива;
– осигуряване на пълна държавна подкрепа за малкия и средния български бизнес;
– пълен контрол върху естествените монополи (държавни и частни) с цел
осигуряване на икономически обосновани, но и социално приемливи цени на ус-
лугите им;
– подкрепа на всеки, който желае да се реализира, работи и се стреми към
по-добър живот чрез труд;
– социално подпомагане само за тези, за които е доказано невъзможно да по-
лучават доходи със собствен труд;
– качествени и добри социални услуги за социално осигурените и благотвори-
телност за останалите;
– работеща и справедлива съдебна система, гарантираща прилагането на за-
кона;
– работеща и ефективна система за сигурност.
Абсолютно необходимо условие за успешното реализиране на стратегията
за национално развитие е в нейното изпълнение да бъде привлечен и сти-
мулиран целият човешки потенциал на страната – както на българи-
те в България, така и на тези в чужбина. Убедени сме, че промяната към
по-добро бъдеще, която предлагаме, отговаря на интересите на нашия народ,
на основополагащото изискване за справедливост в обществото, както и на
личната мотивация на всеки българин за ускорено развитие и модернизация на
държавата.
Кои сме ние?
На 15 юни 2014 г. (Видовден) в първата българска столица Плиска група млади,
образовани и съзидателни хора, имащи вече своята собствена професионална
реализация, семейни отношения и деца, се обединихме, за да направим Бълга-
рия по-добро място за живеене – за нашите родители, за нас и за нашите
деца! Именно тогава, на учредително събрание, ние създадохме инициативен
комитет за създаване на политическа партия Възраждане – нашето оръжие в
борбата за Родината. На 2 август 2014 г. (Илинден) отново в Плиска се състоя
и учредителният конгрес на Възраждане. Възраждане е организация, създадена
от доброволци и работеща само на доброволни начала.
Защо партия?
Водени от съзнанието, че единственият път за спасението и възраждането
на България е този на политиката, ние, макар и не съвсем готови тогава, реши-
хме, че е време да влезем и в тази битка. Според тогава и сега действащото
законодателство единственият начин да участваме в легалния полити-
чески живот на страната е чрез избори. Пак според приложимата норма-
тивна уредба на избори могат да участват само и единствено партии. Иначе
казано, ако искахме да водим политическа борба със законни средства, тряб-
ваше да създадем собствена политическа организация. Още с осъзнаването на
тази необходимост за нас нямаше никаква дилема каква точно да бъде тя.
И преди и по време на създаването ѝ непрекъснато ни питаха – „Каква ще
бъде новата партия – дясна или лява?“, на което ние неотклонно отгова-
ряхме, че не искаме да ни класифицират и респективно – противопоставят по
тази ос. Ние считаме, че оптималният път за развитие е само един и той не е
ляв или десен, а националноотговорен.
Ние сме десни, защото никой от нас не очаква държавата да му даде каквото
и да е – храна, пари, работа.
Ние сме леви, защото считаме, че децата, инвалидите, беззащитните чле-
нове на обществото и безпомощните в някакъв момент хора трябва да могат
да разчитат на солидарността на обществото.
Каузата Възраждане
Върху тази идейна основа се роди и Възраждане. Още със създаването си ние
предприехме голям брой инициативи. Те включваха както различни социално
и обществено полезни каузи като възстановяването и почистването на па-
метници и градинки, различни градски площи и обществени сгради, грижа за
културно-историческото наследство на града и страната, така и редица не-
равни битки със статуквото в името на по-доброто и прозрачно управление
на страната.
На 19 юли 2018 година на импровизиран брифинг пред сградата на Народното
събрание представихме резултата от усилията ни, започнали 3 месеца по-ра-
но със започването на подписка в подкрепа на провеждането на национа-
лен референдум СРЕЩУ приемането на еврото като официална валута в
България. Няколко дни преди изтичането на крайния законноустановен срок за
провеждането на подписката ние представихме над 220 000 подписа, подкре-
пящи начинанието ни. Нещата вече бяха станали необратими, Възраждане
сигурно и неоспоримо се нареди до основните политически фактори в
страната, с тенденция да расте все повече и повече.
Нашият водач
Основател и председател на Възраждане е Костадин Костадинов – един от
най-разпознаваемите и известни млади
български политици и единственият с ярко
открояващи се национално-патриотични
възгледи.
Той е известен в публичното простран-
ство с множеството си обществено-по-
литически инициативи, но най-голямата
му заслуга в защита на националната кауза
досега е написването и разпространение-
то на учебник по Родинознание, издържан
в патриотичен и политически некоректен
дух, който до този момент е раздаден без-
платно в десетки хиляди екземпляри на
хартиен носител и изтеглен от Интернет
близо 500 000 пъти в електронен вариант.
Костадинов е историк, юрист, доктор
по етнография на Българската академия
на науките, автор на задълбочени научни
изследвания и участник в публични изяви
по темата за демографията, демограф-
ския срив и демографската политика в
България, както и на тематична книга по
въпроса със заглавие „Третата нацио-
нална катастрофа“. Известен е и като
автор на множество документални филми и книги по въпроса за положението
на българските национални и малцинствени общности на Балканите и в Европа.
Изборните резултати на Възраждане до момента
Първото участие на организацията в избори е от 2017 г., когато самостоя-
телно участва на предсрочните парламентарни избори, проведени на 26 март.
Постигнатият резултат е 1.11%, което е равно на 37 896 гласа от дейст-
вително подадените такива. На вота в чужбина Възраждане получава 2.04%.
Разбира се, броят на истинските гласове, подадени за Възраждане, е доста
по-голям, но заради изборните фалшификации на ГЕРБ и т. нар. патриоти
финално са оставени толкова.
След парламентарните избори Възраждане стана известна като единстве-
ната партия, дарила първите траншове от субсидията си, която получа-
ва по силата на постигнатия си резултат, за благотворителност и най-вече
за институции и организации, подпомагащи двойки с репродуктивни проблеми,
с което започна да изпълнява предизборната си програма и да се бори с един от
основните проблеми пред страната, още преди да е влязла в реалната власт.
Основи на нашата политика
Повече от 70 години България е в плен на различни глобалистки илюзии, пре-
небрегвайки собствените си национални интереси и идеали. Оттогава този
гибелен политически курс ни принуждава да се съобразяваме с реалности и по-
ложения, остро противоречащи на собствените ни потребности. Причината
за това е една и тя е добре известна – както преди 1989 г., така и днес Бъл-
гария съществува в условия на ограничен суверенитет. Поставени в тях,
при взимането на каквото и да е вътрешно или външнополитическо решение,
водещото за нашите политически елити, обикновено не е това, което би
било полезно за нацията и държавата, а какво би казала метрополията и дали
няма да наруши някое нейно писано или неписано правило. На тази политика
трябва да се сложи край! Десетилетното съществуване с този изкривен и
неестествен политически модел постави под съмнение основни за нашето на-
ционално съществуване ценности, разбирания и категории, които претърпяха
многократни опити за ревизия. Някои от тях, за съжаление, успешни.
Наложеното ни отвън управление се опитва да ни убеди, че ние нямаме и не
можем да имаме собствени национални интереси извън конкретния военно-по-
литически блок, който обитаваме, а ограничения или липсващ суверенитет е
най-доброто, което може да ни се случи. Ние, от Възраждане, не сме съглас-
ни с това!
Нацията
Ние смятаме, че нацията представлява венецът на българското соци-
ално развитие и като такава следва да бъде съхранена на всяка цена. Българ-
ската нация е сбор от индивиди с българско самосъзнание и българска културна
принадлежност, обединени от обща държавност. В условията на постмодер-
ната либерална демокрация обаче тази логична и проста истина все по-често
започва да се оспорва.
Свидетели сме на процес, в който характерната за народа ни толерантност
се е превърнала в недостатък и днес се използва като оръжие срещу нас. Опи-
тът да се насади съзнанието, че всеки е такъв, какъвто се чувства или какъв-
то му хрумне според моментното настроение, ние считаме за дълбоко погре-
шен и разединяващ. Принципите за правото на самоопределение и упражняване
на майчин език, правото на културна автономия, правото за сдружаване на
малцинствена основа и т. н. смятаме за погрешни и в разрез със сигурността
и принципите, върху които е построена всяка една национална държава. На-
кратко казано, ние се обявяваме против всички привилегии на етническа,
верска, политическа или друга основа. Също така категорично се проти-
вопоставяме на опитите българската нация да бъде унищожена посредством
изкуствено предизвикани имигрантски и бежански вълни.
Държавата
Политическата и организационната форма, в която една нация се грижи сама
за своите ценности, осигурява своята сигурност и подсигурява своето бъде-
ще, се нарича национална държава. Националната държава трябва да оси-
гурява суверенитета, националната независимост и териториалната
цялост на българската нация.
Многократно сме чували изразите – „Мразя държавата“, „Държавата е лош
стопанин“ и т. н. Следва да поясним нещо – държавата не е субект със собст-
вена воля, за да бъдат изпитвани към нея персонални чувства. Държавата е
система от институции, посредством които овластените чрез закони и под-
законови нормативни актове управляват обществото и националните ре-
сурси. Нито повече, нито по-малко. Това означава, че всъщност държавата
е единствено и само инструмент в ръцете на управниците, които мо-
гат да бъдат добросъвестни или недобросъвестни. В този смисъл няма лоша
държава, има лоши държавници. От десетилетия насам разпадът на бъл-
гарската държавност се дължи именно на такива недобросъвестни управници,
превърнали се в слуги на чужди интереси. Ние категорично отхвърляме това и
на пропагандното клише за по-малко държава противопоставяме принципа за
повече държава и държавност.
Само през и чрез държавата е възможно ефективното управление и решава-
нето на общите въпроси.
Езикът, културата, историята
Езикът не е само средство за общуване – за нас българският език е носител
на културната идентичност, традициите и самосъзнанието на нашия народ.
Чистотата на българския език е от особено значение за запазването на наша-
та културна идентичност и национална самобитност. Днес във все по-бързо
глобализиращият се мултикултурен свят българският език е застрашен,
което налага решителна държавна намеса за неговото съхраняване.
Мерките по съхраняване чистотата на българския език на първо място тряб-
ва да започнат от контрола върху средствата за масово осведомяване, които
в най-голяма степен влияят върху формирането на езиковата култура на на-
цията. Излъчването на всички програми на електронните медии и списването
на печатните издания трябва да става на книжовен български език, по възмож-
ност без използването на чуждици и неологизми, породени от глобалната ин-
тернет култура.
Не по-малко опасно за чистотата на българския език е и масовото из-
ползване на латинската азбука и английския език в рекламни надписи и
търговски марки, а също така и в изписването на имената на държавните
институции. Тази практика следва да бъде прекратена. Изключение ще бъде
правено само за чуждестранни фирми и компании, чиито марки няма да бъдат
кирилизирани, но задължително трябва да бъдат изписани и на български.
Името на нашата страна е България и български трябва да бъдат имена-
та на всички населени места и природни обекти на нейната територия.
Преименуването на населените места и природните обекти, които не носят
български имена, е част от цялостната ни политика, насочена към това бълга-
рите да се чувстват пълноценни стопани на своя дом.
