Българите в чужбина - последният, почти загубен демографски резерв за нацията ни

Вчера медиите разпространиха данни от Министерство на външните работи, според които извън Република България живеят почти 2.5 милиона български граждани. За 7 години сънародниците ни зад граница са се увеличили с 400 хиляди. Единственият наш град, населяван с повече българи, отколкото Германия, е столицата София. В това съкрушително съревнование Гърция почти се изравнява с Варна и Пловдив, близко следвана още от Испания и Великобритания.

Катастрофалната картина се подсилва от изследванията на Националния статистически институт, чиито резултати указват, че най-голям дял от емигрантите ни съставляват младежите на възраст между 20 и 24 години. Оказва се, че бъдещето на българската нация напуска държавата ни, едва дочакало да съзрее достатъчно, за да го направи.

От самото си създаване Възраждане набляга във вниманието си изключително на демографския колапс, който преживяваме. Представителите ни се занимават с този проблем още преди учредяването на организацията ни. А след основаването на движението, вече почти 5 години коментираме тази тема до изтощение.

Ще използваме и този случай, за да припомним едни от най-належащите действия, които трябва да се предприемат по отношение на сънародниците ни извън общата ни родина:

1. Въздигане на Държавна агенция за българите в чужбина в ранг на министерство.
Предвид последните скандали около тази институция, следва да си даваме ясна сметка за три неща:
Първо, търговията с родни паспорти е дело на малцина бандити. Същите се самоназовават „патриоти“ с политическата цел да печелят избори, точно за да стигнат до местата, откъдето могат да движат престъпния си бизнес.
Второ, сънародниците ни извън България нямат вина за криминалната дейност на „Обединени патриоти“ и най-вече на ВМРО – БНД. Напротив, те са жертва на тяхната безсъвестност, обричаща проблемите им да остават нерешени поради ангажираността на институцията, която би трябвало да се грижи за нуждите им, с користните щения на отделни престъпници.
Трето, българите извън страната ни имат необходимост от работещо ведомство, далеч надхвърлящо капацитета на една навряна в тъмата агенцийка. И тъй като техните проблеми са тясно свързани с демографската политика, то те трябва да бъдат отнесени към компетентността на министерство, което да бъде специално ангажирано с разрешаването на демографските въпроси.

2. Приемане на нов, детайлен и добре обмислен Закон за българите, живеещи извън Република България.
Действащият закон, уреждащ отношенията на българската държава с българите в чужбина е продукт на почти досадно отхвърляне на задължения от страна на политическия ни „елит“. За пренебрежението, с което се отнася овластената върхушка към дадения проблем говори фактът, че според същия нормативен акт трябва да бъде приет правилник за прилагането му от Министерски съвет. Деветнадесет години по-късно такъв правилник няма!

3. Разширяване възможността на българските граждани в чужбина да участват в публичния и особено политическия живот на Република България.
Към този момент на българските граждани, живеещи в чужбина, се гледа само като на гласоподаватели. Това трябва да бъде променено с целеустремното им въвличане в общественото битие на страната ни. Само така те могат да бъдат ангажирани с общата ни съдба като нация, чувствайки се пълноценна част от нея.
За да стане това, трябва да бъдат осъществени редица юридически и фактически промени, включително въвеждане на дистанционно електронно гласуване, отпадане на изискванията към кандидатите за президент и вицепрезидент да са български граждани по рождение и да са живели последните 5 години в страната и др.

Макар и спорни в очите на мнозина, тези мерки са в интерес на всички ни. Не бива да забравяме, че днес в чужбина заминава най-активната и образована част от нацията ни. Следва да помислим не само как този потенциал да бъде запазен, но и да работи за общото ни бъдеще!

Най-четени

Платформа за управление на Възраждане – 2019

©2019 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com