Закон за въвеждане на еврото в Република България 

 

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Раздел I

Предмет, цел и основни положения

 

Предмет 

Чл. 1. Този закон урежда принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България. 

Цел

Чл. 2. Целта на закона е да осигури въвеждането на еврото в Република България и да повиши прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната.

Дата на въвеждане на еврото в Република България 

Чл. 3. Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, наричано по-нататък „Решение за приемане на еврото“, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Официална парична единица

Чл. 4. Еврото е официална парична единица на Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България.

Законни платежни средства 

Чл. 5. Банкнотите, издадени от Европейската централна банка, и банкнотите и монетите, емитирани от националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, са законно платежно средство в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България.

Официален валутен курс

Чл. 6. Официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент (EО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г. относно валутните курсове към еврото на валутите на държавите-членки, които приемат еврото (ОВ, L 359/1 от 31 декември 1998 г.).

 

Раздел II

Основни принципи и правила 

 

Принципи

Чл. 7. В процеса на въвеждане на еврото в Република България се прилагат принципът за защита на потребителите, принципът на ефективност и икономичност и принципът на прозрачност. 

Принцип на защита на потребителите

Чл. 8. (1) Превалутирането на цените и другите стойности от лев в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България.

(2) На потребителите се предоставя ясна, точна и своевременна информация за принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България, включително реда и правилата за обмяната на лев в евро, превалутирането от лев в евро и представянето на цените и други стойности в евро. 

(3) На потребителите се осигурява максимална защита от възможни злоупотреби и фалшификации, свързани с въвеждането на еврото като парична единица на Република България.

Принцип на ефективност и икономичност

Чл. 9. (1) Въвеждането на еврото като парична единица на Република България и всички произтичащи от това процедури и дейности се извършват по най-ефективен и целесъобразен начин.

(2) Разходите, произтичащи за лицата от въвеждането на еврото като парична единица на Република България, са за тяхна сметка и не се компенсират с публични средства.

(3) Изискванията за одобрение от държавен орган не се прилагат, когато измененията в устави, правила, процедури и други вътрешни актове или договори, свързани с извършване на дейност или предоставяне на услуги, се налагат от въвеждането на еврото в страната и са свързани само с превалутиране на стойности от лев в евро.

Принцип на прозрачност

Чл. 10. Процесът по въвеждането на еврото като парична единица на Република България следва да бъде извършен по прозрачен начин, като отговорните институции, органи и лица предоставят публично подробна, ясна, точна и разбираема информация.

Приемственост и автоматично превалутиране на суми от лев в евро

Чл. 11. (1) Въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева. 

(2) Стойностите, посочени в левове, в съществуващите правни инструменти се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13.

(3) Въвеждането на еврото няма за последица промяна на никой от сроковете в правен инструмент или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент, освен ако между страните изрично е уговорено друго.

(4) Позоваването в правните инструменти на лева без посочване на стойността се счита за позоваване на еврото.

Правило за превалутиране от лев в евро 

Чл. 12. (1) Превалутирането от лев в евро се извършва като числовата стойност в лева се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс с всичките пет знака след десетичната запетая.

(2) Не се допуска превалутиране чрез използване на съкратена форма на официалния валутен курс. 

Правило за закръгляване

Чл. 13. (1) След превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до два знака след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;
2. когато третият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

(2) Изключение от правилото по ал. 1 относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато този или друг закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения в ал. 1. 

 

Глава втора

ПРАВИЛА ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ В ПЕРИОДА НА ДВОЙНО ОБРАЩЕНИЕ. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ОБМЯНА НА ЕВРОБАНКНОТИ И МОНЕТИ 

 

Раздел I

Период на двойно обозначаване на цените

 

Период на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите

Чл. 14. (1) Цените на всички стоки и услуги се обозначават в левове и в евро за посочения в ал. 2 период от време, като за цените в евро се прилагат правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.   

