Отворено писмо  на Милан Димитров – невинният българин, държан в гръцки затвор и чакащ екстрадиране в САЩ

Отворено писмо  на Милан Димитров – невинният българин, държан в гръцки затвор и чакащ екстрадиране в САЩ

До “Възраждане” беше изпратено отворено писмо от Милан Димитров. Припомняме, че това е  българин, който от декември 2022 г.  е арестуван и се намира в гръцки затвор по поръчка на Прокуратурата в Западен Тексас, САЩ, и е с четири повдигнати обвинения, всяко от по 20 години – за конспирация, за незаконен износ на електронни схеми в Русия, за измама на американската държавата и за пране на пари.

 

Американските прокурори твърдят, че чиповете rad-hard са доставени от компания в Тексас, но изпратени до Русия чрез фирма в България, за да се избегне експортното законодателство на САЩ. Въпросните пластини обаче се намират в малка семейна лаборатория в София в кв. „Изгрев“ и никога не са достигали до Русия. Лесно доказуем е фактът, че Милан Димитров не е работил във фирмата, закупила чиповете по време на извършване на предполагаемото престъпление, за което е набеждаван. Факт, който също няма значение  за съда в Гърция и не е взет под внимание по време на процеса.

Вече година българските институции нехаят, а Министерството на външните работи отказва да съдейства по адекватен начин, за да може невинният българин да бъде върнат в страната ни. Парламентарната група на “Възраждане” беше уведомена за случая от брата и бащата на Милан Димитров. Народният представител Ангел Георгиев проведе разговори с Министерството на външните работи, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, представители на Прокуратурата и присъства на делата в Гърция. Братът и бащата на несправедливо задържания присъстваха на брифинг, организиран от третата по големина парламентарна сила в Народното събрание. На него показаха  въпросните електронни компоненти, които са налични в България. Същите бяха занесени и на делото на Милан Димитров, но гръцкият съд отказа да ги види и приложи като доказателство към делото. Журналистите бяха запознати с казуса, но въпреки всички усилия все още положителна развръзка за българина няма. От “Възраждане” предстои да сезират всички европейски институции, занимаващите се с правата на човека. Изпращаме до медиите и отвореното писмо на Милан Димитров, което получихме от близките му, без редакция.

До

Президента на Република България,

Председателя на Министерски съвет на РБ,

Председателя на Народното събрание на РБ,

Главния Прокурор на РБ,

Министъра на външните работи на РБ,

Министъра на правосъдието на РБ,

Министъра на вътрешните работи на РБ,

Председателя на Европейската комисия,

Председателя на Европейския парламент,

Европейския съд по правата на човека,

и

всички други компетентни

български и европейски

институции и органи,

До

всички средства за масова информация

ОТВОРЕНО ПИСМО, ЗОВ ЗА ПОМОЩ

от Милан Димитров Димитров, гражданин на Република България и Европейския съюз

Вече почти една година съм подложен на жестоки изтезания, психологически и физически мъчения и унижение по вина на две „приятелски“, „евро-атлантически ориентирани“ държави – САЩ и Република Гърция. Човешките ми права са не просто нарушени, а грубо погазени. Без да съм осъден и още повече, без дори да са ми повдигнати обвинения, изтърпявам на практика наказание лишаване от свобода, наравно и при същите условия, заедно с осъдени престъпници, убийци, изнасилвачи, наркотърговци и т.н., както и с болни от всички видове хепатит, СПИН и други опасни заразни болести.

Условията в гръцките затвори, в два от които имах „щастието“ да пребивавам, са много меко казано нечовешки. В солунския Диавата живеем 10 човека в килия с площ от 20 м². В атинския Кордальо – 4 човека в килия от 7 м², с една тоалетна за около 400 човека, но пък живееш

и се храниш на практика в тоалетна, тъй като в килията има неоградено клекало. Мръсотията и в двата затвора е невероятна, въобще не може да се говори  за каквато и да е елементарна хигиена. Топла вода има за около 1 час на денонощие. Храната е отвратителна помия. Медицинското обслужване  е под всякаква критика, липсват най-необходими медикаменти, достъпът до болница е изключително труден, почти невъзможен. Шумът в коридора от около 300 м² за 150 човека е непоносим, като допълнително се допълва от допотопната оповестителна уредба, по която 12-13 часа дневно, през няколко секунди,  надзирателите крещят имена на затворници, които трябва да се явят някъде.

