„Над 50 стари училища свободно се търгуват в интернет на цени по-малки, отколкото столична гарсониера. Бил съм 20-години учител и няма как да гледам безучастно как се разпродава образованието на безценица. В моя роден град Враца също имаше подобен случай – училище, подарено на града ни без малко да отстъпи място на жилищни сгради – успяхме с много усилия да спасим училището, но „подариха“ двора на един бизнесмен, който построи две кооперации.“, каза пред граждани народният представител от „Възраждане“ Ивайло Папов, след направена справка за продажба на десетки училища в различни сайтове.
Школотата са обявени на цени между 20 000 и 250 000 лева, в зависимост от големината на двора и състоянието на самата училищна сграда. По официални данни, последните 30-години в цялата страна са били закрити на над 1000 училища.
„148 години след Априлското въстание във всяко българско село има запустял двор, който отдавна е забравил детската глъчка, в който има някоя развалина, а старите хора със сълзи на очи казват, че там са учили. Как се стигна дотук? След 1989 година , когато започна демографската криза на управляващите им дойде мъдрата идея да спестят някой лев от образование. То и без това младите ще избягат от селата към градовете, от градовете към София, или ще се запилеят по чужбина. Държавната собственост върху сградите бе прехвърлена върху общините, които не си даваха много зор да опазват тези имоти, или в най-добрия случай потриваха доволно ръце, че на безценица ще вземат тези имоти и съвсем безсъвестно щяха да изкарат пари от тези гешефти. Бих използвал само една дума – позор! За какво са ви умни и мислещи българи? Да ви пречат на келепира, на игричките и да спират пагубната ви политика? Продавайки тези училища, вие се опитвате да продадете България на вашите колониални господари, вие модерните Кириакстефчовци знайте, че винаги ще има срещу вас Бойчоогняновци!“, каза още Ивайло Папов.
Той припомни и думите на Джанюариъс Макгахан, който е бил кореспондент на вестник „Дейли Нюз“ и има множество написани статии за България от онова време.
„Представете си моето удивление, когато узнах, че почти във всяко българско село има училища, и че тия школи, където те не са изгорени от турците, се намират в цветущо положение. Те се издържат от сумите на доброволно възложен на себе си от българите данък, не само без правителствени подбуждания, но и въпреки многочислените затруднения, причинявани от властите, обучението в тия училища е безплатно – и за богатите, и сиромасите. И така надали ще се намери българско дете, което да не знае да чете и пише, и изобщо процентът на грамотните в България, не е по-малък от тоя в Англия и Франция…“, пише Макгахан.