Подпомагането и развитието на автентичното българско културно наслед-
ство е основен ангажимент, който поемаме пред обществото. Историята
не трябва повече да бъде слугиня на политиката, а да заеме отново свое-
то логично място на учителка за нашето минало. Решително трябва да се
прекратят опитите отделни части от нацията да бъдат противопоставяни
на други, използвайки отделни периоди от националната ни история.
Нацията, държавата и културната идентичност – това са трите основи на
нашата политика. Крайъгълните камъни, върху които сме построили цялата
си житейска и политическа философия.
Нашите секторни политики
При разработването на своите секторни политики сме се ръководили от
виждането за максимална ефективност, устойчивост и дългосрочно
действие на предприеманите мерки. Винаги сме смятали, че за да се изгради
истински работеща държава, водещ следва да бъде системният подход, а не
работата на парче. В нашата програма за действие всички описани мерки са
в органична и системна връзка, водещи в крайна сметка до модел на държав-
ност, който да ни осигури необходимата стабилност и развитие в бъдеще.
1. Вътрешна политика
1.1. Вътрешна сигурност и обществен ред
Сигурността на гражданите и опазването на тяхната собственост в днешно
време се превръща в основен въпрос на националната сигурност и оцеляване-
то на нацията и държавата.
Едва ли някой е правил точна сметка колко плащаме ние, българите, за ред и
сигурност. Сметките за разходите за МВР в държавния бюджет са ясни – над
един милиард и триста милиона лева, което е повече от 5 % от бюджета, а
заетите в системата на МВР са над 50 000 души. На този фон непрекъсна-
то слушаме за недофинансиране на системата, за това, че парите стигат
само за заплати, няма за техническо съоръжаване и други присъщи нужди и т.
н. Всъщност наистина добре съоръжена в България като че ли е само жандар-
мерията. Защо ли? Вероятно защото пази властта.
Изтеглянето на държавата от сигурността на малките общини и малките
населени места в момента въздейства катастрофално върху развитието на
демографско-териториалните процеси. Хората са демотивирани да живеят,
работят и произвеждат във все по-големи части от територията на Бълга-
рия. Обяснението на управляващите обикновено се свежда до дежурното оп-
равдание за липса на пари, но както отбелязахме по-горе, това очевидно не
е вярно.
Фактите са ясни – срещу най-висок дял на разходи за вътрешен ред и най-мно-
го служители на реда и заети в сигурността на глава от населението в Евро-
пейския съюз резултатите са повече плачевни. Иначе казано, не парите са
проблема, а лошото управление.
Какво предлагаме?
1. Силно редуциране на административния състав в системата на МВР. Осво-
бодените средства ще бъдат използвани за повишаване на заплатите на редо-
вите служители и за подобряване условията на труд.
2. Да се засили вътрешният контрол в структурите на МВР с цел преодоля-
ване на корупционните практики в системата. Създаване на работещ отдел за
вътрешна сигурност в Министерството.
3. Повишаване на ефективността в работата. По-добро заплащане с оглед на
постигнатите резултати. Да се разшири статутът на кварталния полицай
чрез увеличаване на правомощията и отговорностите му; в малките населени
места да има полицаи, отговарящи за тях на принципа „да няма село без по-
лицейска охрана“.
4. Издигане на престижа и утвърждаване на неприкосновеността на служите-
лите в МВР с оглед на повишаване ефективността на борбата с престъпнос-
тта. Всеки акт на агресия срещу служител на МВР, изпълняващ задълженията
си, ще се наказва с особена строгост.
5. Въвеждане на периодични курсове, семинари и академии с цел повишаване на
квалификацията и подобряване на теоретичната и практическата подготов-
ка на кадровия състав.
6. Ревоенизация и връщането на офицерските чинове в МВР.
Правосъдие
Съдебната система е един от стълбовете на демократичната държава. Съ-
дебната власт заедно с изпълнителната и законодателната са трите власти,
които в съвкупност образуват държавната власт в нейния пълен смисъл. В те-
орията се казва, че при демокрацията трите власти трябва да се независими и
взаимно да се контролират. Оттук изначално идват и проблемите – докъде и
как да се простира контролът, какво означава да са независими и т. н. Практи-
чески ежедневно ставаме свидетели на взаимни обвинения между различните
власти за това кой е виновен за катастрофалната криминогенна обстановка в
страната. От една страна, полицията и прокуратурата обвиняват съда, че е
твърде благосклонен към доказани престъпници и ги пуска на свобода („ние ги
хващаме, те ги пускат“), от друга, съдът отвръща, че няма как да осъжда
хора въз основа на некадърно проведени разследвания от страна на МВР и не-
годни обвинителни актове, внесени от прокуратурата.
Както винаги, истината е някъде по средата. Що се отнася до наказателно-
то правосъдие, за да имаме положително решение на проблема с лавинообраз-
но нарастващата престъпност в страната, от една страна, очевидно трябва
да се инвестира в повишаване квалификацията на разследващите органи – про-
куратура и дознателски апарат на МВР, от друга страна ние от Възраждане,
смятаме, че проблемът с престъпността е в много голяма степен функция от
изключително либералното наказателно законодателство, което е прието в
страната. Обществена тайна е, че доказани престъпници и опасни рециди-
висти не получават достатъчно тежки присъди, адекватни на престъп-
ните им деяния, или пък изобщо се разминават с такива, и то напълно легално,
защото законът е на тяхна страна. В редките случаи, когато ги получават,
те са или условни, или след кратък престой в местата за лишаване от свобода
излизат предсрочно и реабилитирани. Това е така, защото наказателното
законодателство в България е поставило в центъра на своята грижа не
жертвата, а престъпника.
При гражданското съдопроизводство положението не е по-добро. Съдилища-
та, особено в големите градове, където е съсредоточен основният търгов-
ски и граждански оборот са претоварени и задръстени от дела, немалка
част от които се точат с години. Ефективно и работещо решение на този
проблем ние виждаме в развитието и утвърждаването на способите за извън-
съдебно разрешаване на спорове в различни области на обществения живот,
което ще облекчи съда от огромната маса спорове, които сега се превръщат
в дела.

Става все по-ясно, че изграждането на независим съд и правова държава не се
постига единствено и само чрез промяна в законите. Част от този процес е
структурната промяна на самата съдебна система, както и утвърждаване на
водещата роля в тази система на съдиите и съдилищата.
Какво предлагаме?
1. Реформа във Висшия съдебен съвет (ВСС):
– залагане на ясни параметри за гарантиране на прозрачната работа на ВСС в
самоуправлението на съдебната система;
– прецизиране на избора на членовете (завишаване на квотата на съдиите и
намаляване на парламентарната квота);
– регламентиране на разпределението на функциите, компетенциите и пра-
вомощията на ВСС, както и последици при неспазването им.
2. Органът по контрол (Инспекторатът) да се отдели от ВСС и да стане на-
пълно независим от структурата на съвета:
– да се завишат критериите към членовете – в състава му да бъдат вклю-
чени и лица, които не са магистрати (юристи с общопризнат правен опит и
високо обществено положение);
– Инспекторатът да се отчита освен пред BСС и пред Министерството на
правосъдието за направените проверки и постигнатите резултати.
3. Съдиите – независими, но не безконтролни:
– да се промени и подобри броят и съставът на съдилищата и съдиите в
страната;
– да се доразвива и усъвършенства системата за отчитане действителна-
та натовареност на съдилищата – не само брой дела, но сложност и характер
на съдийския труд; да отпадне механично изчисляване на процесуални срокове,
без да се държи сметка за качеството на съдебните актове и за удовлетворе-
ността на гражданите и страните по делата;
– да се прецизира системата на кариерно развитие, акредитация, дис-
циплинарната дейност и оценката на работата на съдиите, както и
личностното им развитие;
– да се актуализира периодично и надграждащо обучението на съдиите с нови
въпроси и важни теми от социално-икономическия живот на държавата.
4. Прилагане на алтернативно решаване на споровете (АРС) или способи за
извънсъдебно разрешаване на спорове. Трайна тенденция по света е съдът да
се разтоварва от дела, като се „пренасят“ някои от споровете към други спо-
соби за извънсъдебно решаване каквито са арбитраж, медиация, помирителни
комисии, ранна неутрална оценка:
– да се предвиди законодателно някои видове спорове да минават задължи-
телно през процедура по медиация, арбитраж или хибриден метод като поми-
рение, преди да стигнат до съда;
– да се осигури държавна подкрепа на институции, които предоставят услуги
за АРС;
– законово да се регламентира контролът върху дейността на такива струк-
тури за извънсъдебно решаване на спорове.
5. Да се въведе „особено“ съдопроизводство или създаване на органи за реша-
ване на специфични спорове, например високи технологии, медицина, устрой-
ство на територията. В тези области изходът на делата в решаваща степен
зависи от заключението на вещото лице.
6. Чувствително завишаване на наказанията, особено тези, свързани с посе-
гателства срещу личността и собствеността на гражданите. Силно ограни-
чаване на институтите на условното осъждане и предсрочно освобождаване.
Въвеждане на двуинстанционно производство за всички престъпления от общ
характер, наказващи се с до 5 години лишаване от свобода.
2. Външна политика
Дълги години българската външна политика, вероятно опиянена от участие-
то на България в световно значими организации като Европейския съюз и НАТО,
беше представяна пред нас като решително участие в световни процеси и с
незаменима тежест в международните дела. В същото време политиката
ни в региона на Балканите беше плаха, недействена, отстъпчива и дори
страхлива. Оказа се, че липсата на ясни идеи и цели (освен, разбира се, пре-
ориентацията от „просъветска“ в „проевроатлантическа“ „вярност“) води
до ниска ефективност, хаотичност и на практика безполезност от нашата
външна политика. Трудно може да се намери външнополитическо действие на
нашата дипломация, което да отбележим като значимо и полезно за България.
Външната ни политика изобщо не се занимава с икономическите инте-
реси на страната ни, или по-скоро ги предава (и продава) от години в името
на неясни, необясними и необяснени външнополитически дивиденти. Особено
видим е провалът на външната ни политика в сферата на транспортното
развитие на Балканския регион. Повече от 25 години изминаха от обявените
на Критската конференция 10 европейски транспортни коридора, от които
четири преминаваха през България. Резултатът е, че тези коридори вече не
са актуални, а нито един от тях не се реализира като международен транс-
портен коридор. В замяна обаче нашите съседи изградиха или са в процес на
изграждане на транспортни трасета, които заобикалят България и на
практика ни вадят от голямата транспортна карта на региона.
Прекомерно толерантната ни политика по отношение на българските нацио-
нални малцинства в други държави доведе до усещането, че българската дър-
жава ги е изоставила.
Ето защо ние смятаме, че националните интереси трябва да бъдат главната
движеща сила на българската външна политика. Те следва да стоят в нейната
основа и тяхното реализиране е главно задължение на българската държава.
Нашите национални интереси не са затворени в териториалните ни
граници, а отразяват различните аспекти на националния идеал. Тяхното осъ-
ществяване изисква мощен и настъпателен, но в същото време разумен и съ-
образен с моментните ни възможности външнополитически курс.
