На прага на поредните избори искам да изразя сериозното си притеснение за състоянието на изборната система и цялостната политическа обстановка в България. Проблемът вече не е само в добре познатите от десетилетия схеми като изборен туризъм, купуване на гласове и манипулация на вота. Тези престъпления, които са част от българската действителност от 90-те години насам, макар и все още актуални, вече не са най-голямата заплаха за демокрацията ни.
Днес, много по-голямата опасност е апатията на хората към всичко, свързано с политиката и изборите. С всеки неуспешен опит за съставяне на правителство, разочарованието и безразличието се задълбочават. Вече виждаме, че само около 30% от гражданите упражняват правото си на глас, което означава, че никоя партия не може да се гордее със съставянето на правителство при такава ниска избирателна активност.
Това не е просто резултат от провалени коалиции или нестабилност в политиката. Това е целенасочен резултат от десетилетия на управление, което умишлено отблъсква хората от политическия процес. Народът е отвратен от корупцията и безкрайните скандали, което дава възможност за манипулация чрез купен и корпоративен вот. Това е стратегия, използвана от много политически формации, за да запазят властта си.
В Благоевград ситуацията е още по-обезпокоителна. Една политическа сила е успяла да създаде толкова силен контрол над хората в смесените райони, че днес те дори не се интересуват кой е лидерът ѝ. Гласуването за тази партия вече граничи със синдрома на Стокхолм – въпреки че условията на живот и икономиката в тези населени места се влошават, подкрепата за нея расте с всеки избор. Вместо да търсят решения, хората са обвързани с формации, които се възползват от техния страх и отчаяние.
И тук идва следващият важен въпрос – икономиката. Малкият и среден бизнес, който е гръбнакът на всяка здрава икономика, е изтикан в ъгъла. Въпреки че тези бизнеси осигуряват 2/3 от заетостта в частния сектор и генерират значителна част от БВП на страната, правителствата през годините не са направили нищо съществено, за да ги стимулират или подкрепят. Вместо това, икономисти и политици ни убеждават, че приемането на еврото ще реши всичките ни проблеми.
Но дали наистина е така? Как може приемането на еврото да възстанови икономиката ни, когато България е на първо място по корупция в Европейския съюз? Парите, които ще дойдат от еврофондовете, няма да стигнат до тези, които най-много се нуждаят от тях. Те ще попаднат в ръцете на същите хора, които и до сега контролират властта и пълнят шкафчетата си с подкупи и незаконни средства. Приемането на еврото в тези условия ще бъде смърт за България във всяко едно отношение.
Спестяванията на българите ще се стопят, лихвените проценти по жилищните кредити ще нараснат, а инфлацията ще скочи. Това ще удари най-силно обикновения човек, който и без това се бори с високите цени и ниските доходи. Точно както с политиката, апатията към икономиката и важните въпроси, свързани с нея, ще доведе до катастрофални последици.
Затова искам да призова всички, и най-вече младото поколение: на 27 октомври излезте и упражнете правото си на глас. Политиката, независимо дали ни харесва или не, влияе на всеки аспект от живота ни – от това как живеем до това как се развива нашата икономика. Само с активното ни участие можем да променим системата и да започнем истинското възраждане на България.
“Възраждане” е с номер 12 в бюлетината!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!