(2) Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в левове и в евро започва един месец след Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България.

Обозначаване на цените на стоките и услугите

Чл. 15.  (1) При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в левове и в евро се поставят една до друга, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение.

(2) Двете цени се поставят заедно и са придружени с отличителен знак, позволяващ лесното им разпознаване.

Обозначаване на цената за единица мярка на стока

Чл. 16. (1) Когато обозначаването на цената за единица мярка на стоката е задължително съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, търговецът може да направи двойно обозначаване само на цената за единица мярка на стоката.

(2) Когато цената за единица мярка е идентична с продажната цена на стоката, търговецът може да направи двойно обозначаване само на продажната цена на стоката. Когато търговецът прилага двойно обозначаване на цената за единица мярка на стоката, се прилага двойно обозначаване и на продажната цена на стоката.

(3)  При двойно обозначаване на цената за единица мярка цената в евро се посочва със същата точност като цената в левове. 

Съобщения за намаляване или сравняване на цените на стоките и услугите

Чл. 17. При съобщения за намаляване на цените на стоките или услугите, което се изразява в абсолютна стойност или в процент, търговецът може да направи двойно обозначаване на цените на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се плаща от потребителя.

Чл. 18. При съобщения за сравняване на цените на стоките и услугите, търговецът може да направи двойно обозначаване на цената на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се заплаща от потребителя.

 Двойно обозначаване при предоставяне на финансови услуги

Чл. 19. (1) Изискването за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите за периода по чл. 14, ал. 2 от поднадзорните лица на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор се прилага само по отношение на тарифите им за цените на предлаганите от тях услуги. Информацията по изречение първо се оповестява на интернет страниците на лицата по ал. 1. 

(2) Застрахователите и застрахователните посредници прилагат ал. 1, както и изискването за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в периода на двойно обозначаване по отношение на:

1. общата сума, дължима от застраховащия по застрахователния договор, както и размера на застрахователната премия, начислените данъци върху премията и вноските към фондове;
2. размера на вноската по застрахователния договор при разсрочено плащане на застрахователната премия;
3. информацията, предоставяна на застраховащия по време на действие на застрахователния договор съгласно чл. 328, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

 (3) Лицата по ал. 1 предоставят при поискване от клиент информация с двойно обозначаване на цените на услугите по отношение на такси, комисиони, удръжки в периода по чл. 14, ал. 2.

(4) Изискването за двойно обозначаване на цените на услугите в левове и в евро за периода по чл. 14, ал. 2 не се прилага за държавните ценни книжа, емитирани от министъра на финансите в левове до датата на въвеждане на еврото в Република България по реда на Закона за държавния дълг.

 

Раздел II

Снабдяване с евробанкноти и евромонети

 

 Изготвяне, производство и доставка на евромонети и евробанкноти 

Чл. 20. До датата на въвеждане на еврото в Република България Българската народна банка, като взема предвид правните актове на Европейския съюз, организира и осъществява навременното изготвяне и производство на евромонети с българска национална страна и доставката на евробанкноти и евромонети.

 

Разпространение на евромонети и евробанкноти

Чл. 21. (1) До датата на въвеждането на еврото в Република България Българската народна банка организира снабдяването на кредитните институции с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети (първоначално зареждане). Първоначалното зареждане се извършва съгласно договори, сключени между Българската народна банка и всяка кредитна институция.

(2) До датата на въвеждането на еврото в Република България кредитните институции организират снабдяването на „Български пощи“ ЕАД и търговците с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети (подзареждане). Подзареждането се извършва съгласно договори, сключени между кредитната институция и „Български пощи“ ЕАД, съответно всеки търговец.

(3) До датата на въвеждането на еврото в Република България кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД продават стартови комплекти с евромонети на граждани и търговци при спазване на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

(4) До датата на въвеждането на еврото в Република България кредитните институции организират зареждането на машините за самообслужване, включително терминални устройства АТМ, по смисъла на Наредба № 18 на Българската народна банка за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в налично-паричното обращение с евробанкноти.