Основен приоритет на нашата външна политика е поддържането на добри и
стабилни външнополитически отношения, които да се основават на взаимна-
та полза с всички страни и народи, които са добронамерени към нас. В проти-
вовес на досега налаганото ни клише, че светът се свежда до ЕС и САЩ,
ние считаме, че той е доста по-голям. Важни за икономическото развитие на
страната ни са дълбоките връзки със стари икономически партньори като Ру-
сия, Арабския свят, Далечния изток и всички страни извън ЕС.
Крайно време е да стане ясно, че Русия не ни е враг, а може да ни бъде
само партньор и съюзник!
Второто важно направление на външната ни политика следва да бъде положе-
нието на българските общности в чужбина – националните и емигрантските.
България трябва да бъде духовна и културна обединителка на сънарод-
ниците ни, които се намират извън днешните ни граници. Това е приори-
тетен национален въпрос.
На последно място, но не и по значение, е въпросът за отношенията с Ма-
кедония. Македония е втората българска държава на Балканския п-ов и
Възраждане работи за обединението на двете български държавни фор-
мации в една обща държава. Пътят към това обединение е все по-пълна ико-
номическа, културна и политическа интеграция, която да доведе до възста-
новяване на разкъсаното единство на българската народност и да направи
България най-голямата и силна държава в Югоизточна Европа.
Какво предлагаме?
1. Най-съществената част от усилията във външната политика да бъде на-
сочена в региона на Балканите, и то основно в посока на подкрепа и защита
на икономическите интереси на България във взаимоотношенията със съсед-
ните страни, развитието на транспортните връзки в региона и развитието
на икономическите, културните, туристическите връзки на взаимно изгодна
основа.
2. Активна защита на правата на българските общности в Сърбия, Турция,
Гърция, Македония, Украйна, Молдова, Косово, Албания и Румъния.
3. Активна външна политика по реализиране на транспортните коридори с
Македония, Румъния и Сърбия – магистрала Букурещ – Гюргево – Русе – София,
втори мост на Русе – Гюргево, жп линия Гюешево – Скопие, пътни връзки и нови
гранични пунктове при Симитли – Пехчево, Струмяни – Берово, Ново корито –
Салаш, Арда – Паранести, Рудозем – Ксанти.
4. Активна политика, координирана с Европейския съюз и в частност с Више-
градската четворка, за справяне с мигрантската криза и особено за охраната
на южната ни граница;
5. Защита на интересите на всички български емигрантски общности в Евро-
па и света с оглед задоволяване на културните им нужди и политика, която е
насочена срещу тяхната асимилация.
6. Откриване на нови землячески организации, читалища и училища в чужбина,
които да поддържат българския дух.
7. Издаване на вестници и списания, осигуряване на български сателитен те-
левизионен сигнал и връзка с интернет.
8. Обучение на децата на задграничните българи на държавна издръжка в бъл-
гарски училища и университети.
9. Пълна икономическа, културна и политическа интеграция с Македония, до
съединението на тази държава с България.
10. Постигане на крайната цел – възстановяване на пълната държавна неза-
висимост на България.
3. Национална сигурност
3.1. Демографско развитие
Демографската ситуация през последните 30 години в България категорич-
но може да се определи като демографска криза, която е на път да се развие
като демографска катастрофа. Населението у нас намалява трайно. Само
през последните 30 години броят на живеещите в България е спаднал с пове-
че от 2 милиона души. Броят на жените в
детеродна възраст за 15 години е с близо
300 хиляди по-малко. Продължава застаря-
ването на населението. Хората над 65-го-
дишна възраст са близо 1,5 милиона, като
в 15 области делът на това население е
над 20 процента. В същото време децата
под 15 години са под 1 милион, или под 14
процента от населението. Средното ниво
на смъртност вече надвишава 15 проми-
ла, докато коефицентът на раждаемост
е под 10 промила, което формира отрица-
телен естествен прираст от над 5 про-
мила – най-висок в Евросъюза.
Териториалното разпределение на насе-
лението се променя бързо и големи тери-
тории на България се обезлюдават. В
градовете живеят над 5 милиона, докато
в селата обитателите са вече под 2 мили-
она. Всяка година се обезлюдяват десетки
села, а официално се закриват по над 20.
При градовете също се наблюдава масово намаляване на населението основно
поради миграцията (вътрешна и външна), като единственият град, който уве-
личава населението си, е София.
Сериозно се променя и етническият състав на населението, основно в
ущърб на българския етнос. Циганите нарастват бързо и неконтролирано.
Демографските дисбаланси все по-отчетливо се очертават и като главен
проблем за функционирането на всички социални и икономически системи – пен-
сионно-осигурителната система, пазар на труда, образование, здравеопазва-
не, икономика и т.н.
При така развиващите се процеси, на които практически не се обръща вни-
мание и не се взимат никакви мерки, България е поставена пред риска за
съществуването си като държава.
От бързината и ефективността на мерките, които трябва да се предпри-
емат, зависи не само бъдещето, но изобщо оцеляването на страната ни. След-
ва да се въведат и иновативни програми за стимулиране на раждаемостта,
както и да се осигури единна информационна среда, която да обясни на
българския народ пред колко сериозна опасност е изправен и какви са пъ-
тищата за преодоляване на кризата. Трябва честно и открито да се говори
по този толкова сериозен проблем, за да може и обществеността да впрегне
част от усилията си за неговото разрешаване, тъй като не може да се разчита
само и единствено на държавата за преодоляването на демографския колапс.
Следва да се изучат и приложат най-добрите практики за стимулиране на
раждаемостта, използвани в развитите държави. Прекрасни примери в това
отношение са Ирландия, Израел и Франция, които имат коефициент на плодо-
витост над 2. Важно е колкото се може по-бързо да се вземат мерки за промя-
на на възрастовата пирамида в нашето общество. Колкото повече застарява
нацията ни, толкова по-мрачни са икономическите и социалните перспективи
пред нея. В обозримо бъдеще ще се стигне до ситуация, в която всеки един ра-
ботещ гражданин ще издържа чрез осигуровките си по един пенсионер,
което ще доведе до крах пенсионната система, а най-вероятно и редица други
социални системи в държавата. За да не допуснем това да се случи, ще взе-
мем мерки за стимулиране на раждаемостта и за ограничаване на емиграци-
ята, като едновременно с това ще стимулираме преселване от страна на
различни български общности, останали по стечение на обстоятелствата
извън границите на Република България.
Много важен с оглед осигуряването на демографско развитие и обществе-
на сигурност ще бъде процесът на ограничаване на раждаемостта сред
онези групи население в Родината ни, които не желаят пълноценно да се инте-
грират и разчитат на социални помощи за своята прехрана. В крайна сметка
всички семейства, които не осигуряват образование на децата си и които са
трайно безработни, не следва да получават държавни помощи за отглеждане
на своите деца, тъй като се създава една прослойка български граждани, които
вместо да се включат активно в икономическия, културния и обществения жи-
вот на държавата разчитат тя да ги храни, без да полагат каквито и да било
усилия, което пък увеличава натиска над останалото население и го подтиква
към масова емиграция и/или нежелание за създаване на потомство.
Какво предлагаме?
1. Активна подкрепа на младите семейства – облекчено безлихвено кредити-
ране, предоставяне на жилища и други стимули.
2. Политика на привличане на млади хора с български произход и българско са-
мосъзнание от Украйна, Молдова, Македония, Гърция и Сърбия с облекчена про-
цедура по даване на гражданство, земя, жилище и образование. Това може да се
подпомогне от държавата и чрез политика по изкупуване на имоти и сгради в
обезлюдаващи се села и предоставянето им на придобилите гражданство сре-
щу задължение за обработка на земя и развитие на земеделски бизнес.
3. Активна политика по връщане на българите – трудови мигранти в чужби-
на, чрез подобряване на доходите и целенасочени мерки за подкрепа на иконо-
миката.
4. Участие със стимули и санкции на държавата в обучението на децата, осо-
бено от малцинствените групи, още от предучилищна възраст.
5. Прилагане на съвременните европейски практики за справяне с демограф-
ския проблем и особено практиките в държави с висока раждаемост и сравни-
телно ниска смъртност в Европейския съюз като Република Ирландия напри-
мер.
6. Предприемане на целенасочени действия за привличане на завършилите
своето висше образование в чужбина млади българи, голяма част от които
са изключителни специалисти и следва да заемат своето място в модерната
бизнес среда, която ще създадем в България.
7. Укрепване на семейството като институция и като основна клетка на бъл-
гарското общество. Традиционната етика, морал и ценности трябва отново
да намерят място в нашето общество и да подпомогнат семействата в же-
ланието им за създаване и отглеждане на потомство.
3.2. Войска и отбрана
Близо 30-годишният погром над армията, представян на обществото като
„реформа“ и „преструктуриране“, доведе българските въоръжени сили до
състояние на фактически колапс. Българската армия днес не е в състояние
да гарантира националната ни независимост и суверенитет, както и да изпъл-
нява ефективно мирновременните си задачи като подпомагане на бедстващо
население, реакция при кризи и природни катастрофи. Участието ни в колек-
тивната отбрана на Северноатлантическия договор (НАТО) е сведено до учас-
тие в експедиционни операции, изчерпващо се с охранителни функции и логис-
тика. В рамките на НАТО България е консуматор, а не генератор на сигурност.
България обаче не може да си позволи да се осланя повече на утопичните идеи
за това, че сигурността ѝ ще бъде гарантирана само и единствено от съюзни
държави или от чужди военни бази на нейна територия. Този начин на полити-
ческо мислене ние считаме за пораженчески и за израз на национално предател-
ство.
Българската войска е основен стълб на държавността ни и трябва да бъде
изградена като модерна и ефективна военна структура, способна реално и на-
пълно самостоятелно да защитава националната сигурност и териториал-
ната цялост на страната. Колективната отбрана, основаваща се на участие
във военно-политически блокове, може да бъде само поддържащ елемент
от сигурността ни, но не и основен такъв.
Българската военна доктрина трябва да се основава на разбирането, че ар-
мията не е само гарант за сигурността ни при евентуално външно нападе-
ние, а инструмент за защитата националните ни интереси и провеждането
на суверенната ни национална политика. В този смисъл, когато е необходимо,
защитата на националните ни интереси с въоръжена сила може да се
осъществява и извън националните граници – самостоятелно или със съ-
юзници.
На територията на нашата страна не може да има чужди военни бази –
такива никога не е имало в нашата история и ако искаме България да бъде наис-
тина независима държава, те трябва да бъдат премахнати.
Отбраната на страната е дълг на всеки български гражданин, а не само на
ограничена професионална група. Модела на изцяло професионална армия
ние считаме за прекалено скъп, неефективен и нецелесъобразен. Необходим
е баланс, който да въведе и постави в органична връзка двете начала – профе-
сионално и наборно, при изграждането на армията с цел по-голяма ефектив-
ност и потенциал при по-ниски относителни разходи.
Какво предлагаме?
Преструктуриране
Основната задача в областта на отбраната, която Възраждане смята да
реши при своето бъдещо управление, се свежда до преструктуриране на арми-
ята с цел въвеждане на ограничена наборна военна служба и по-доброто
използване на националния ни ресурс.
Причините за това са няколко:
1. Бойна подготовка на населението.
2. Наличието на концепция за граждански и национален дълг.
3. По-ниска цена.
4. По-голяма гъвкавост.