Всички съобщения, включително писмените, са само на гръцки език и са напълно неразбираеми често и за гърците, поради начина на изговаряне и качеството на оповестителната уредба. Затворите са препълнени с хлебарки, дървеници, мухи, оси и други насекоми. Тук описвам само една малка част от ужасите, които ми се налага да изживея. Особено внимание следва да се обърне на затворническия транспорт – К.Е.М. Той се извършва със специално изработени за целта автобуси, като най-точното определение за тях е „подвижен концлагер“, на който Хитлер само може да завижда. В клетки 80/120 см. се превозват по 4 човека, на две метални пейки от по 80 см. една срещу друга. Самите клетки са изработени изцяло от метал – ламарина, винкел и правоъгълни метални профили с множество остри ръбове, без каквито и да е обезопасителни

съоръжения и елементи, за задължителните предпазни колани не става и дума. Въпросните автобуси представляват реална заплаха за живота на превозваните хора, като повечето от тях ще загинат не само при катастрофа, но и при рязко спиране. Всяка клетка има отвор 15/20 см., закрит с надупчена ламарина, който изпълнява ролята на прозорец. По пода на автобусите, които не са почиствани от построяването си преди много десетилетия, се въргалят освен другите  боклуци и множество бутилки с урина, поради факта, че за пътуването от 8-9 часа от Атина до Солун или обратно, тоалетна няма. Също така, по време на  пътуването няма вода и храна. При външна температура доста над 45º С и напеклия се метал, който не може да се пипне, без да се опариш, няма климатик.

Вонята на изгорели газове, дизелово гориво, масло и цигари е непосилна. Регистрационните номера на автобусите, с които „пътувах“, са: ЕА24666 и ЕА26849.

Апелативния съд в гр. Солун и Върховния съд /Ареос Пагос/ в гр. Атина грубо и безцеремонно нарушиха човешките ми права, като ме лишиха от законното ми право на защита. За 11 месеца и 7 съдебни заседания не съм получил нито един документ на български език, въпреки изричното ми желание.

На нито едно от  съдебните заседания в гр. Солун нямах адекватен и разбираем превод, по вина на съдебния състав, който говори прекалено бързо, неразбираемо и тихо, поради което преводачката не успяваше да разбере и преведе казаното и въпреки многократните молби от нейна страна, това продължи. Не ми бе  предоставена възможност да се изкажа пред нито един от двата съдебни състава. Още повече, във Върховния съд бях безцеремонно прекъснат от председателката насред изявлението ми, като повече не ми бе позволено да говоря, въпреки протеста ми.

Апелативният съд в гр. Солун взе решение срещу мен, въпреки предоставените от мен, поискани от съда безспорни доказателства за невинността ми, под диктовка на американските си господари, което ясно се вижда от e-mail кореспонденцията между съда и американските власти.

Върховният съд работи по странен начин –  на конвейер. Моето дело бе №17, като редът ми дойде след два часа, тоест за два часа са разгледани 16 дела. Голяма част от съдебния състав се състои от  дами на преклонна възраст, които не само че не следят процеса, но дори някои от тях си позволиха да спят, „решавайки“ съдбата ми, в присъствието на  български депутат и консула на Република България. Удобно не бяха допуснати донесените в съдебната зала доказателства – предметите, за които се твърди,  че са в Русия. И от двата съдебни състава въобще не бяха взети предвид предоставените множество официални документи, експертизи и факти, доказващи

пълната несъстоятелност на обвиненията.

Фактът, че не съм работил във фирмата по време на извършване на предполагаемото престъпление, също няма значение  за съда. Няма значение и това, че нито едно от предполагаемите престъпления не е такова в ЕС и съответно в Гърция. Нямат значение и изтеклите давностни  срокове, дори според американското законодателство. Защо се случва всичко това?

Кратко описание на случая:

Без да подозирам станах жертва на един заговор, основан на политически причини, както и за подпомагане на кариерния ръст на няколко американски държавни служители, без каквито и да е правомощия и юрисдикция извън САЩ. Цялото „обвинение и разследване“ срещу мен е основано на догадки, предположения, явно изопачаване на факти, внушения и откровени лъжи.

Предвид на това, че българските власти не са търсени във връзка със случая, а са представени фирмени документи и финансови данни, явно става дума и за шпионаж от страна на американските служители. Повдигнати са ми 4 обвинения:

  1. Незаконен износ на полупроводникови пластиниSRAMза Русия.
  2. Излъгал американското правителство.
  3. Пране на пари.
  4. Незаконен износ на електронни елементи за Русия отUK.

Преди всичко следва да отбележа, че в периода за който се говори в обвиненията /май 2014-май 2016 г./, не съм бил служител на фирмата. Назначен  съм на работа на 26.07.2018 г.

