Само 4 дни по-рано обявихме началото на подписка за насрочване на референдум, в който гражданите да се произнесат дали еврото да бъде въведено у нас на мястото на лева. Оттогава по големите медии шества официалната линия на Брюксел и неговите протежета в София. Ежедневно се представя една-единствена гледна точка - че еврото е "манната небесна", от която се нуждаем. Нито дума за алтернатива, нито дума, че тече подписка в подкрепа на допитване до българския народ по темата, организирана от партия „Възраждане“.
България се ръководи от бивш член на Българската комунистическа партия. Затова не сме и очаквали да бъде допусната възможност да бъде чута позиция, извън „правоверната“ на управляващия режим. Но различно ли е положението в Европа???
Един повърхностен преглед на членовете на Европейската комисия ще ни убеди, че когато нашите родители са пеели „Комунизмът си отива“ по площадите на българските градове, са се лъжели дълбоко. По-дълбоко, отколкото някога са предполагали!
1. Федерика Могерини – настоящ върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, бивш член на младежката организация на Италианската комунистическа партия.
2. Андрус Ансип – настоящ заместник-председател на Европейската комисия, бивш инструктор по въпросите на промишлеността в районния комитет на Естонската комунистическа партия в Тарту.
3. Марош Шефчович – настоящ заместник-председател на Европейската комисия, представител на отцепници от партията-наследник на Комунистическата партия на Словакия.
4. Пиер Московиси – настоящ еврокомисар по икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз; бивш член на Революционната комунистическа лига във Франция.
5. Невен Мимица – настоящ еврокомисар по международно сътрудничество и развитие, представител на партията-наследник на Съюза на комунистите на Хърватия.
6. Витянис Андрюкайтис – настоящ еврокомисар по здравеопазване и безопасност на храните, представител на партия, в която се влива наследника на Комунистическата партия на Литва.
Кратко изброяване, след което не бива да ни учудва цензурата, която тегне както у нас, така и в Европа. И също така не бива да ни учудва, че ЕС все повече бива оприличаван на СССР.
Защото днес отново имаме самовъзпроизвеждащ се елит, чиято позиция не подлежи на критика. Разликата е, че директивите идват не от Москва, а от Брюксел и противниците им биват закеймявани не като „врагове на народа“, а като „популисти“.
За съжаление, когато погледнем назад, все повече се наслагва усещането, че отиваме натам, откъдето тръгнахме преди около 30 години. Комунизмът не си е отишъл! Той просто се крие под друго име – евроатлантизъм!
