Решението на проблемите не е в лозунги, а в реални промени в българското законодателство

През последните години се задълбочиха проявите на тормоз и насилие в българското училище. Разбира се, това е закономерно, тъй като образователната ни система е все повече повлияна от западни модели и чуждо влияние. В нея вмешателство имат асоциации, фондации и други подобни от неправителствения сектор, които са подкрепяни финансово от правителства на други държави. Същите тези, които бяха за приемането на Истанбулската конвенция, сега „истерично крещят“ колко ни е нужна Стратегията за детето.

Именно тези агенти на чуждо влияние се вмъкват в българското училище и се домогват до децата ни чрез лозунги, фанфари и манифести, използвайки дни, които сами обявяват за борба с едно или друго. Епизодични акции, които не решават проблема, но водят до срещи на децата ни с тези организации. Един такъв ден е „Ден на розовата фланелка – световен ден за борба с тормоза в училище“. На него всички се обличат в розово и се обявяват против тормоза в училище. Веднага щом свалят тениските обаче, училищната реалност се връща. Проблемът с тормоза в българското училище е факт! Неговите мащаби са много по-големи от тези, които се заявяват от Министерството на образованието и науката. Той няма да се разреши с манифестите на организации, които апелират и пропагандират за равенство между половете, възпитание от институции и сексуално образование в детската градина.

Реално, това са политически субекти, но маскирани като неправителствени организации, провеждащи образователни и възпитателни политики без никой да ги познава, да ги е избирал или да е гласувал за тях. Те нямат място в българското училище, но тяхното вмешателство е допуснато от българското правителство и МОН. Резултатът е на лице – световните статистики сочат, че българчетата днес са сред най-неграмотните в света!

Българското училище е непривлекателно за децата. В него те не успяват да реализират творческата си енергия и това се явява причина за тормоза и насилието в училище. Тези явления са характерни за места, където хората нямат лична свобода, каквото днес е и българското училище. Насилието е начин „да изразиш себе си” в момент, когато ти е отнета възможността да го направиш чрез творческо съзидание. Тогава остава възможността да се изявиш чрез разрушение, насилие, самонараняване или нараняване на другите.

За да се чувстват значими, на децата трябва да им бъде предоставено време и пространство да развият уменията си, да имат свобода да ги демонстрират и да бъдат оценени за труда си. Това се постига при заниманията извън задължителната учебна програма – спорт, изкуство, техника. НПО-та и отделни хора, насърчаващи творческия процес, са добре дошли в училищата, но само за конкретна и дългосрочна работа и само с конкретното разрешението на родителите, с чиито деца работят.

„Българското образование няма нужда от чуждо влияние, тъй като виждаме резултата. Безсмислените промени в образователната система и непрекъснатата подмяна на съдържанието на учебниците, което вече е неподходящо, фалшиво, а на определени места дори абсурдно, не е в полза на българското училище, чиято цел трябва да е – да открие и развие твореца у всяко дете.

Противопоставяме се на всички опити на чуждото влияние да се домогне до нашите деца. Категорични сме, че МОН трябва веднага да преустанови опитите на чуждите агенти да провеждат социално-инженерните си дейности и практики. Такъв е случаят и с „Деня на розовата фланелка“. Призоваваме всички родители утре да изпратят децата си на училище с дрехи с български символи, чрез което си действие да покажат, че решенията не се крият в безкритичното приемане на чуждо влияние от привнесени отвън, маскирани като „граждански” политически организации, а в здравите корени, дух и традиции на българското училище, в педагогическите способности на българските учители и грижата и всеотдайността на българските родители.

„С един бърз поглед към списъка с пропагандаторите на „деня на розовата фланелка” виждаме все същите кресливи и скандални социални инженери и агенти на влияние, които се прочуха покрай агресивните си опити да наложат Истанбулската конвенция и Стратегията за детето: „Анимус”, „ПУЛС”, „Лале”, „Дъб”, „ИСДП”, „Джендър изследвания”, „Менкеър”, „Асоциация Родители”, НМД…“, каза инж. Николай Дренчев – организационен секретар на Възраждане.

Най-четени

Платформа за управление на Възраждане – 2019

©2020 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com