Декларация, прочетена от парламентарната трибуна от Костадин Костадинов – председател на „Възраждане“ и ПГ на „Възраждане“

Ще прочета в началото четири имена, които съм сигурен, че на огромната част от тук присъстващите нищо няма да  им говорят, но са изключително важни – Михаил Цонков, Николай Петков, Никола Костов, Живко Петков. Това са четирима български граничари, бивши вече граничари, за които миналата седмица Турция издаде червена бюлетина за издирване и за предаване и екстрадиране на територията на Турция, за да бъдат съдени.

Червената бюлетина се издава в Република Турция, пък и не само там, разбира се, в рамките на световната полицейска организация “Интерпол”, когато става въпрос за особено опасни терористи, за хора, които представляват заплаха не само за съответната държава, но и за човечеството като цяло. Тези хора, всъщност, имат едно-единствено престъпление -Михаил Цонков, Николай Петков, Никола Костов и Живко Петков са виновни за това, че са защитавали българската граница.

През 2008 година, при инцидент в акваторията на България близо до устието на река Резовска, биват нападнати от незаконно влезли в българска акватория турски рибари, при инцидента загива един от турските рибари. Това е причината след това да бъде заведено дело както в България, така и в Турция, срещу българските граничари за това, че те са изпълнявали своя служебен дълг. В крайна сметка, те са оправдани. Това, обаче, коства страшно много нерви, страшно много усилия, на няколко пъти българската държава се поддава на сериозен турски натиск и въпросът за екстрадицията на  българските граничари виси. Няколко пъти Турция изисква тези граничари да бъдат предадени на турското правосъдие – България отказва, чест прави на остатъците от българската държава, че отказваме да бъдат екстрадирани. Това обаче не спира опитите на Турция да продължава да иска тези български граждани да ѝ бъдат предадени, просто защото са изпълнявали служебния си дълг като служители на МВР. По-интересното е, че в момента вече повече от една седмица няма никаква официална реакция от страна на българската държава. Това е нагло нарушаване на правилата вътре в “Интерпол”, защото това представлява злоупотреба, и то много тежка злоупотреба с процедурите за издирване на опасни криминални престъпници. Турция злоупотребява с това свое право. Българската държава обаче мълчи. Същевременно тези четирима наши смели мъже – бивши граничари, са превърнати, на практика, в домашни затворници, защото за тях е почти невъзможно да напуснат територията на България, тъй като някога, някъде, при някое преминаване на границата могат да бъдат задържани и чуждите гранични служби могат да ги екстрадират в Турция. И за тях е ясно каква ще бъде съдбата им там. Всичко това рязко контрастира с факта, че всяка година в България се извършват десетки катастрофи от страна на граждани на Турция, при които биват убивани както български граждани, така и турски граждани. Много малък е процентът, завършил с осъдителни присъди на тези казуси в нашата страна. В 90% от случаите извършителите на тези катастрофи бягат. В останалите 10% има случаи, в които те биват пускани под гаранция, след което бягат. Как точно напускат територията на Републиката не е много ясно, но са извън обсега на българското правосъдие. Досега няма нито един случай, в който България да е обявила за издирване такъв турски гражданин, който нагло извършва престъпление в България, след което бяга от българското правосъдие. Направихме такава проверка – няма нито един случай. Освен ако нас не са ни заблудили, но това е информацията, която получихме. Последният такъв случай е от 24 януари, всеки един от вас може да си направи много бърза проверка на телефоните, защото виждам, че голяма част от вас в момента точно това прави – рови си в телефоните, проверете и напишете в “Гугъл” : “Турски тираджия уби…” и ще видите колко новини ще ви излязат – десетки през годините назад във времето, да не кажа стотици. Какво обаче  прави българското правителство в този случай – реагира? Не. Защитава българските граждани? – Не. Иска тези турски граждани да бъдат предадени на българското правосъдие? – Не. Нашето българско правителство взима следното решение: вчера управлението на тройната коалиция на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС взе решение да се одобри проект за меморандум, с който ще се даде възможност турски изтребители да навлизат необезпокоявано на територията на Република България. Формално ние ще имаме същото право. Само че, както е известно, ние вече почти нямаме изтребители. Изключително позорно решение. Това не е първият такъв опит да се вземе подобни решение. Още през 2018 година имаше проекторешение на правителството на ГЕРБ тогава да се даде достъп на турски военни изтребители до българското небе. Тогава  обаче това нещо не се случи. Вдигна се шум. Сега няма шум, освен от нас от “Възраждане” не съм забелязал някой друг да протестира срещу това нагло поругаване на българския суверенитет. Да не говорим, че това далеч не е първото подобно споразумение, защото ние имаме споразумения и с други държави. Всъщност, почти няма държави около нас, които да нямат легален достъп до българското въздушно пространство. Но когато става въпрос за Турция, българското общество е изключително чувствително. Защото ние имаме историческа памет и помним какво се случи последния път, когато дадохме такъв достъп преди няколко века. Позадържаха се нашите гости. Пет века. Впрочем, влизането на турците през 14 век на Балканския полуостров е точно по този начин – те идват като наемници, не идват като врагове, идват като съюзници, нека да не забравяме – в началото ние сме съюзници с тях,но не само ние,а повечето балкански държави. И всички ние знаем какъв беше резултатът – петвековно турско робство, изоставане на българската народност, буквално поставянето ѝ на прага на оцеляването. Това, което се случва в  момента, е крупно национално предателство и то в рамките на една седмица, наистина изключително грозно и позорно за нас като народ, защото съвпада, случайно или не, с искането на Турция за екстрадиция на четиримата български граждани. България се държи като васал на Турция в момента. Българското правителство поставя под въпрос оцеляването на българския народ и българския суверенитет по изключително грозен начин, което идва да ни каже, че един ден, когато започнат да се разследват престъпленията на това  правителство и този парламент, очевидно ще бъде наложително създаването на специален трибунал, защото престъпленията не са едно, не са две и за тях ще трябва да има наистина специален закон. Това, което се случва в момента, не е безпрецедентно и друг път се е случвало да има предателства, и друг път се е случвало България да губи своя суверенитет. Но истината е, че пътят, по който това така наречено българско правителство води българската държава, е път за никъде, път към смъртта, път към гроба на българската държавност и българската народност. Затова ние поставяме сега началото на този разговор по темата, защото все пак говорим все още само за Проект за меморандум. Настояваме българското правителство да преосмисли позицията си и този Проект за меморандум да не бъде  приеман. В крайна сметка това, което трябва да се направи, ако има макар и малка хипотетична вероятност, ако има някой човек в мнозинството, който да мисли за българския национален интерес, е да се предприемат спешни действия за подобряване на националната отбрана с национални сили, защото в българската Конституция е записано, че единственият гарант на българската държава, нейната териториална цялост и нейната независимост е българската войска. Разбира се, както видяхме, Конституцията много лесно и много бързо може да се смени и тук започваме да си задаваме въпроса дали скоро няма да станем свидетели на следващата, седма поред поправка в Конституцията, в която да се запише, че българските граници и българската териториална цялост се бранят от войските на Турция, примерно, или войските на НАТО, да ги сложим в по-голям порядък. Това позорно решение трябва да бъде отменено и “Възраждане” ще работи за това, ще настоява за това българските граждани да разберат и да не допуснат поредното предаване на българския национален суверенитет.