Определени западноевропейски страни като Германия и Швеция също върнаха
наборната военна служба, а други все по-усилено обсъждат този вариант. Поч-
ти всички скандинавски държави (Финландия, Норвегия и др.) поддържат сме-
сена система за комплектуване на армиите си. В тези държави по-голямата
част от военния състав е кадрови – офицери, подофицери (сержанти) и част
от войниците. Така част от формированията на армията са в непрекъс-
ната готовност (по-голямата част от флота и авиацията и част от сухо-
пътните сили), а останалите действат като лагери за подготовка. Страната
ни не може да си позволи да изостава от тези тенденции, което налага преос-
мисляне на идеята за наборната военна служба и нейното възстановяване под
една или друга форма.
Нашият модел
Моделът ще има три основни елемента – редовна армия (изцяло кадрова),
наборни сили и резерв с прилежащи към него граждански асоциации.
Редовната армия ще бъде изцяло професионална и увеличена до размер от
35 хиляди души. В рамките на тази категория влизат високотехнологичните
формирования от Военновъздушните и Военноморските сили, както и Специ-
алните сили и част от Сухопътните войски.
Те ще бъдат подкрепени от многократно по-големи наборни сили, които
ще бъдат с професионален офицерски и сержантски състав, чието основно
предназначение е да подготвя наборни войници. Такива ще бъдат част от под-
държащите за цялата армия съединения на Сухопътните сили, както и поддър-
жащи (наземни) формирования от Военновъздушните и Военноморските сили.
Основното предназначение на тези формирования е да дават на гражданите
военно обучение и по този начин да снабдяват с кадри резерва. Службата в на-
борните военни сили ще е задължителна за всеки пълнолетен български
гражданин от мъжки пол и ще бъде в рамките на 6 до 9 месеца, в зависимост
от това за кой род войски ще се подготвят наборниците. За лица без средно
образование военната служба няма да е задължителна.
Резервът ще бъде съставен от преминалите военно обучение през центро-
вете за подготовка на наборните военни сили донаборници, както и от пре-
кратили службата си в армията кадрови военни, които ще бъдат разделени
според подготовката им на две части – сили, предназначени да попълват ре-
довните сили в ситуация на военен конфликт, и формирования, които могат да
действат срещу конвенционална армия или паравоенен противник.
Превъоръжаване
Недостатъчното финансиране, съчетано с прилагането на твърде скъпия
модел на изцяло кадрова армия, поставиха въоръжените ни сили в състояние
на вегетация, което се отрази особено тежко на въоръжението и наличната
военна техника. Основната част от военното ни оборудване е от 70-те и
80-те години на ХХ век, морално и технологично остаряло. Но дори и това
въоръжение не може в достатъчна степен да бъде поддържано.
За да бъде решен този проблем и армията ни да разполага с военна техника,
която адекватно да отговаря на нуждите ѝ и съществуващата военна док-
трина, се налагат няколко неотложни мерки. Реализацията на програмата за
превъоръжаване ще струва между 8 и 10 милиарда лева за период от
10 – 15 години. За тяхното осигуряване е необходимо разходите за отбрана да
бъдат върнати на равнището от 2007 – 2009 г., т.е. да достигнат 2,5% от БВП
на страната с тенденция да достигнат 4% от БВП. Това ще означава разходи-
те за личен състав и текуща издръжка да бъдат осигурени в рамките на малко
повече от 1 млрд. лева годишно, като целево се отделят още 600/800 милиона
лева годишно само за придобиване на ново въоръжение и техника.
Посочените по-горе суми, които трябва да се отделят за нуждите на от-
браната, не са малки и представляват сериозна част от националния доход.
Въпреки това не смятаме да ощетяваме и орязваме разходите за нито
една от останалите бюджетни системи, още по-малко социалните фон-
дове, образованието или здравеопазването, напротив, средствата при тях
също ще се увеличават. Огромните финансови нужди за превъоръжаването
ще се посрещнат и от повишената събираемост от страна на приходните
агенции (НАП, Митници и др.). Според различни изследвания само от несъбрано
и източено ДДС, несъбрани такси и акцизи и неефективно управление на
държавната собственост от държавата годишно изтичат и се крадат
между 7 и 10 милиарда лева. На това ще се сложи край!
4. Икономика
4.1. Икономическо развитие
През изминалите 30 години преход нашите управници, заклеймявайки плано-
вото стопанство, отрекоха изцяло участието на държавата в развитието
на икономиката. Старанието на държавата се насочи само и единствено в съ-
сипване и разграждане на всичко направено до 1989 г. като социалистическо,
т.е. лошо. Под благовидния претекст „приватизация“ и при тоталната липса
на национален финансов и кадрови потенциал, необходим за развитието на час-
тен бизнес, държавните активи на практика се раздадоха на „наши“ хора,
а това, което не беше откраднато – съсипано и унищожено. Много жизнеспо-
собни предприятия се разпродадоха (в голяма част от случаите чрез тежки
корупционни схеми) на чужди компании и лица (немалко от тях, регистрирани в
офшорни зони), част от които работеха с български национален капитал, изне-
сен криминално в чужбина.
Някои от нашите предприятия се закупиха от конкурентни чужди фирми не
с намерение да ги развиват, а с цел да ги ликвидират. Пак под благовидния пре-
текст „чужди инвестиции“ и при тотална липса на регулаторни механизми и
ширеща се корупция в администрацията се допусна в България в края на два-
десети век, капиталът да се прояви в агресивния си и безскрупулен образ от
деветнадесети век – времето на печалбите с цената на всичко (главно
на безогледна и агресивна експлоатация на работниците). Държавата бе
съучастник на драстичните нарушения на законите и правилата и ням
свидетел на случващото се.
От 2005 г. до днес държавата и общините се превърнаха в основен възложи-
тел и инвеститор чрез разпределянето на бюджетни средства и европейски
фондове. Посредством порочни практики в обществените поръчки се доубиха
и наченките на дребен и среден бизнес, а по-лошото е, че се доуби вярата на
хората, че може да се просперира на основата на лични качества, знания,
умения, усилия и труд.
Възможността да се премине от стагнация или малък растеж (с който е
невъзможно достигането на европейските равнища на доходите в обозримо
бъдеще), към значителен растеж може да се случи само при гарантиране на
свободната инициатива като основа на икономическото развитие. Пълноцен-
ното развитие на икономиката обаче следва да е резултат от разбирането,
че пазарният фундаментализъм е също толкова вреден, колкото и пъл-
ният държавен контрол над нея. Икономически сектори, характеризиращи
се като естествен монопол, следва да бъдат държавна собственост. Нещо
повече, ключовите икономически отрасли като енергетика, природни богат-
ства, военна промишленост, транспорт, комуникации и други са немислими без
държавно участие под някаква форма. Балансът между частната и публичната
собственост е губен два пъти в близката ни история: при социализма и в прехо-
да. Трябва да го осъзнаем и възстановим.
Какво предлагаме?
1. Значително подобряване на законовите гаранции за защита на конкурен-
цията. Видимо и ясно е, че законовата уредба на защитата на конкуренцията
в момента не сработва и конкурентната среда в България не е благоприятна.
2. Промяна в представителството в Комисията за защита на конкуренция-
та. Половината от членовете ѝ да бъдат представители на търговската и
индустриалната камара и граждански организации.
3. Осигуряване на съдебна защита на предприемачите.
4. Държавна подкрепа за подготовката на мениджъри и предприемачи от
малкия и средния бизнес. Организирани програми от държавата, включително
с участие на обществените медии със специализирани обучения, програми и
предавания. В тази подготовка следва да се включат и консултации за успешен
бизнес.
5. Осигуряване на бърз и безплатен достъп до информация за развитието на
пазара на стоки и услуги за подпомагане на стартиращи фирми за вземане на
информирани решения.
6. Подкрепа на държавата при кредитиране на малкия и средния бизнес, вклю-
чително със схема за държавно гарантиране на кредити за начинаещ бизнес, за
млади предприемачи, за семеен бизнес и т. н.
7. Създаване на ясна, конкретна, прозрачна и най-важното работеща система
за използване на европейските средства за повишаване на конкурентоспособ-
ността, и то насочена основно към малкия и средния бизнес.
8. Стимулиране на производството за износ с икономически и организационни
механизми.
9. Ново законодателство за ускоряване процедурите по фалити на фирми.
10. Създаване на свободен пазар – всеки български производител следва да има
свободата да предложи продукцията си директно на потребителите без ад-
министративни тежести и прекупвачи, манипулиращи пазарните механизми.
Конкуренцията ще генерира качество. Свободният пазар е средство, чрез кое-
то ще се възроди българското производство.
4.2. Промишленост
За България като средна държава, освен това без значим в европейски мащаб
национален частен капитал, е особено важен добрият и мотивиран избор на
национални приоритети. Такъв избор, първо, може да дисциплинира малкото
наличен национален финансов и човешки ресурс и да го направи по-действен и
по-ефективен и второ, това може да бъде ориентир за предимствено разви-
тие и на националното образование, наука и научни изследвания.
От национален интерес е да се определят и по този начин да се целенасочат
отраслите и производствата, които да са перспективни, високотехнологични
и високоспециализирани, в които да се подпомогнат българските предприемачи
да развиват промишленост. Такива може да са производството на екологични и
енергоефективни системи за малки потребители (например системи за енер-
гонезависими жилища и стопанства), елементи от високотехнологични ком-
пютърни системи, елементи от по-сложни технологични продукти, специали-
зиран софтуер, създаване на малка специализирана селскостопанска техника,
предназначена за малки земеделски стопанства, производство на електри-
чески превозни средства в по-малки серии (трамвайни мотриси, електрокари,
ел. телфери и повдигачи, градски електровелосипеди, електроавтомобили).
Категорично ще се борим за възстановяването на загубените ни пазари
и промишлени производства.
Какво предлагаме?
1. Да се определят национално приоритетните насоки на производствена
специализация и да бъдат официално обявени с национална програма.
2. Агресивна външнотърговска държавна политика с цел реализация на българ-
ските промишлени стоки на чужди пазари. Ще накараме всички търговски ата-
шета в посолствата ни да почнат да работят за интересите на българските
производители.
3. Да се определят начините за подкрепа на малкия бизнес (облекчени креди-
ти, държавни гаранции, логистична подкрепа).
4. Да се определят национални стандарти в сферата на екопроизводството и
държавни гаранции за тяхното спазване като национална екомарка.
5. Да се изготви програма за ориентиране на образованието към нуждите на
производството и националните приоритети в него.
4.3. Земеделие и животновъдство
Земеделието е икономическият отрасъл, който най-тежко пострада от иде-
ологически, политически и икономически експерименти в последните седемде-
сет години. България, която хранеше два до три пъти по-голямо население от
собственото си само преди 30 – 40 години при тогавашното си техническо
състояние, сега е доведена до положение да внася над 70% от храните
си. Стигна се дотам че, държавното управление да декларира притеснение
от повишаването на цените на храните на световните пазари, вместо да се
възползва от тази тенденция за стимулиране на националната ни икономика.
И това, което е най-притеснително – изчезна селскостопанската продукция,
която носеше традиционния български вкус, известен и ценен от потребите-
лите в цяла Европа, Русия и Близкия изток. Все повече в българското произ-
водство се наместват култивирани, модифицирани и нехарактерни за нашите
традиции сортове и вкусове.
