*  Интервю за в. Филтър на Деян Николов – кандидат за кмет на София 

Народният представител Деян Николов беше номиниран за кандидат кмет на София от „Възраждане“. Завършил е „Бизнес и икономика“, със специализация „Икономическа социология“. Развива се професионално в сферата на логистиката, статистиката, бизнес анализа и мениджмънта.

-Господин Николов, какво ви накара да се кандидатирате за кмет на София?
-Накара ме най-вече състоянието на столицата. За съжаление, София е един от най-сивите, мрачни и мръсни градове. Проблемът на града е във философията, с която се управлява през последните 30 години. Столицата е имала различни кметове, от различни политически партии, но подходът общо взето е един и същ. Тук е съсредоточен голям ресурс, не само като бюджет, а като бизнес и икономика. От тази гледна точка има изключително много интереси, които успяват да си прокарат път през кмета на София, през Столична община и се получава дисбаланс при разпределянето на ресурсите. Има бизнеси, абонирани за обществените поръчки, с интереси да инвестират най-вече в централната част на града, защото там инвестициите се избиват най-бързо. Трябва да отбележа все пак, че има няколко по-големи инфраструктурни проекти, които бяха направени през годините в София и които горе долу се развиват добре.

-Кои са тези проекти и в кои райони?
-Да кажем в югоизточната част, Бизнеспарка. „Цариградско шосе“ е добра инфраструктура, която свързва сравнително добре източната част на града с центъра. Наблюдаваме обаче струпване на хора и пренаселване на южните райони. В същия момент изключително са подценени северната и западната части на столицата.

-Накъде трябва да се развива столицата?
-Идеята е за изяло нов подход при развитието на града. Искаме да забравим начина, по който той се управляваше през последните 30 години и да търсим прагматични идеи и фундаментално решаване на проблемите. Направихме подробни социологически проучвания за проблемите, които софиянци виждат в града. Те са сравнително стандартни – трафика, презастрояването, чистотата. Една част от тях идват заради силната вътрешна миграция от страната към София. Другата част е заради начина, по който София се развива, без особено планиране и подчинена по-скоро на бизнес интереси. Градът е оставен на самотек, а трябва да се развива балансирано. Това не значи изцяло да загърбим инвестициите в централна градска част, но трябва да има справедливо разпределение на ресурсите. Това на практика значи северната и западна част да бъдат по-добре развити. На север от булевард „Сливница“ например всичко е някак си изоставено и трябва да се свърже с централните части на града. Там са нужни инвестиции, а за да дойдат, трябва да стане привлекателно за бизнеса, за да може той да инвестира именно там. Това ще осигури справедливост и ще преразпредели интереса на хората, които ще предпочетат да живеят там.
В момент, когато някой дойде да живее с София, се ориентира към южните или югоизточните части. Знаете проблемите с презастрояването в квартали като „Младост“, „Витоша“, „Манастирски ливади“, аз самият живея там. Към тези квартали има силен инвеститорски интерес, но инфраструктурата изобщо не е подготвена за това. Там са сграда до сграда и изобщо не става дума за детски площадки, озеленяване, паркиране. В рамките на един кметски мандат може да се работи в тази посока.
-Какво друго бихте предприели за развитието на столицата? -Вторият още по-голям проблем и втори етап, който трябва да решим, е разширяването на града по отношение на площта му. Много съм пътувал из Европа и градовете, които са в рамките на милион и половина – два милиона жители, са разпрострени на много по-голямо площ от тази на София. Нещата пак опира до философията за управление на града. Ако имаме начин да стигнем от крайните квартали до централните части на града за 15–20 минути, тогава не би било проблем да се инвестира в покрайнините. Всички западните столици и големи градове имат предградия.
Това го виждам да се реализира при втори или трети кметски мандат. Искам обаче да седнем и да си представим визията за София за 10–15 години напред. Това би трябвало да бъде във философията на всеки един бъдещ кмет, без значение дали ще бъда аз, или някой друг. Важно е да извадим София от състоянието, в което е.

-Като икономист как виждате финансовото управление на столицата?
-Анализите, които правим на бюджета, показват, че може би около 30 процента са свързани с корупционни практики. В последните няколко дни ходя по различни събития и хората споделят, че все някой някъде е успял да заобиколи наредбите. Това е сигнал за подценявана корупция в Столична община. Аз не искам обсъждам сегашното управление на града, но трябва да се направи ревизия и анализ как се разходват средствата. 10 процента може би е консервативната прогноза по отношение на това, което може да бъде намерено като скрит ресурс в бюджета на общината. И тези средства трябва да се насочат изцяло към тази нова визия, която описвам. За съжаление, това няма да стане за ден и за два.