(5) От датата на въвеждане на еврото в Република България при теглене на пари в брой чрез машини за самообслужване, включително терминални устройства АТМ, по смисъла на Наредба № 18 на Българската народна банка за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в налично-паричното обращение, се използват само евробанкноти.

(6) Евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети, получени при първоначалното зареждане и подзареждането, не могат да бъдат използвани преди датата на въвеждане на еврото, освен в случаите по ал. 2 – 4.

(7) Кредитните институции предоставят на Българската народна банка информация за извършването на първоначалното зареждане и подзареждането по определен от централната банка ред.

(8) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член.

 

Раздел III

Период на двойно обращение на лева и еврото

 

Период на двойно обращение на лева и еврото

Чл. 22. (1) От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец законно платежно средство на територията на Република България са левът и еврото (период на двойно обращение на лева и еврото).

(2) След изтичането на периода по ал. 1 еврото е единственото законно платежно средство на територията на Република България.

 

Правила в периода на двойно обращение

Чл. 23. (1) В периода на двойно обращение при получено плащане в брой в левове или в евро търговецът връща остатъка в евро. Връщане на остатък в брой в левове се допуска само ако търговецът няма обективна възможност да върне остатъка в брой в евро.

(2) В периода на двойно обращение търговецът може да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция. 

(3) В периода на двойно обращение, всеки, който приема плащания, в момента на плащането, е длъжен да го обявява във фискалния/системния бон, издаден във връзка с плащането, в двете валути и да го регистрира и отчита в евро. 

 (4) От датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с игрални автомати и устройства на самообслужване се използват само платежни средства в евро.

 

Раздел IV

Обмяна на банкноти и монети

 

Обмяна на банкноти и монети

Чл. 24. (1) Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. 

(2) През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции обменят безплатно, в неограничено количество банкноти и монети от лев в евро по официалния валутен курс. 

(3) През първите 6 месеца oт датата на въвеждане на еврото в Република България „Български пощи“ ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс в размер до 2 000 лв. на една трансакция. В периода по изречение първо за суми надвишаващи 2 000 лв. „Български пощи“ ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след предварителна заявка от 3 работни дни в размер до 10 000 лв. на една трансакция. В случаите по изречение второ, „Български пощи“ ЕАД могат да определят пощенските клонове в страната, които могат да обменят банкноти и монети от лев в евро.

(4)  До 6 месеца след изтичането на срока по ал. 2, кредитните институции обменят в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, като могат да въведат такса за услугата за обмен на банкноти и монети от левове в евро в брой.

(5) До 6 месеца след изтичането на срока по ал. 3, „Български пощи“ ЕАД обменят банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс в размер до 2 000 лв. на една трансакция, като могат да въведат такса за услугата за обмен на банкноти и монети от левове в евро в брой. Алинея 3, изречение второ и трето се прилагат съответно.

(6) За срок до 12 месеца от датата на въвеждането на еврото при внасянето на банкноти и монети в левове по сметка при кредитна институция се прилагат съответно ал. 2 и 4. 

(7) Кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД не могат да отказват извършването на услугите по ал. 2 – 6. 

(8) След изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД могат да преустановят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой.

(9) Кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД поставят на видно място в помещенията си информация за условията на извършваните от тях услуги по този член и я публикуват на интернет страниците си.

(10)  Обмяната на банкноти и монети от левове в евро се извършва при спазване на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

  (11) Кредитните институции предоставят на Българската народна банка информация за извършваните от тях услуги по този член по определен от централната банка ред.

  (12) Българската народна банка осигурява изтеглянето, съхранението и унищожаването на банкноти и монети в левове.

(13) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член от кредитните институции.

