Само преди четири часа и половина в речта, която произнесох тук, казах, че българският народ е произнесъл присъда над българската държава. Говорих и за това, че на практика тук Народното събрание в момента, за съжаление, не е много народно. Най-малкото, което е, липса му представителност, тъй като 61% от хората не отидоха да гласуват.

За съжаление, се вижда, че присъдата е доста обективна, защото в момента вече часове наред ставаме свидетели на наистина нещо, което досега не се е случвало безспорно. Макар че е имало такива наченки и в предишни парламенти, когато е можело да се случи, но не се е случвало. Българският народ не за първи път прави избор, който изглежда нелогичен, но понякога пък се оказва, че е доста мъдър.

През 2013 г. тук в Народното събрание се събраха само четири партии в един свръхконцентриран и свръхпредставителен политически орган, които бяха предварително определяни като взаимно изключващи се – 120 на 120 – ГЕРБ, ДПС, „Атака“ и БСП.

Оказа се, обаче, че тогава една от партиите реши да влезе в ролята на златен пръст. Тогавашната конституционна криза не се случи и тя беше отложена. Сега тук на няколко пъти се говори за това, че еди-кой си бил управляващ, пък опозиция и така нататък. В момента няма управляващи, нито опозиция в Народното събрание. В момента има просто 240 народни представители, които са се заклели като народни представители и нищо повече. Реално погледнато дали ще има управляващи или опозиция зависи от следващите ни ходове тук. От тази гледна точка е наистина леко инфантилно да се говори така, защото реално всяка една партия тук може в момента да управлява и реално всяка една партия може да е опозиция и това зависи единствено и само от действията на нас, хората, които представляваме съответните политически сили.

Същевременно се говореше много и на няколко пъти се споменава за това, че държавата била рухнала или рухвала в момента едва ли не.  Аз мисля, че някои от Вас сега в момента откриват топлата вода. Държавата ни, за съжаление, агонизира от години. Това е нещо, което не го говорим само ние, някои от Вас тук също са го казвали в определени свои периоди от битието си, но като цяло от това място тук се говорят само и единствено доста дитирамби, хвалебствия, как сме добре, как бюджетният ни дефицит е малък, как валутният ни резерв расте и всичко останало, което се сетите и така нататък, и така нататък.

Реалностите обаче по улицата са съвсем различни. Всеки един от Вас ги вижда – всеки един, защото тук няма глупави хора, според мен. Може да има лицемери, може да има лъжци, но глупаци няма. И това, което всеки един от Вас вижда всеки ден, е разруха. Държавата ни умира пред очите ни, в ръцете ни – не днес, от години насам, за съжаление. И всички Вие носите вина.

Ние, между другото, също носим вина от ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз няма да избягам от това. Носим вина, щом не сме успели да убедим хората да гласуват за нас да спечелим изборите, значи и ние не сме направили нещо както трябва. Всеки трябва да търси вината в себе си, защото в противен случай на следващите избори ще отидат да гласуват 30%.

Когато имаше преди час и нещо почивка, на която се коментираше начинът, по който да се води дискусията за избор на председател на Народното събрание, точно това казах на останалите председатели – те могат да го потвърдят, ако ние обърнем тази дискусия сега тук на нещо, което ще наподоби най-малкото казано един много неприятен битпазар, на следващите избори, които чукат на вратата, откровено изборната активност може да падне и под 30%.

Кой ще отиде да гласува тогава? Само твърдите ядра, купените, заплашените, манипулираните, уплашените хора, зависимите.

Можем ли на базата на този вот да управляваме държавата? Категорично не мисля така. На практика България ще продължи да умира. Това безвремие трябва да се спре.

От тази гледна точка искам да припомня, че все пак тук в залата в самото начало много внимателно слушах встъпленията на всеки един от представителите на отделните политически сили – председателите на групите основно. Има консенсус. Има общи ценности. Има общи идеали. Обединени около съюзи – евроатлантически, и така нататък. Очевидно е, че няма идейни различия. Има личностни различия. Тук се говори кой как трябвало да се оттегля откъде и така нататък,  нещо което е немислимо, разбира се, всяка една партия си взема решения сама за себе си. Никой няма как да казва на другите дали да се оттеглят или не. Обаче не само аз, а и всеки един, който гледа тук, а това се гледа в момента от цяла България или поне от тази част от България, която няма работа, защото работещите хора имат по-важни задачи,  си е направил извода, че реално тук няма някакви кой знае големи различия. Тогава големият въпрос е защо, след като всички сте обединени от ценностите на така наречения евроатлантизъм, каквото и да значи това, защо тогава не се обедините около една фигура, която да застане начело на Народното събрание, имайки предвид че говорим за пръв сред равни действително.

Ние имаме своя кандидатура, защото смятаме, че тази част от българското общество, която ние представляваме, която иска България да е свободна и независима държава, поставяща единствено и само своите интереси над всичко останало, а не да се кълнем в чужди съюзи и да плачем на чужди гробове, трябва да бъде представена тук достойно, както го направихме и в предишното Народно събрание – тогава имахме свой кандидат, сега пак имаме. И ще продължаваме да го защитаваме като фигура, която смятаме, че е доказала своята безпристрастност, включително и в работата си и в предишния парламент. Защото в крайна сметка човекът, който излиза начело на Народно събрание, трябва да е действително фигура, която да не събужда кой знае колко много емоции за добро или за лошо, без значение какви са те.

Ако това нещо не се случи обаче, няма нищо страшно – отиваме на нови избори. И тогава няма да има обвинения кой бил виновен, кой бил невинен и така нататък. Всички тук, в тази зала, ще носят своята вина съобразно процентите, които представляват от изборния резултат от изборите на 2 октомври – всички, без изключение. Само че това не бива да се представя като нещо кой знае колко страшно или кой знае колко опасно.

Очевидно е, че България има нужда от пречистване, защото преди малко се говореше за покаяние. Аз едва ли не очаквах всеки момент да чуя „Покайте се!“, все едно се намираме в някакъв храм. То е храм, между другото, на демокрацията и на парламентаризма, но колко са търговците вътре в храма не е много ясно. От тази гледна точка новите избори няма да бъдат кой знае какъв голям проблем, те може и да предизвикат съвсем различни резултати и това нещо може да изненада доста хора.

А накрая мога да кажа само едно. Малко е комично, на мен специално ми е доста смешно как тук се карат някакви фракции на ГЕРБ. Излиза преди малко един бивш заместник министър-председател във втория кабинет на ГЕРБ да обвинява ГЕРБ?! След това излиза един заместник-министър на образованието във втория кабинет на ГЕРБ и той говори на ГЕРБ и казва: „Вие“?! От моя гледна точка всички сте Вие – не Ви делим, и говоря от името на четвърт милион избиратели.

Ако днес не се стигне до решение за избор на председател, изпадаме в прецедентна конституционна криза и ще се наложи да вземем решение за нови избори. Решение, което ще дойде в резултат на невъзможността да се вземе решение тук за избор. И още веднъж повтарям, в това няма да има нищо лошо. Очевидно е, че българският народ иска това в крайна сметка. Освен ако, разбира се, пак не се появи някой нов златен пръст. Това обаче времето ще покаже и всеки един от тук присъстващите трябва да си отговори на този въпрос: дали можем да очакваме нещо подобно или не?