„От „Възраждане“ поехме ангажимент още миналата година да наблюдаваме внимателно стъпките и действията на българската страна по отношение инициативите на Световната здравна организация (СЗО). Причината е, че нямаме доверие на хората, които управляват в момента държавата и не сме сигурни, че българските национални интереси и интересите на българските граждани ще бъдат защитени по най-добрия начин.“, каза народният представител Маргарита Генчева на среща с граждани и симпатизанти.
Тя зададе писмен въпрос към министъра на здравеопазването във връзка с публикувана на сайта на Европейската комисия Препоръка на съвета за присъединяване към Глобалната мрежа за сертифициране на електронното здравеопазване, създадена от СЗО. Тази Препоръка е изисквала от държавите в Европейския съюз (ЕС) да продължат действията на зелените сертификати и след 30.06.2023 година, като целта е да се улесни безпроблемния преход от системата за цифров Ковид сертификат на ЕС към глобалната мрежа на СЗО за тотално сертифициране. Било е предвидено също така държавите членки на ЕС до 30.09.2023 г. да предприемат всички необходими мерки, за да се свържат към тази глобална мрежа.
„Изпълнени ли са тези препоръки и свързана ли е вече България с тази глобална мрежа? Моля да посочите точно и изчерпателно, какви конкретно последици има това за държавата България от една страна и за българските граждани от друга?“, попита министъра на здравеопазването Маргарита Генчева – народен представител от “Възраждане”.
„На държавите членки бе представен такъв проект на Препоръка. Препоръките на ЕС не са обвързващи държавите членки актове и не води до правни задължения за самите държави членки. Приемането на Препоръката на ниво ЕС не следва да се тълкува като автоматично присъединяване или ангажимент за присъединяване. В компетенциите на държавите е вземането на национално решение дали да участват в Мрежата на Световна здравна организация. Присъединяването ни към Мрежата, би улеснило пътуванията на българските граждани до държавите, изискващи предоставяне на съответния документ. Участието в Глобалната мрежа на СЗО не е задължително за държави-членки, а е на доброволна основа. В този смисъл, за държавите-членки, които не успеят да се присъединят към Мрежата на СЗО преди 31 декември 2023 г., не се предвиждат наказателни процедури и при решение на национално ниво относно включване в Мрежата това би могло да се направи на по-късен етап. На този етап страната ни все още проучва целесъобразността от присъединяване към Мрежата предвид необходимостта от изменения в националното законодателство и техническото обезпечаване на процеса. Разглеждат се внимателно и нагласите на останалите държави-членки и намеренията им за присъединяване с цел вземане най-ефективно за българския народ решение. Към настоящия момент повечето страни членки на ЕС все още обмислят решението си.“, отговори писмено министър Хинков.
„Не бих искала да звуча песимистично, но отговорът го разбирам така, че в момента в СЗО тече подготовка за следващата пандемия. Чрез подготвяното Глобално споразумение, чиновниците от тази организация се опитват да създадат регламенти, които при всички случаи ще се отразят на гражданите и на присъединилите се и на неприсъединилите се страни. Чрез многократното подчертаване в отговора на факта, че участието на страните е доброволно и незадължително, на практика се избягва конкретен отговор на въпроса, какви точно задължения за страните-участници в споразумението и техните граждани и предвиждат ли се ограничения за неприсъединилите се. Набляга се единствено, че като резултат от споразумението, пътуванията на гражданите ще бъдат улеснени, което само по себе си е доста притеснително, защото логично е, когато някои са улеснени, други да бъдат затруднени.“, коментира още Маргарита Генчева.