Държавата се оттегли бързо и изцяло от изкупуването на земеделска-
та продукция, с което „хвърли“ дребния земеделски производител в ръцете
на криминални или полукриминални прекупвачи, които печелеха за сметка на
земеделеца и го демотивираха да произвежда.
Реституцията на земеделската земя по „реално възстановими гра-
ници“ върна земеползването и собствеността не към 1944 г., а много
по-назад. Сега в България има над 12 милиона земеделски имота със средна площ
по-малко от 4 декара. Това е ситуация, която категорично не дава възможност
за развитие на модерно земеделие. Основно по-едрото земеделие (отново ще
трябва да се посочи зърнопроизводството) работи по схемата на арендата,
която не е мотивираща за едновременното съхраняване и опазване на земята
и търсене на високи добиви. Арендата създава много висок риск от недо-
бросъвестна и агресивна експлоатация на земята, което може да доведе
в бъдеще до рязко намаляване на плодовитостта. Освен това арендата убива
дребния производител и отдалечава дребния собственик от земята. Един от
най-опасните процеси в Северна България, обезлюдяването на територията,
несъмнено е силно катализиран и от арендата.
Тотално се съсипа и малкото, което бе направено за интензифициране
на земеделието – хидромелиорационните системи и помпените стан-
ции, системите за напояване, техническите средства за напояване. Тех-
нологичната и техническа база (донякъде изключение е зърнопроизводството)
се доведе почти до равнището от средата на миналия век, което предполага
високи разходи и ниска конкурентоспособност. Много малко от нашата земе-
делска продукция се предлага в преработен вид, т.е. с допълнителна стойност,
(като винопроизводството и донякъде на производството на месни и млечни
продукти) на външния пазар. На практика ние изнасяме основно чисти селско-
стопански суровини (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и т.н.). А
земеделието е отрасълът, който най-бързо и най-ефективно може да „изтег-
ли“ българската икономика на пътя на успеха.
Какво предлагаме?
1. Да се ангажира земеделската наука и специализираната университетска
наука със запазването и възстановяването на традиционните сортове и ви-
дове, носещи местни традиции, характерен вкус и висока екологичност. Едно-
временно с това държавата да подкрепи (включително и финансово) добива и
доставката на семена и друг посадъчен материал за земеделските производи-
тели в подкрепа на изпълнението тази задача.
2. Спешно да се проектират, възстановят и развият хидромелиоративните
съоръжения и комплексите за напояване и нормативно да се регламентират
условията за доставката на вода за поливане на земеделските производители
на разумни и стимулиращи земеделското производство цени.
3. Да се разработи законова и нормативна рамка за комасация на земеделска-
та земя. Без уедрена собственост не би могло да има модерно земеделие. Да се
изгради с подкрепа на държавата национален пазар на земеделската земя като
основен механизъм и стимул за пазарна комасация.
4. Не бива в страната ни да се допуска повече феномена „пустеещи земи“. Там
където не могат да се намерят частни инвеститори, които да се занимават
със селско стопанство, трябва да се осигури държавна намеса. Има два основни
начина, по който тя да се реализира: или с публично-частно партньорство и
привличането на сериозни български инвеститори, които да предоставят
средства за закупуване на техника и работни заплати срещу определена го-
дишна печалба от единица площ, или чрез директното създаване на държавни
стопанства, които ще предоставят работа на населението и ще осигуряват
повишаването на количеството и качеството на произвежданата селскосто-
панска продукция. Това по никакъв начин няма да промени собствеността върху
земеделската земя, която ще остане частна и ще бъде решение на индивидуал-
ния стопанин дали да участва, или не в тези колективни стопанства.
5. Да се организира и подкрепи от държавата информационно, национална и
регионални борси за търговия със земеделска продукция – основно плодове и зе-
ленчуци, както и изграждането на местни (общински и междуобщински) борси
за предлагане и изкупуване на плодове и зеленчуци. Само по този начин може да
се спаси дребният и средният производител от мафиотските структури за
изкупуване, които се развиха след 1990 г.
6. Да получи подкрепа и преференции производството на преработена сел-
скостопанска продукция – консервната промишленост и производството на
замразени плодове и зеленчуци, винопроизводството, млечната и месната
промишленост.
7. Да се разработи национална система за сертифициране и постоянен кон-
трол на екопродукти, основана на европейски норми и стандарти, която да се
гарантира като българска държавна еконорма. Българските производители
трябва да се информират за възможностите на екоземеделието и екоживот-
новъдството, които стават все по-ценени в Европа и по света и които предос-
тавят несравнимо по-големи възможности за печалба.
8. Да се изработи и приеме нов закон за земеделските кооперации, който да
осигури стимулирането и подкрепата на развитието им (както организацион-
но и нормативно, така и финансово). България има повече от сто години опит
в земеделските кооперации, опорочен и деформиран по време на социализма и
ликвидиран по време на прехода.
9. Да се разработи специална програма за подкрепа и подпомагане на дребното
и средното животновъдство. Трябва да се изравнят държавните грижи към
земеделците с тези към пренебрегваните до момента животновъди. Живот-
новъдството трябва да получава освен сериозни финансови субсидии и други
видове помощ от страна на държавата: ветеринарна помощ, правна помощ,
помощ за кандидатстване по европейски проекти и т. н.
10. Трябва да се осигурят условия българската селскостопанска продукция да
влиза директно в предприятията от хранително-вкусовата промишленост и
по този начин да се затвори цикълът на производство.
11. Трябва да се осигури нужното образование (специализирани училища и
специалности в университетите) и периодични образователни и квалифика-
ционни курсове за българските селскостопански производители, които имат
потенциала да се превърнат в едни от водещите в Европейския съюз чрез въ-
веждането на иновации в своята област. Освен това трябва да се възстанови
уважението към селото и селскостопанското производство не само за да се
спре обезлюдяването на селата, но и за да се предложи една много добра иконо-
мическа и трудова алтернатива на стотици хиляди българи, които биха пече-
лили повече, занимавайки се със селско стопанство, отколкото, ако работят
нискоквалифицирана работа в градовете.
4.4. Туризъм
Туризмът в България е отрасълът от икономиката ни с най-голям принос в
брутния национален продукт – както директен, така и индиректен. В послед-
ните 10 – 15 години българският туризъм претърпя много сериозно раз-
витие в изграждането на материалната си база. Изградиха се качествени хо-
тели с необходимите им по европейските стандарти оборудване и услуги. За
съжаление, инфраструктурата – транспортна, енергийна, водоснабдителна,
канализационна, както и необходимото цялостно благоустройство, фатално
изостанаха и сега са основната пречка и проблем за качеството и нормалната
реализация на туристическия ни продукт.
Бе разбита и системата на професионално образование в областта на тури-
зма, което доведе до сериозен дефицит от подготвени кадри, способни да оси-
гуряват търсената качествена туристическа услуга. Не беше развита систе-
ма от допълнителни услуги за туристите, както и практически не се използва
ресурсът ни за културен, еко и селски туризъм. Това стесни силно профила на
потенциалните ни клиенти както като качество, така и като платежоспо-
собност.
Какво предлагаме?
1. България трябва незабавно да промени образа си на евтина държава за ал-
кохолен туризъм и да се опита да привлече по-платежоспособни чуждестран-
ни туристи. Това може да стане, като наблегнем на други видове туризъм, за
които имаме прекрасни условия: културен, планински, селски, винен, спа, бизнес
и т. н.
2. Културният туризъм трябва да бъде държавно стимулиран и рекламиран,
тъй като ние имаме не по-лоши характеристики от Турция, Гърция, Италия и
Чехия например, но отстъпваме в пъти по приходи в сферата на културния ту-
ризъм както поради липсата на адекватна реклама, така и поради липсата на
инфраструктура на определени места. Ще се изработи държавна стратегия
за развитие на културния туризъм.
3. Туризмът като управление да се прехвърли към Министерството на реги-
оналното развитие, доколкото проблемите му са не на стопанската дейност
туризъм, а в осигуряване на необходимата му инфраструктура – водоснабди-
телна, канализационна, електроснабдителна и транспортна.
4. Да се обяви пълен мораториум на строителството по черноморското
крайбрежие и планинските курорти до решаване на проблемите с благоустрой-
ството и инфраструктурата.
5. Да се изготви и осигури финансово държавна стратегия за национална ре-
клама на туризма.
6. Да се възстановят професионалните средни училища, обучаващи кадри за
туризма, както и да се създадат школи за квалификация и преквалификация на
кадри за туризма и да се възстановят връзките на образованието с бизнеса.
7. Приоритетно да се насочи държавен ресурс в проектирането за туристи-
ческите селища както на цялостни устройствени планове, така и на инфра-
структурни проекти и да се подпомогнат с консултации общините – центро-
ве на туризъм, за подготовката на тези проекти.
8. Да се преразгледат сделките за приватизация на инфраструктура (както
транспортна, така и инженерна) на курортни комплекси и възможностите
тази инфраструктура да стане общинска.
9. Да се разгледа въпросът с възможна административна самостоятелност
на някои от националните ни курорти.
10. Да се развие цялостна програма за подкрепа, популяризиране и представя-
не на възможностите на минералната вода и на българския СПА туризъм.
11. Да се разработи система за държавна подкрепа на основата на преферен-
циално използване на минералната вода за курортни и лечебни цели.
5. Финанси
5.1. Бюджетна политика
Бюджетната политика от доста години насам е преписване на миналогодиш-
ния бюджет, счетоводителско изравняване на приходи и разходи и залагане на
по-ниски от възможните приходи, натрупване на резерв за извънпланирани и
одобрени по съответния ред разходи.
Липсва политика и управленски поглед. Бюджетът се разглежда само като
връзване на държавното счетоводство в рамките на допустимия дефицит.
Разпределението на публичните пари в основата си е резултат на политиче-
ско, а в някои случаи и криминално лобиране, «наливане» на пари в нереформирани
публични сектори и липса на ясна стратегия за целите на публичното харчене.
Тези недостатъци на държавния бюджет се възпроизвеждат и в общинските
бюджети, където механизмите са същите, а резултатите – подобни. Основ-
ното оправдание за липса на политика е липсата на пари, а причината по-скоро
е обратната – липсата на политика е причина за липсата на пари.
5.2. Данъчна и приходна политика
След близо десет години на така наречения „плосък данък“, който изигра своя-
та роля в повишаването на събираемостта, европейската тенденция (и лява,
и дясна) е преминаване към „по-солидарния“ прогресивно–подоходен данък.
Ние смятаме, че за България това може да се комбинира с освобождаване от
данък на ниските доходи (до 500 лв.), което ще допринесе за реално увеличение
на доходите на тези хора с 10%.
В същото време ножицата на доходите в България се разтвори неимоверно
и се обособи група (независимо, че не е многобройна), чиито доходи са десетки
пъти по-високи от масовите. Тя не може да продължава да обяснява, че плоски-
ят данък повишава събираемостта.
Същевременно рязко трябва да се повиши събираемостта от данъци,
акцизи и такси. Според различни изследвания само от несъбрано и източено
ДДС, несъбрани такси и акцизи, сива икономика и неефективно управление на
държавната собственост от държавата годишно изтичат между 7 и 10 мили-
арда лева. Тези пробойни трябва спешно да бъдат затворени.
Какво предлагаме?
