Възраждане: Защо Община Казанлък не отговаря на въпросите за сечта в района?

На 19 октомври 2020 г. Димитър Пашев, председател на Възраждане Казанлък, отправи запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) към Община Казанлък по повод на сечта в района.

Запитването съдържаше следните въпроси: Правят ли се проверки на горите в Община Казанлък за незаконни сечища? Колко такива са открити за периода от октомври 2011 г. до момента? Направен ли е статистически анализ какъв е процентът на обезлесяване в горите, намиращи се на територията на Община Казанлък, спрямо 2011 г.? В случаи на констатирано обезлесяване какви мерки са предприети за справяне с проблема в района?

Според чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. А според ал. 2 на същия чл. 28 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.

До 5 ноември 2020 г. Димитър Пашев не беше получил отговор и това доведе до подаване на жалба до  Административния съд в Стара Загора. Още на следващия ден, в късния петъчен следобед, след подаването на жалбата,  отговорът на Общината пристигна. За всеки критично мислещ човек е ясна скритата връзка между жалбата до съда и веднага получения отговор. 

Отговорът гласи, че запитването на Димитър Пашев е изпратен до Териториалната дирекция на Държавно горско стопанство. С други думи отговорът  на Община Казанлък е, че се прехвърля отговорността към друга институция, за  да отговори тя.

Възраждане Казанлък ще продължи да настоява за отговори на поставените въпроси, защото проблемите с незаконната сеч в района са явни за всеки редови гражданин. Премълчаваните с години проблеми водят до засушаване, ерозия на почвата и са предпоставка за екологични катастрофи.

В общината се издават голям брой разрешителни за сеч и това продължава вече почти девет години – от 2011 до 2020 г. Само през 2020 г. те са 365, или по поне едно разрешително на ден.

Най-много позволителни за сеч има за с. Горно Черковище - 87. Землището на селото е вододайна зона, поради преминаващата оттам р. Гюрля, която се влива в яз. Копринка и  осигурява част от водния му обем. В момента реката е почти пресъхнала и не достига до язовира. Същото е състоянието и на останалите малки реки, които се вливат в язовира, това е една от причините той да е толкова много спаднал - 11,2 % наличен полезен обем (15,332 млн. м3 от общ обем 142,214 млн м3). Други селища с голям брой позволителни за сеч са Горно Изворово, Енина, Шипка, Ясеново. Всичките са във вододайна зона.

Въпросите за незаконната сеч, които задаваме няма да останат без отговор, тъй като ние от Възраждане ще продължим да се интересуваме от темата, докато не получим всички отговори и не постигнем спиране на незаконната сеч и взимането на реални мерки за предотвратяване на обезлесяването в района.

Най-четени

Платформа за управление на Възраждане – 2019

©2020 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com