Днес ние избираме дали ще се скрием в „кошарата“ на домовете си или ще излезем, за да се спасим.

Днес почетохме тези, които са се жертвали за това да я има България. Символът на саможертвата и всички тези поколения българи, отдали живота си в името на България се въплъщава в едно име - Христо Ботев. Поетът -революционер загубва живота си едва на 28 години заради българската национална кауза и това да я има България.
Животът и делото на Ботев са добре известни и добре познати. Неоспорим факт е, че той е геният на българската литература. В неговите статии има думи, заключения, обвинения, които са актуални и днес. Те могат да бъдат публикувани и в наши дни с едно заместване на османския султан с името на управляващата политическа партия в наши дни – ГЕРБ. Литературният гений вниква в дълбочина и в народопсихологията на българите и не се поколебава да изтъкне недостатъците на народа ни като показва своята непримиримост с тях. Така той става един от двамата автори в българската литература, които не се поколебават да изтъкнат недостатъците на българския национален характер, а другият е Петко. Р Славейков. Тези думи на Ботев не се смятат за прегрешение към нас българите. Напротив, ние ги повтаряме и до днес, но с наведена глава и почитайки поета. Проницателността и усетът на Ботев за българския национален характер са прозрения на поета, надскочили столетието и обещаващи да надскочат хилядолетия, ако ние оцелеем като народ за това време. Ботев сам казва за себе си, че „Силно люби и мрази!“. Той силно люби българския народ, но е нетърпим към несъвършенствата на националния ни характер. За него българската емиграция в Букурещ е примирена, скептична и невярваща в бъдещето, а българите в поробеното отечество той нарича "роби“ и „православни скотове“. Това не пречи на Ботев да се принесе в жертва пред олтара на Отечеството. Четата му обединява в себе си цвета на българската революционна емиграция – най-силните, най-добрите, най-мъжествените българи, които тогава са били в Букурещ.
Малко хора знаят, че четите, които тогава са влезли в България, идвайки от Румъния, са две. Едната е с войвода Таньо Стоянов, тя е по-малобройна – 28 четника, слиза в тутраканско, бойният ѝ път е едва 11 дена преди да бъде разбита.Другата чета, на Ботев, е била по-голямата и по-подготвената. По време на Априлското въстание тя е трябвало да вдигне Централна, Западна и Северозападна България. С това четата е трябвало да подпомогне въстанието. Всички знаем какво се случва - към четата на Ботев се присъединява само един българин, Северозападна България не въстава, Враца не се включва, въпреки че е била предвидена за център на бунта. За хората в емигрантските среди това не е очаквано. Българите в този край не въстават, което е разочароващо за всички и най-вече за самия Ботев. Особено неприятен е фактът, когато четата влиза в едно българско село, в което са останали само жени. Когато Ботев пита къде са мъжете, му отговарят, че са на гурбет. Тогава Никола Войновски, който е реалния военен ръководител на четата на Ботев, иска да вземе агнета, за да нахрани четата. Селяните се оплакват, че са бедни и искат да им бъдат платени . Войновски плаща за агнетата и влиза в кошарата. Там намира нещо, което го изненадва, обръща се към Ботев с думите „Войводо, ела да видиш!“. Когато влиза в кошарата, Ботев вижда, че всички мъже от селото са вътре на колене, за да не ударят главите си, и блеят. Тогава Христо Ботев излиза навън, сваля калпака си, притиска го до гърдите си и горко 
заридава. Според много изследователи именно това е причината Ботев да започне буквално да търси смъртта си.
Днес ние отбелязваме смъртта и почитаме човек, който умира, за да живеем ние. Днес ние от Възраждане, които възприемаме себе си като съвременни възрожденци, дръзнали в наши дни да се борим за Родината си и нейното оцеляване, почетохме паметта на поета. Всяка наша структура се включи с поднасяне на цветя на паметниците на Христо Ботев в градовете на България – Пловдив, Харманли, Бургас, Варна, Плевен и др. Възрожденци от София и Враца поднесоха венец на паметника на връх Околчица. Във Варна десетки членове и симпатизанти почетоха паметта на Ботев като застанаха мирно на пл. Севастопол. Възраждане-Плевен предостави учебника по Родинознание, написан от д-р Костадин Костадинов, на деца, които завършват детска градина в Плевен, за да знаят и помнят истинската българска история.
За да я има България още хилядолетия и в несъгласие с настоящото управление на страната ни, Възраждане организира Национален протест. Целта му е оставка на правителството, защото неговото управление днес е страшно като турското робство и бавно и сигурно води страната ни към гибел и заплашва народа ни от унищожение. На 15 юни 2020 г. от 12.00 ч. на площад Народно събрание призоваваме всички българи на
съвременно всенародно въстание. Да свалим властта, за да живее България. Днес ние имаме избора да се скрием в „кошарата“ на домовете си или да излезем и да се спасим. 
Историята показва, че спасението поединично не е възможно, но заедно можем да се преборим за по-добър живот!







Последни публикации

Платформа за управление на Възраждане – 2019

©2020 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com