1. Промяна на данъчната ставка за облагане на личния месечен доход в следния
порядък:
до 800 лв. – без данък;
от 801 лв. до 1500 лв. – 10% данък;
от 1501 лв. до 3 000 лв. – 12% данък;
за сумите над 3 001 лв. – 17% данък.
2. Намаление на ДДС от 20% на 18% за всички стоки и услуги.
3. ДДС върху храна, лекарства, книги и учебници ще бъде премахнат.
4. В данъчното облагане на фирмите за присъщи фирмени разходи да се при-
знават разходите за инвестиции в придобиване на собственост, предназначе-
на за дейността на фирмата.
5. Създаване на единна приходна агенция. Националната агенция за приходите
(НАП) и Агенция „Митници“ ще бъдат обединени в единен орган чрез вливането
на митниците в НАП.
6. Запазване на българския лев и недопускане на еврото като резервна или на-
ционална валута в България.
6. Администрация и държавни служители
Много се говори напоследък за ефективност на администрацията, за елек-
тронно правителство, за намаляване на разходите и щатните бройки и т. н.
Досега обаче всяко правителство въпреки декларациите за намаление, посто-
янно и систематично увеличава администрацията, без това да има ефект при
услугите на гражданите.
Проблемът е не толкова в централната администрация, колкото в десетки-
те структури на деконцентрирана държавна администрация под формата на
агенции, териториални звена на централни структури, както и в раздутите
общински администрации. Към системата на деконцентрираната държавна
администрация само Министерството на земеделието и горите има над
16 000 служители на заплати от бюджета. В някои административни звена
се приема, че заплатата е само за присъствие на работното място, а за свър-
шена работа трябва да се плаща допълнително.
Общият брой на държавните служители в България е 440 000 души.
Страната ни е на първо място по този показател в света!
В някои страни от Европейския съюз има преднамерено и съзнателно разду-
ване на администрацията с цел намаляване на безработицата. У нас обаче при
острата липса на квалифицирана работна ръка и дефицит на публичен финан-
сов ресурс категорично администрацията следва да се намали драстично, като
едновременно с това значително се повиши качеството на услугите. Като на-
чало трябва да се определи стабилна структура на основния администрати-
вен орган в държавата – Министерски съвет, за да не се появяват любопитни
и екзотични министерства, странни заглавия, необясними сливания и разделя-
ния, повечето от които се правят заради този, който става министър. Нека
си припомним, че Търновската конституция има изричен запис, определящ броя
и вида на министерствата.
Държавната администрация категорично може да се намали с 40%, като
това ще осигури ресурс за увеличаване на заплащането с 50%, което е необ-
ходимо условие за значително завишаване на критериите за работещите и
изискванията към тях за качеството на работата им. Структурата и със-
тавът на общинските администрации не е много по-различен от времето на
социализма, когато общините бяха един добавен израстък на държавната ад-
министрация и там също има значителен ресурс за оптимизация.
Какво предлагаме?
1. Съкращаване на броя на държавните служители с 40%.
2. Преструктуриране на Министерски съвет, като се слеят Министер-
ството на образованието и науката, Министерството на културата
и Министерството на младежта и спорта в едно – Министерство на
образованието, културата и спорта. Да се закрие Министерството на
туризма, като управлението на ресора премине към Министерството на ре-
гионалното развитие и благоустройството. Определят се трима зам. минис-
тър-председатели – на вътрешните работи (координиращ силовите минис-
терства и правосъдието), на регионалното развитие и благоустройството
(координиращ екологията, икономиката, енергетиката и земеделието) и на
обществените сектори (координиращ външните работи, здравеопазването,
социалната политика, културата и образованието). Министърът на финанси-
те ще е пряко подчинен на министър-председателя.
3. Одит на всички административни структури – на централна админи-
страция и на деконцентрирана държавна администрация и тяхната ефектив-
ност с цел редуциране и намаляване на бройките и структурите, обвързано
със съответното увеличение на заплатите на служителите.
4. Цялостен одит на общинската администрация и изготвяне на препоръ-
ки към общинските съвети за нейната оптимизация.
5. Анализ и стратегия за необходимите действия след 2022 г.: какво ще
се прави с хилядите чиновници (някои от които високо квалифицирани специа-
листи), назначени да управляват и контролират парите и проектите по евро-
пейските фондове.
7. Транспорт
От създаването си преди повече от 13 века България заема едно от най-ва-
жните геостратегически места в Европа и в света. След промените през
1989 – 1990 г. и особено след приемането ни в Европейския съюз през 2007 г.
България получи пореден шанс да се възползва от геостратегическото си поло-
жение. Критската транспортна конференция през 1991 г. определи, че пет от
десетте европейски транспортни коридора за Централна и Източна Европа
ще преминават през България. Това са Коридори 4, 7, 8, 9 и 10. Трябва да се под-
чертае, че няма друга европейска страна с такива транспортни перспек-
тиви.
За съжаление, след като дълги години по време на блоковото разделение на
Европа ние развивахме инфраструктура за вътрешна употреба въпреки но-
вите възможности, това продължи и след 1990 г. И досега нямаме изградени
модерни трансгранични пътни и железопътни връзки със съседните страни,
които да бъдат основата за реално използване на геостратегическото поло-
жение на България. Тридесет години не се развиха българските морски и
речни пристанища, както и не се направи нищо за развитието на комплексни
транспортни схеми за интегриране на пътен, железопътен, воден и въздушен
транспорт.
Главният въпрос на стратегическата инфраструктура на България обаче не е
експертен, а е най-вече и на първо място политически. Политически както на
равнището на нашата държава, като взимане на ясни стратегически решения,
така и на взаимоотношенията и договореностите със съседите ни (Румъния,
Сърбия, Македония, Гърция и Турция) и на ниво Европейски съюз. През изминали-
те 29 години никой наш политик не успя да договори до етап реализация
както с Европа, така и със съседите ни важни регионални връзки – Со-
фия – Белград, София – Букурещ, София – Скопие.
Какво предлагаме?
1. Ускоряване на изграждането на пътна магистрала София – Калотина. Това е
най-кратката, най-бързата и вероятно дълго време единствената качествена
връзка на България с Централна и Западна Европа. Освен това е и най-ефектив-
ният начин за приобщаване на българите от Западните покрайнини.
2. Довършване на скоростна жп връзка Калотина – София – Капитан Андреево.
Това в европейски контекст ще означава довършване на последната отсечка
от най-важната транспортна жп магистрала, свързваща Европа с Близкия и
Средния изток и част от бъдещия „път на коприната“ до Китай.
3. Довършване на магистрала „Струма“ в частта ѝ през Кресненското дефиле
и като част от регионалната връзка Атина – София – Букурещ.
4. Стартиране на договаряне, проектиране и изграждане на магистрала меж-
ду София и Букурещ. Това налага преоценка на трасето на магистрала „Хемус“,
която вместо между Бяла и Велико Търново да премине южно от Русе.
5. Проектиране и изграждане на скоростна жп връзка и магистрала между Русе
и Варна. Това трасе ще работи едновременно като втора част от магистрала
„Хемус“ и като най-кратка и ефективна връзка между Дунав (еврокоридор №7)
и Черно море.
6. Договаряне, проектиране и изграждане на жп връзка и скоростен път Со-
фия – Скопие. Тази връзка е както стратегическа от политическа гледна точ-
ка – подобряване на връзката между България и Македония, така и икономиче-
ска – важна част от еврокоридор №8 – връзката между Адриатическо и Черно
море.
7. Изграждане на скоростна жп връзка Елхово – Одрин и реконструкция на жп
линията Карнобат – Синдел. Това е стратегическа линия между Турция, Бълга-
рия, Румъния, Украйна и Балтийските републики или връзка между Мраморно
море (Средиземно море) и Балтийско море.
8. Реконструкция и разширение на пристанищата Бургас, Варна, Русе и Лом.
9. Разработване и държавно представяне на национални и регионални транс-
портни центрове. Успоредно с развитието на регионалната европейска и
трансконтинентална транспортна инфраструктура следва да се определят
и разработят проектно местата на разполагане на интермодални терминали,
трансферни складове и транспортни бази. Това ще бъде допълнителна добаве-
на стойност на използването на геостратегическото положение на България.
Такива локации са София, Варна, Бургас, Русе, Лом, Стара Загора, Видин.
10. Подкрепа на развитието на превозваческите, спедиторските и логистич-
ните услуги.
11. Доизграждане на магистрала „Черно море“ и пряка магистрална връзка
между Бургас и Варна.
8. Енергетика
По времето на социализма, Съюза за икономическа взаимопомощ и Варшавския
договор (т. е. по времето, когато морето от енергия ни беше до колене) Бъл-
гария разви собствена значителна енергийна база, която (изключвайки енер-
гийния комплекс „Марица-изток“) разчиташе на чужди (предимно съветски)
евтини или по-скоро получени на ниски и откровено антипазарни цени енерго-
ресурси. Това включва и АЕЦ Козлодуй, който работи и произвежда относител-
но евтин ток в България, но разчита както за свежо гориво, така и за депони-
ране на отработеното на Русия. Това време обаче тежко зарази държавата
ни с изключително небрежно и разхитително отношение към същата
тази енергия именно поради това, че е „евтина“. Тази зараза действа с пълна
сила и сега. Всички се оплакват от високите цени на енергията, но много малко
се прави за намаляване на консумацията ѝ поне до ефективността на средно-
европейските стандарти.
В същото време нашите политици допуснаха да се провали проектът „Южен
поток“ в името на неясни политически дивиденти. Промяната на трасето
на газопровода даде политически предимства на Турция и Гърция и едно-
временно с това подложи под въпрос цялата газопреносна мрежа, която пече-
ли основно от транзита на руски газ към Турция и Гърция. Тази ситуация, освен
че лиши България от бъдещи икономически приходи, вероятно ще доведе до
сериозно намаляване на сегашните транзитни такси.
Какви обаче са фактите?
– енергоемкостта на българската икономика е пет пъти по-висока от сред-
ноевропейската за единица продукция;
– загубите при производството и преноса на електроенергия в самата енер-
гийна система са 50% повече от средноевропейските;
– в системата на енергетиката цари тежка корупция, нагласени обществени
поръчки, неспазване на екоправила, сериозно изоставане на инвестициите по
поддръжката и реновирането на мощностите и преносната мрежа;
– наличие на независим регулатор е само на думи. КЕВР на практика е поли-
тически зависим, манипулиран и в този смисъл не само безполезен, но и опасен
орган;
– липсва ясна държавна енергийна стратегия, която да включва обвързано
развитието на енергопроизводството, баланс между традиционните и въз-
обновяемите енергоизточници, подкрепа на енергоефективността в бита и
производството и разпределение на ограничения финансов ресурс в максимал-
но добра за държавата и хората посока.
Какво предлагаме?
1. Довършване на проекта „АЕЦ Белене“.
2. Разработване и стартиране реализацията на широкомащабна програма за
енергийна ефективност на икономиката и бита, която до 10 години да изравни
енергоемкостта на производството и бита в България със средноевропейска-
та в това число и продължаване на програмата за саниране на многофамилни-
те сгради.
3. Разработване и подпомагане на производство и използване на системи за
енергийна независимост на малки и отдалечени от основните мрежи жилищни,
селскостопански и производствени обекти.