 

Глава трета

ПРЕВАЛУТИРАНЕ 

 

Раздел I

Общи правила при превалутиране

 

Превалутиране на цените на стоки и услуги

Чл. 25. Превалутирането на цените на стоките и услугите от левове в евро се извършва при прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. 

 

Превалутиране на сметки

Чл. 26. (1) На датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции и другите доставчици на платежни услуги по чл. 3, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи еднократно превалутират всички левови салда по сметки на своите клиенти в евро в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и  13, без такси и комисиони за клиента и при запазване на условията по съответните договори в съответствие с чл. 11, ал. 3 , валидни преди превалутирането.

(2) При договори за паричен влог след превалутиране в съответствие с правилата по чл. 12 и 13, без такси и комисиони за клиента, се запазват условията по тези договори в съответствие с чл. 11, ал. 3, валидни преди това, като размерът на лихвения процент по влога не може да е по-нисък от размера на лихвения процент, валиден преди превалутирането.

 (3) Лице, което към датата на въвеждане на еврото в Република България има платежни сметки, включително сметки за електронни пари, в левове и в евро при един и същ доставчик на платежни услуги, може в двумесечен срок от датата на въвеждане на еврото да поиска закриване на едната платежна сметка и прехвърляне на положителното салдо по нея към другата платежна сметка на същото лице, при запазване на условията по платежната сметка, по която се прехвърлят средствата. За тези операции не се начисляват такси и комисиони. В случай че по платежната сметка, която се закрива, има дебитно салдо или издадена кредитна карта, лицето следва да погаси съответното задължение преди закриването. Такова прехвърляне не може да се осъществи, ако са налични тежести, запори или други законови ограничения по платежните сметки.

Валута при изпълнение на платежни операции

Чл. 27. (1) Платежни операции, свързани с предоставянето на платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи, които преди датата на въвеждане на еврото в Република България са били инициирани в левове, се изпълняват в евро, считано от датата на въвеждане на еврото.

(2) От датата на въвеждане на еврото в Република България се преустановява инициирането и изпълнението на платежни операции в левове, свързани с предоставянето на платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 6.

 

Принцип при превалутиране на капитала на търговските дружества

Чл. 28. Превалутирането от лев в евро на капитала на акционерно дружество, командитно дружество с акции и дружество с ограничена отговорност се извършва по начин, който не засяга правата на акционерите, съответно на съдружниците и размерите на техните участия.

Превалутиране на номиналните стойности на акциите и дяловете на търговските дружества

Чл. 29. (1) Номиналната стойност на една акция или един дял се превалутира от лев в евро, като номиналната стойност на акцията, съответно на дела в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултатът се закръгли в съответствие с чл. 13, ал. 1. 

Вариант 2: (1) Номиналната стойност на една акция или един дял се превалутира от лев в евро, като номиналната стойност на акцията, съответно на дела в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултатът не се закръглява в съответствие с чл. 13, ал. 1. Номиналната с стойност на една акция или един дял е получената числова стойност по изречение първо, определена до втория знак след десетичната запетая.

(2) Номиналната стойност на акциите на акционерното дружество се превалутира в евро и евроцентове за всеки отделен клас акции.

Превалутиране на капитала 

Чл. 30. (1) Капиталът на акционерно дружество и на командитно дружество с акции в евро се формира от броя на акциите, умножен по номиналната стойност на една акция в евро, превалутирана по реда на чл. 29. 

(2) Разликата между стойността на капитала, която се получава при прилагане на правилото за превалутиране по чл. 12, и стойността на капитала, която се получава при превалутиране по реда на ал. 1, се отразява като неразпределена печалба, съответно непокрита загуба. 

Вариант 2 (2) Разликата между стойността на капитала, която се получава при прилагане на правилото за превалутиране по чл. 12, и стойността на капитала, която се получава при превалутиране по реда на ал. 1, се отразява като неразпределена печалба.

(3) Промените в стойността на капитала на дружество,  получени в резултат на превалутирането по реда на чл. 29 и по ал. 1, не се считат за увеличаване, съответно намаляване на капитала. 