Всичко започна на 06.12.2018 г., когато офисът на фирмата бе посетен от Крейг Филдиъс /Craig Phildius/, по негови думи представител на Министерство на  търговията на САЩ, базиран в американското консулство в гр. Истанбул, Турция. Въпросният господин не само че не се легитимира по никакъв начин, освен с визитна картичка, която всеки може да напечата в съседната книжарница, но и се държа изключително нагло и арогантно. Въпреки очевидната нелегитимност на това неофициално посещение, любезно проведох беседа с него, показах му всички помещения в офиса на фирмата, вкл. лабораторията и производствените  помещения.

Показах му и интересуващите го SRAM пластини. След това беседата ни премина към финансирането на фирмата, на което любезно му бе отговорено,  че фирмата е финансирана със заеми и че не е негова работа откъде са те. Господинът поиска да му бъдат изпратени по e-mail оригиналните фактури, с които са  получени пластините от САЩ, което беше направено незабавно. На 09.01.2019 г. в e-mail, изпратен от господина, той пита, цитирам, „пластините, които видях, още ли се намират в склада на фирмата?“.

В същия e-mail господинът задава серия от нагли въпроси относно финансирането на фирмата, на което му е отговорено директно, че това не е негова работа. При посещението на г-н Филдиъс на 06.12.2018 г., не е съставен какъвто и да е документ, подписан от двете страни, доказващ твърденията му. Впоследствие се оказа, че въпросният господин не само е излъгал собственото си правителство, но си е измислил доста „факти и обстоятелства“. Както разбрах чак през м. февруари 2023 г. от документите за екстрадирането ми в САЩ, в оклеветяването и набеждаването ми, някъде през  2016-2018 г. се включва специалният агент на ФБР Клаудия Рудик /Claudia Rudic/, цялото обвинение на която е изградено върху, цитирам, „на база моето обучение и опит“ и „аз вярвам“. Цялото ѝ „разследване“ по-скоро прилича на един посредствен сценарий за евтин холивудски филм, като не е подкрепено с никакви факти и доказателства, а е основано на „вярванията ѝ“.

По обвиненията:

  1. Износ наSRAMпластини за Русия.

– Пластините се намират в офиса на фирмата в гр. София.

– Пластините са изнесени от САЩ не от българската фирма, а от амер. производител.

– Пластините са класифицирани като 9А515* – не е вярно, на всички американски фактури и митнически декларации ясно е написано 3А001*.

– От пластините могат да бъдат произведени минимум 690 интегрални схеми – Как, при положение, че на тях има 684 кристала, от които годни 265.

*9А515 – части за ракети и космически апарати

*3А001 – Електроника

  1. Излъгал американското правителство.

– Как можеш да излъжеш някого, с когото не си имал контакт.

– Как някой си, служител на Министерството на търговията на САЩ прави проверка в друга суверенна държава и частна фирма, без каквито и да е правомощия и юрисдикция, както и без да са уведомени българските власти.

  1. Пране на пари.

– Дефиницията за „пране на пари“ в САЩ е коренно различна от европейската.

– Платени са по банков път фактури за закупени стоки.

– Лъжа, че през 2016 г. фирмата е получила над $1.000.000 от Русия, за да закупи 3 машини от САЩ, които впоследствие е изнесла в Русия. Въпросните три  машини струват $53685, от които $2262 сандъци и се намират в офиса на фирмата в гр. София.

  1. Незаконен износ на елект. елементи.

– Въпросните елементи са закупени от UK фирма, към този момент европейска, какво общо има САЩ с вътрешнообщностни доставки на територията на ЕС.

– Лъжа, че през 2015 г. фирмата е закупила от UK компоненти на стойност $1740000, не е възможно, тъй като всички плащания през 2015 г. са на стойност $1398097,04, включително $293782,73 за пластините от САЩ.

Общи лъжи:

  1. Лъжа е, че фирмата се намира в жилищен апартамент, тя има собствен офис с производствени помещения, между другото посетен от Крейг Филдиъс.
  2. Лъжа е, че фирмата е създадена и финансирана от руски гражданин – България има търговски регистър, от който ясно се вижда от кого е създадена.

Финансирането на фирмата ясно се вижда от декларирани пред БНБ и НАП заеми.

При необходимост, много по-подробни данни и документи могат да бъдат получени от семейството ми и фирмата, както и от гръцките и българските ми адвокати.

Буди недоумение и заповедта за арест от Интерпол, който най-безцеремонно и нагло е излъган от американските власти, с цел незаконното ми отвличане в САЩ.