4. Разработване и приемане на изцяло нов закон за енергийна ефективност, в
който основните механизми да са разчетени на основата на стимулите, а не
на санкциите и държавната регулация.
5. Решителни стъпки към цялостно или частично възстановяване на проек-
та „Южен поток“ под една или друга форма.
9. Здравеопазване
Здравето е скъпо – и в пряк, и в преносен смисъл. Абсолютно ясно е, че
здравеопазването е важна, отговорна, скъпа и едновременно с това една от
най-стратегическите задачи за управлението на всяка държава, по качество-
то и достъпността на което се съди в определяща степен за стандарта на
живот на гражданите ѝ.
Последните тридесет години бяха време на тотални експерименти и в сфера-
та на здравеопазването. Започваха се и се спираха реформи във всички посоки –
структура и статут на болниците, здравно осигуряване, здравно застрахо-
ване, лекарствена политика, здравна каса и т. н. Сменящите се „управляващи“
партии и коалиции, управленски здравни програми, министри и „експерти“,
доведоха здравеопазването ни до състояние на постоянна неустойчивост и
разрушено равновесие в системата. Това рязко покачи и недоверието и не-
доволството на българските граждани. Неясното съответствие между
задължението на гражданите за здравно осигуряване и правата за ползване на
здравната система доведе до масово отказване от плащане на здравни оси-
гуровки. Криворазбрана хуманност стимулира заобикаляне на правилата, без-
платни „привилегии“ и използване на чужди права и чужди пари.
В същото време тежкото недофинансиране на системата води до ниско за-
плащане на работещите в нея и до непрекъсната и за съжаление, увеличаваща
се загуба за България на лекари и среден медицински персонал. Все повече и за
беда все по-млади и квалифицирани лекари и медицински сестри напускат Бълга-
рия, за да практикуват в страни от Централна и Западна Европа.
Нивата на здравно обслужване също се разкъсаха и в момента се създава те-
жък конфликт между малките и средните болници (общински и държавни), от
една страна, и големите многопрофилни и национални профилирани болници, от
друга страна, както и конфликт между частните, държавните и общинските
лечебни заведения. Ликвидирането на поликлиниките в малките градове
лиши хората, живеещи в тях, от много важното междинно здравно обслужва-
не – между личния лекар и болницата, и това създава впечатление, че малките
болници, преобладаващата част от които са абсолютно нежизнеспособни, са
фатално необходими за гражданите.
Какво предлагаме?
1. Най-важната политическа цел е да възстановим справедливостта и со-
лидарността в здравноосигурителния сектор на България и да спрем злоупо-
требите в здравеопазването. Никой български гражданин не може да бъде
принуждаван да плаща за здравни услуги в момента на ползването им освен
минималната потребителска такса, след като вече е платил авансово здрав-
ноосигурителните си вноски.
2. Възстановяване на обществения статут на НЗОК и ситуирането ѝ в остра
конкурентна среда, за да се спре политизирането и бюрократизирането на ин-
ституцията, да се обърне внимание на най-важните хора в системата – осигу-
рените лица и пациентите.
3. Възстановяване на доброволното здравно осигуряване, което в момента е
преобразувано в здравно застраховане.
4. Създаване на стимули за инвестиции, въвеждане на нови технологии и подо-
бряване на качеството на здравните услуги.
5. Създаване на индикативни стандарти и нива за заплащането на труда на ле-
карския и нелекарския персонал в държавните и общинските лечебни заведения.
6. Въвеждане на информационните и комуникационните технологии в отчи-
тането на медицинската помощ, на първо и най-важно място спешно въвежда-
не на лична здравна карта, електронни рецепти и телемедицина.
7. Стимулиране на студентите по медицина при завършване да избират спе-
циалности, при които се очертава опасен дефицит.
8. Насърчаване на международния обмен на знания и информация между Бълга-
рия и страните членки на ЕС в областта на здравеопазването и провеждането
на мерки за адекватна подготовка на системата на здравеопазване за предос-
тавяне на здравни и медицински услуги на чужди граждани.
9. Възстановяване правото на всеобща, достъпна, качествена и навременна
спешна помощ за всички български граждани без изключение, която ще е финан-
сирана чрез държавния бюджет. Така ще се гарантира, че дори и неосигурените
лица няма да бъдат лишени от здравна помощ, когато спешно се нуждаят.
10. Въвеждане на скринингови изследвания за откриване на все още непрояве-
ни заболявания със значима лична, обществена и финансова тежест.
11. Осигуряване на държавно програмно финансиране за проблемите по семей-
ното планиране и асистираната репродукция.
12. Създаване на програми за здравно образование.
13. Инвестиции в квалификацията на медицинския персонал на всички нива в
здравната система;
14. Двукратно увеличаване на ресурсите за превенция и профилактика. Въз-
становяване на училищните здравни кабинети. Годишните профилактични
прегледи да станат задължителни.
15. Демонополизация на здравното осигуряване и възможност за работа на
частни здравни каси, работещи по същите правила като НЗОК.
10. Екология
Опазването на екологията и природната среда в страната ни е въпрос на на-
ционална кауза. Добрата и екологично чиста среда все повече ще става основ-
ният привличащ фактор както за обитаване, така и за отдих и бизнес. За съжа-
ление, от години насам най-тежкият проблем на опазването на околната среда
в България е липсата на дисциплина и корупцията в управлението. Като
цяло природната среда в България (въздухът, водата, почвите) е съхранила
своята природна чистота. Нещо повече – разрушаването на промишлеността
и земеделието доведоха до принудително (по-скоро неизбежно) допълнително
очистване на средата. В земеделието изкуствените торове и препаратите
срещу вредители са по-скоро рядкост, отколкото правило.
В градовете основното замърсяване е от транспорта. Водите ни са замър-
сени главно с битови отпадни води, чието пречистване е технологично
по-лесно и относително евтино. Основният проблем на градската околна сре-
да са битовите отпадъци, чието преодоляване отново е въпрос на дисциплина
и организация.
Големият проблем на България в сферата на екологията и опазване на окол-
ната среда е в систематичното и безконтролно съсипване на ценен при-
роден ресурс – черноморското ни крайбрежие, горите на България, ценни при-
родни феномени и т. н. В основата на всичко това е корупцията и липсата на
структуриран, действен и ефективен контрол.
Какво предлагаме?
1. Мораториум върху промишления дърводобив за период от 10 години.
2. Държавна политика за залесяване на вече обезлесени райони.
3. Строг контрол върху нискотехнологичните производства.
4. Мерки за запазване и разширяване на биоразнообразието в България. Защи-
та на изчезващи видове.
11. Образование, наука и култура,
проблеми на младежта и спорта
11.1. Образование
В продължение на много години се водят спорове и се работи в посока реформа
в българското образование. Започват се реформи, сменят се учебници, водят
се люти спорове за финансиране, заплати, база и т. н. Това се отнася основно за
средното образование. При висшето образование умопомрачително расте
броят на университетите и намаляват критериите за прием на сту-
денти. Вече стигнахме до ситуация, в която местата за студенти са повече
отколкото кандидатите. И образованието отива към все по-зле и по-зле. Не
толкова самото образование като система, колкото резултатите от него
като качество на продукта.
Резултатът от това образование е, че вместо образовани хора, знаещи как
да използват знанията си и мотивирани да ги употребят за свое благо и бла-
гото на държавата нашето образование произвежда все повече неграмотни и
полуобразовани хора, без да си представят за какво точно са им тези знания,
които са им предлагали и те са усвоили или несъвсем. Все по-голяма част от
малкото обучени, мотивирани за реализация, талантливи и грамотни българи
бягат от страната, за да търсят реализация в чужбина.
Или с други думи, огромният неуспех на образованието (неграмотните, не-
уките и слабообразованите) си остава за нас, а дори малкият успех (добре обу-
чените и кадърни млади хора) отива да работи за друг. Ако тази тенденция
продължи още 10 – 15 години, катастрофата на цялата ни държава ще е
неизбежна и страшна.
В същото време по общо мнение на бизнеса все по ясно се очертава, че в Бъл-
гария последните години основен проблем е липсата на обучени и образовани
кадри. И това се отнася за всички нива на квалификация, но с най-голяма сила
важи за висококвалифицираните.
Какво предлагаме?
1. Да се определят ясно и точно задачите пред средното образование в чети-
ри основни цели: предоставяне на оптималното количество знания, които
гарантират разумно ниво на обща култура. При днешните технологии за дос-
тъп до знание всеки, който желае да получава допълнителна информация, има
неограничени възможности. Подготовка в дух на предприемчивост у всеки
млад човек. В съвременния свят основните двигатели за развитието са пред-
приемчивостта и изобретателността. Знанията са само средство, а не цел.
Възпитание на свободен и патриотичен дух – само свободният човек може
да просперира, а когато свободният и проспериращ човек е патриот, тогава
просперира и нацията. Обучение на граждани, наясно както със своите права,
така и със своите задължения в общността. Целта е да се формират мислещи
личности, с активна гражданска позиция, които да заемат подобаваща роля в
обществото.
2. Да се възстановят специализираните училища, подготвящи професионал-
ни кадри за стопанството, като се засилят връзките с бизнеса, и да се ориен-
тира профилирането на образованието към нуждите на икономиката. Всяка
професионална гимназия трябва да бъде подпомагана от определен отраслов
бизнес.
3. Базата на основното образование (което отново ще бъде върнато до 8. клас)
да се запазва максимално близо до учениците. Междинните училища да се разви-
ват по-близко до обслужваните села. Като основен принцип да се ползва пъту-
ването на учителите, подкрепяни със съответното мотивиращо заплащане.
4. Да се определи технология за подкрепа на индивидуалните качества на
всеки по време на общото образование. Това е особено важна задача, която в
редица държави е решена. Максималното насочване и използване на интелек-
туалния капацитет на всеки човек задължително минава през решаването на
тази задача.
5. Да се разграничат ясно задачите и целите на общото и висшето образо-
вание.
6. Да се преструктурира държавната поръчка за университетите в зависи-
мост от необходимостите на икономиката и управлението. Трябва да се оси-
гурят възможности за професионалното развитие и реализация на завърши-
лите висшето си образование. Висшето образование не бива да е самоцел, а
трябва да е в пряка връзка с кадровата политика на държавата и нуждата от
подготвени кадри за бизнеса и частния сектор.
7. Висшето образование трябва да се модернизира и финансирането на уни-
верситетите да не е „на калпак“, т. е. на бройка обучавани студенти, а да е
съобразено с рейтинга на университета и с реализацията на завършилите го.
Тогава реално ще се стимулират университетите да провеждат качествено
обучение, и то на толкова студенти, колкото преценят за необходимо. Това
означава, че няма да има безкраен брой от висшисти, които завършват, защо-
то „така трябва“, и които след това никога не работят по специалността си.
8. Да се изработи програма за постоянна квалификация и преквалификация на
учителите.
9. Въвеждане на вероучение като задължителен предмет в учебната програ-
ма.
10. Да се утвърди програма за повишаване на доходите на учителите с 50% за
четири години. Учителите трябва да получават много по-високи възнагражде-
ния, за да не им се налага да дават частни уроци. Това обаче трябва да е обвър-
зано с въвеждането на иновативни методи в преподаването и на постигането
на високи резултати.