-А кои проблеми на града могат да се решат бързо?
-Един от тях е почистването на София. Ще дам пример с Истанбул, Мадрид и други градове в Европа. И там не пазят, хвърлят боклуци, но и много се чисти. А когато е чисто, това респектира хората и те да не цапат.
Мръсният въздух, който е основен проблем на София, е свързан с това, че улиците не се мият. Моите детски спомени са как всяка сутрин камионите минават и мият. Сега улиците ни са ужасно прашни. Необходимо е първоначално, ударно почистване на цяла София в рамките на месец. И след това системно поддържане. Ако трябва ще се инвестират повече средства, не звучи толкова извънземно.

-Графитите също са голям проблем на София. Градът буквално е надраскан целият…
-Графитите са огромен проблем наистина. Разбирам, че има млади хора, които искат да изразяват себе си. Смятам, че в момента Столична община тотално е вдигнала ръце от графитите, а не трябва да се отказва от тази битка. Необходими са екипи и някой системно и ежедневно да чисти графитите. Това може би ще обезсърчи тези, които драскат. От друга страна, нека самата община се опита да влезе в главите на тези млади хора. Аз бих организирал някакви тримесечни или ежегодни турнири, на които графити художниците да се събират на определени места и да рисуват. Да им направим състезание, да го организираме хубаво и весело за тях. И нека им предоставим награда и в определени части на града най-добрите да имат възможност да покажат изкуството си. Нещо подобно се случва на Капана в Пловдив. Там има много графити и рисунки, но са направени с вкус и имат художествена стойност.
Има и още нещо, което много дразни. Това са висящите кабели из централната част. Проблемът е огромен. Всъщност голяма част от тези кабели вече не са нужни. Подозирам, че никога не е правена ревизия какви са, необходими ли са, може ли да бъдат прекарани по някакъв по-естетичен начин. Има начини тази грозно окабелена София да има приличен вид.
Чистотата и поддръжката на града са неща, които не изискват чак толкова невъзможен ресурс. Още повече че става дума за най-големия град, с най-големия бюджет.

-С какво ще излезете срещу номинирания кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев? Засега двамата с него сте единствените официално обявени.
-Аз не излизам срещу него. По-скоро искам да покажа друга визия и философия за управление на града. Искам да стигна до дъното на нещата, защо тези проблеми са се появили и как да ги предотвратим на фундаментално ниво.
Сигурно от някои от кандидатите ще чуя, че за 10 хиляди деца няма места в детските градини, че трябва да се построят 30–40 детски градини. Това е така, но ако не решим проблема с площта на града, ако нямаме планиране, ако в някаква степен не повдигнем въпроса за вътрешната миграция към София, нищо няма да направим. Столицата все още е в мащаби от около милион и половина-два милиона жители. Има още много накъде да се развива. В един момент жителите й могат да се окажат 3, 4 или 5 милиона. С тази скорост на развитите, ние непрекъснато ще се сблъскваме с проблемите, за които говоря. Всички те са резултат на поначало грешната философия на управлението на града.

-Как бихте решили проблема с жълтите павета например?
-Ако трябва да съм съвсем откровен, смятам, че навсякъде, извън жълтите павета столичните улици трябва да са с асфалт. Всички булеварди, които са все с павирани, са в отвратително състояние.
По отношение на жълтите павета ситуацията е трудна, защото експертите, които трябва да ги подредят, ги няма. Ако съм кмет и трябва да ги подредя, със сигурност не бих се доверил на сляпо на някоя фирма. За такива големи проекти се прави нещо като тест. Може в малък мащаб фирмите кандидати да пресъздадат и покажат дали наистина могат да пренаредят паветата. Нещата пак опират до контрола и вниманието към детайла.

-Обявихте, че ще правите референдуми в столичните общини. Ще дадете ли пример за такъв референдум?
-Например ще ги питаме столичани дали искат небостъргачи, или нивото на сградите да е до 4–5 етажа. Аз мисля, че чарът на София е да запази традициите и културния си вид. Това наблюдаваме в много европейски столици. Важно е гражданите на София да кажат как искат да се развива градът им. Те може да искат високи сгради, да бъдем Ню Йорк на Балканите. Столицата обаче не може да се развива на случаен принцип. Докато няма цялостно планиране как да изглежда и как трябва да се развива, ние ще имаме един сравнително хаотичен град.
Моята визия за София е да запази архитектурните си ценности, да има усещане за старинност и европейски чар. Има нещо, което задължително трябва да се случи с града, и то е да навакса чисто имиджово, да настигне останалите европейски столици.