  1. Единствената неуведомена държава е Република България, член на Интерпол повече от 30 г.
  2. Не съм бягал на 26.06.2016 г. от САЩ, страна, с която не ме свързва нищо и която съм посетил като турист с предварително, месеци по-рано закупенибилети, хотелски резервации,RENT-A-CAR. Още повече, защо да бягам в Полша, страна, която не съм посещавал никога и в която не познавам никого? Не можа ли „знаменитото“ ФБР да установи, че това е полет Ню Йорк-София с прекачване във Варшава?
  3. Защо американските власти не ме задържаха на тяхна територия, където се намирах около месец?
  4. Как така съм „беглец от правосъдието“, което по никакъв начин не ме е потърсило?
  5. Как така избягах от САЩ на 26.06.2016 г., разследването започва през 2018 г., обвинения са повдигнати на 21.07.2020 г., т.е. 4 г. по-късно.

Моля всички отговорни институции да вземат необходимите мерки да бъде прекратено това издевателство над живота ми, този правен абсурд, тази гавра с всичко човешко и цивилизовано. Това, което се случва, силно напомня за времената отпреди 80 г., когато фашисти преследваха евреи и комунисти и ги унищожаваха  просто така, без доказателства. Нали непрекъснато говорим за „правова държава“, свобода и права, къде са моите права, грубо погазени от две държави,  които са ужким правови и демократични? Още повече, Република Гърция е член на Европейския съюз, чийто гражданин съм, защо не ме защитава, а просто се гаври с живота ми, за да угоди на господарите си от САЩ? Защо българските власти ме изоставят на произвола на съдбата и не предприемат нищо за прекратяване на гаврата с български гражданин, дал година и половина от живота си на Българската армия и положил клетва да брани страната си, която не се интересува от него? Къде са европейските институции, които би трябвало да контролират законността и човешките права и би трябвало да защитават гражданите си?

Същите институции, които изграждат тоалетни за третия пол, за да му е удобно, допускат съществуването на гръцките концлагери, наречени затвори, и автобусите – подвижни концлагери. Откъде накъде, като български и европейски гражданин, трябва да познавам и спазвам законите на друга държава – САЩ? Как така един  документ, непознат за нашата правна система – „Клетвена декларация“ от някаква си американска полицайка от ФБР, може да бъде приет като основание за  екстрадицията ми? С такава „Клетвена декларация“, същата може със същия успех да заяви, че „вярва“, че съм убил Кенеди, без значение, че не съм бил роден по това време.

Предвид възрастта ми и грозящата ме присъда от 80 г. затвор, де факто съм заплашен от доживотна присъда, която трябва да изтърпя в мъчителна агония, в страна, известна по цял свят с отвратителните си и опасни затвори, още повече в щат, който се гордее със смъртното наказание и е на челно място по изпълнението му. Може ли нарушение на лицензионен режим, което дори не съм извършил, да се наказва с доживотен затвор? Предвид  геополитическата обстановка, настроенията и политиката в САЩ срещу Русия, като се има предвид, че майка ми е рускиня, а аз имам и руско гражданство,няма как да разчитам на справедлив и безпристрастен съдебен процес в САЩ.

гр. Солун                    06.11.2023 г.

затвор Диавата          Милан Димитров

P.S. Пропуснах да опиша една много интересна и показателна случка, показваща зависимостта на гръцките власти от САЩ. На 16.02.2023 г. между 11 и 13 часа в иначе много строго охранявания затвор Диавата, неочаквано бях посетен от двама господа, но не в залата за свиждания, през стъкло, а в конферентна зала на затвора. Въпросните господа, които впоследствие се оказаха призраци, говореха български език с лек акцент, познаваха имената на улиците в София и Москва отпреди 1989 г., категорично ми отказаха да се легитимират или поне да ми кажат кои са. Започна психологически тормоз – разпит за посещенията ми в САЩ и Русия, за родителите и роднините ми, за семейството и парите ни. След това, те директно ме обвиниха, че съм вербуван за руски шпионин и ме питаха кога е станало това. Аз реагирах остро над това издевателство, поисках незабавно да дойде някой от затворническите власти и адвокатът ми, при това господата побързаха да си тръгнат незабавно. Свързах се с адвоката си, който на свой ред попита управата на затвора кой ме е посетил, на което му бе отговорено, че никой не ме е посещавал и въобще няма такова нещо, както и запис в регистъра на затвора.

Актуално

Николай Костадинов, „Възраждане“: Община Варна нехае за безопасността на жителите си

Структурата на „Възраждане“ в Търговище проведе първото си събрание след изборите

Костадин Костадинов: Това е България в последните 35 години

Последвайте ни във вайбър и телеграм

Измъкнете се от цензурата и се информирайте директно от нас!