11. Премахване на делегираните бюджети. Училищата ще се издържат от
държавния бюджет независимо от това колко ученици има в тях.
12. Прекратяване на практиката за закриване на училища и възстановяване
на вече закрити такива. Закрие ли се училище, закрива се и населено мяс-
то – Възраждане няма да допусне повече такава практика в България.
11.2. Култура и наука
България е европейската страна след Италия и Гърция с най-богато древно и
антично наследство. Земята на България е земята на тракийската кул-
тура – едната от трите култури, наред с древногръцката и римската, които
са в основата на модерната западна цивилизация.
Но за разлика от Гърция и Италия, които показват активно и много печелившо
своето наследство, ние скромно от време на време демонстрираме богат-
ствата на историята на нашите земи. Българската културна традиция е
древна, но и много жизнена. Уникалният ни фолклор (музикален, песенен, тан-
цов), националната ни архитектура, културните ни традиции в изобразител-
ното изкуство, литературата, театъра, операта, музиката, танца, киното
от последните два века са една благодатна почва за ново българско културно
Възраждане в Обединена Европа. България има уникална традиция за довеждане
на културата до отделния човек – това са читалищата. Чрез тях във време-
то се е създавала пряка връзка на националната и световната култура с хора-
та. През периода на социализма държавата чрез културата основно въздейст-
ваше върху съзнанието на нацията. В културата се инвестираше извънредно
много и следва да се признае, че освен политическото въздействие върху съз-
нанието на хората имаше и значителни постижения – основно в опазването и
развитието на фолклора, възстановяването и поддържането на архитектур-
ното наследство, киното, живописта и скулптурата. След промените през
1989 г. държавата се оттегли практически почти изцяло от субсидирането
на културата под предлога, че всичко е пазар, което обрече цялата система
на бавен, но сигурен разпад. В последните години се положиха значителни уси-
лия за подобряване на материалната база на високата култура, провежда се
реформа в театъра, раздвижи се българското кино. Но изключително важни
сфери на културата – фолклорът, читалищата, архитектурното наследство,
продължават по-скоро да се рушат, отколкото да се подкрепят.
Що се отнася до сферата на науката, нещата там не изглеждат по-добре.
В последните 20 години България загуби голяма част от даровитите
си учени. Това бе причинено от два основни фактора – рязкото намаляване
на финансирането на науката и отваряне на възможността за работа извън
страната, основно в страните от Европейския съюз. Нашите учени са привле-
чени в чужбина не само и не толкова от значително по-доброто заплащане, от
работата и стандарт на живот, а по-скоро от възможността да работят и
да градят своята научна кариера в несравнимо по-добри условия, по-добра тех-
ника и оборудване и в качествени научни екипи. Това направи България един от
сериозните донори на подготвени и обучени научни кадри на Западна Европа и
Америка.
Какво предлагаме?
1. Завръщане на държавата в сферата на културата на масово равнище
(квартал, село, малък град) чрез субсидиране на читалищата, кръжоци, школи,
клубове.
2. Чувствително увеличаване на държавните средства за археология, за въз-
становяване и поддържане на исторически и културни паметници.
3. Увеличаване на средствата за кинопроизводство на основата на конкурси
за идеи. Финансова подкрепа само за филми с висока художествена стойност, а
не за постни постмодернистки продукции без никакъв смисъл.
4. Възстановяване на държавната субсидия за ансамбли, състави и трупи за
национален фолклор.
5. Българските културни дейци да бъдат стимулирани да работят в сферата
на националното, за да можем отново да се радваме на световноизвестни и
признати автори като Ботев, Вазов, Яворов, Траянов, Йовков, Дончев и други.
6. Да се създадат условия за конкуренция между творците чрез засилване на
проектното начало в културата.
7. Нововъведение е ключовата дума за развитието на нашата наука. Дър-
жавата следва да финансира всички научни сфери, където се осъществяват
нововъведения и да подпомага реализацията им на практика.
8. Трябва да се постигне ниво на синтез между държавата и научните инсти-
туции, тъй като развитието на науката е жизненоважно за националната си-
гурност, икономическото и социалното развитие на държавата.
9. Трябва да се осигури по-добра материално-техническа база на българските
научни институции, както и възможността за финансирана с държавни или ев-
ропейски средства мобилност, която да повишава квалификацията на кадрите.
10. Да се изработи програма по привличане на филиали на западни университе-
ти за разкриване на научни лаборатории в България.
11. Да се създаде специален фонд „Млади научни работници“, който да осигуря-
ва жилище, допълнително заплащане и специализация на млади учени.
12. Да се изработи нова система за лицензиране на висшите училища с въз-
можност за изследователски функции.
13. Да се създадат данъчни облекчения за фирми, инвестиращи в наука и раз-
война дейност.
14. Да се създаде програма на приоритетни за България науки, обвързано с
програмата за икономическо развитие, които да получат предимствено фи-
нансиране.
11.3. Проблеми на младежта и спорта
Младежта – това са бъдещите поколения и идващите генерации. Тя предста-
влява бъдещето на целия ни народ. От това какво представлява младежта като
качества и способности, зависи облика на обществото и държавата ни утре.
Какво представлява българската младеж днес? Според едно от последните
изследвания на синдиката на българските учители, става ясно, че около 30%
от младите българчета живеят в риск. Данните сочат рязко нараства-
не на учениците, злоупотребяващи с алкохол, тютюнопушене и наркотични
вещества. Сред деветокласниците процентът на учениците, които употре-
бяват или са употребявали поне веднъж наркотични вещества, е 16%, а сред
учениците от 12-ти клас е 29,5%. Този процент нараства с преминаването в
по-горен клас и достига близо 40% на деца, употребявали или зависими от нар-
котични вещества. Около 70% от учениците пък употребяват алкохол.
Това трагично положение може да се промени само чрез радикални мер-
ки. Те включват:
1. Ежеседмични задължителни беседи с представители на различни дър-
жавни институции, имащи за цел превенцията на тези проблеми.
2. Санкции, включително затвор, за недобросъвестни родители, които не
възпитават децата си правилно и с действията или бездействията си ги тлас-
кат в лапите на порока.
3. Създаване на условия за здравословен начин на живот на младите
българи чрез туризъм, физкултура и спорт. Физическата и психическата
устойчивост на младите поколения е основен приоритет сред националните
ни цели. Трябва да се въведе задължителен спорт за всички ученици. Докато
ученикът е част от образователната система, той трябва да членува в поне
един спортен клуб и да практикува минимум един спорт, като в края на всеки
срок се предоставя бележка от спортния клуб, че даденият ученик редовно е
посещавал тренировките/заниманията. По този начин, от една страна, ще се
стимулира физическото, нравственото и умственото развитие на младите
българи, а от друга, ще се създадат отлични условия за съществуването и раз-
витието на спортните клубове и за постигането на върхови спортни успехи
на международната сцена.
4. Възпитание в дух на родолюбие и национална гордост. Националното
възпитание утвърждава единството на нацията и здравината на национална-
та държава. Важно място за възпитаването в патриотичен дух и изконните
български ценности и добродетели заема Българската войска и казарма.
5. Специална програма за извънучебни занимания, в които младите колек-
тивно извършват общественополезна дейност и биват възпитавани в дух на
трудолюбие, другарство и взаимопомощ.
В най-голяма степен състоянието, в което се намира българската младеж
днес, е практически пряка функция от почти пълния разпад на обществото ни.
Немалка е обаче и ролята на намиращия се в клинична смърт масов и елитен
спорт.
През времето на социализма елитният спорт бе една от рекламните витри-
ни на строя. Държавата имаше много подредена и добре финансирана система
за развитие на „високото спортно майсторство“. За да поддържа система-
та на подбор на „експонатите“ от витрината, се развиваше и широка база на
спорта, особено на т.н. „народни“ спортове на България – борбата и щангите.
След промяната през 1989 г. държавата изцяло се изтегли от масовия
спорт – спортни школи, спортни училища, училищен, квартален, работниче-
ски и селски спорт. Липсата на широката база на масовия спорт обаче влачи
все по-осезателно и високия спорт към дъното. В същото време спортът не
изпълнява основните си функции в развития свят – да поддържа и укрепва здра-
вето на нацията и да дисциплинира младото поколение.
Като начало следва да се осъзнае, че държавата има за първо свое задъл-
жение развитието на масовия спорт. Основните ресурси на обществото е
необходимо да се насочват в ученическия и кварталния спорт. Само развитие-
то на масовия спорт, първо, може да даде повече здраве на нацията и второ, да
осигури широка основа за постижения в елитния спорт.
Развитието на елитния спорт би следвало да се подкрепи от бизнеса (напри-
мер хазартния), като държавата да осигури данъчни преференции при инвести-
ране в спорт. Елитният спорт е и възможност за реклама, която не се използ-
ва достатъчно в България.
Друга не добре използвана възможност за развитие на зоната между масо-
вия и елитния спорт е университетския спорт. Университетските спортни
отбори могат да станат основа за преход между масовия и елитния спорт.
Какво предлагаме?
1. Основните държавни субсидии да се насочат към кварталния, училищния и
университетския спорт. Следва да се осигури начин за финансова поддръжка на
изграждането и експлоатацията на спортни обекти.
2. Финансов ангажимент към спортни треньори и учители в училищата и
университетите. По този начин родителите няма да има нужда да заплащат
такси за децата си.
3. Финансирането на нова материална база на спорта да се насочи към спор-
тове с масово приложение като плуване, лека атлетика и гимнастика, както
и към колективните спортове (футбол, волейбол, баскетбол, хандбал) които
освен здраве дават и възпитание в колективен дух.
4. Да се дадат преференции на бизнеса при инвестиране в елитен спорт, така
че да се стимулира развитието на този спорт и на частна основа.

Време ни е за Възраждане!

Електронна поща:
Фeйсбук страница:
За София:
За Благоевград:
За Бургас:
За Варна:
За Велико Търново:
За Видин:
За Враца:
За Габрово:
За Добрич:
За Каспичан:
За Казанлък:
За Ловеч:
За Монтана:
За Петрич:
За Пловдив:
За Русе:
За Севлиево:
За Силистра:
За Стара Загора:
За Троян:
За Ямбол:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Движение „Възраждане“
0876 901 180 – Александър Арангелов
0887 788 446 – Цвета Рангелова
0889 232 344 – Владимир Павлов
0889 947 977 – Георги Георгиев
0896 647 878 – Иван Спирдонов
0879 627 964 – Валери Сираков
0886 738 380 – Ивайло Папов
0896 690 190 – Даниел Петров
0887 541 864 – Йордан Йорданов
0877 997 190 – Жулиета Станчева
0894 695 747 – Димитър Пашев
0887 704 990 – Митко Димов
0888 877 003 – Найден Найденов
0887 660 694 – Любомир Георгиев
0885 356 957 – Ангел Георгиев
0877 532 529 – Дилян Саманджиев
0883 454 237 – Йордан Андреев
0895 638 328 – Марин Николов
0899 888 131 – Слави Котаров
0878 127 138 – Станислав Николов
0889 225 509 – Георги Дичев
Движение „ВЪЗРАЖДАНЕ“
https://vazrazhdane.bg
https://възраждане.бг

Последни публикации

Платформа за управление на Възраждане – 2019

©2019 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com