 (4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно при превалутирането на стойността на капитала от левове в евро на дружество с ограничена отговорност.

 

Превалутиране на финансови инструменти

Чл. 31. (1) Превалутирането на стойността на финансови инструменти от лев в евро се извършва по правилото за превалутиране по чл. 12. 

(2) Стойността на финансовия инструмент се закръглява само след като бъде превалутирана в евро по реда на ал. 1, съобразно специалните приложими правила за изчисляване на стойност, съответно закръгляване на стойността, предвидени за конкретен финансов инструмент, а когато такива не са установени – съобразно чл. 13. 

 (3) Превалутиране на номиналната стойност на финансовите инструменти се извършва въз основа на решение на емитента на финансовия инструмент, което е взето от датата на решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, като взетото решение за превалутиране влиза в сила от датата на въвеждане на еврото като официална парична единица.

(4) В случай че решението по ал. 3 се отнася до финансови инструменти, вписани в централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД, за извършеното превалутиране емитентът уведомява централния регистър на ценни книжа, който отразява безплатно промяната от датата на въвеждане на еврото в Република България. 

(5) Когато решението по ал. 3 се отнася до финансови инструменти, допуснати до търговия на място на търговия, за извършеното превалутиране се уведомява съответното място на търговия, което отразява безплатно промяната от датата на въвеждане на еврото в Република България.

(6) В случай че не е извършено превалутиране по реда на ал. 3, същото се извършва по силата на този закон в съответствие с правилата по ал. 1 и 2 и се отразява служебно в съответните регистри и системи от лицата, които ги администрират. За дейността по изречение първо не се събират такси и комисиони.

Чл. 32. Сетълментът по сметките за парични средства при сделки с финансови инструменти, сключени в левове преди датата на въвеждането на еврото, които ще бъдат приключени на датата на въвеждане на еврото или след нея, се извършват в евро.

 

Превалутиране и правило за закръгляване на стойността на един дял на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване

Чл. 33. Стойността на един дял в евро на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, валидна за първия работен ден от датата на въвеждане на еврото в Република България, се изчислява като нетната стойност на активите на фонда в левове към края на предходния работен ден се превалутира в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13 и се раздели на общия брой на дяловете на фонда към края на същия ден. Получената стойност се закръглява с точност до петия знак след десетичната запетая. Когато шестият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, петият знак след десетичната запетая остава непроменен. Когато шестият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, петият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Превалутиране и правило за закръгляване на стойността на дяловете на колективни инвестиционни схеми

Чл. 34. В първия работен ден от датата на въвеждане на еврото в Република България нетната стойност на активите на колективна инвестиционна схема към края на предходния работен ден се превалутира в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13. При първото определяне след датата на въвеждане на еврото на нетната стойност на активите на един дял, емисионната стойност и цената на обратно изкупуване на дяловете превалутираната нетна стойност на активите се разделя на броя дялове в обращение и получените стойности се закръгляват с точност до четвъртия знак след десетичната запетая. Когато петият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, четвъртият знак след десетичната запетая остава непроменен. Когато петият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, четвъртият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Изречение първо и второ се прилагат съответно по отношение на националните инвестиционни фондове.

 

Превалутиране на държавни ценни книжа

Чл. 35. (1) От датата на въвеждане на еврото в Република България номиналната стойност на всички държавни ценни книжа в левове се превалутира еднократно от лев в евро по реда на чл. 12 и резултатът се закръглява по реда на чл. 13. 

(2) В изпълнение на ал. 1 два работни дни преди датата на въвеждане на еврото в Република България:

1. всички сделки и операции с държавни ценни книжа се преустановяват;
2. лицата, водещи системи за регистрация на държавни ценни книжа по чл. 35, ал. 4 от Закона за държавния дълг, изпращат на Българската народна банка извлечения от водените индивидуални сметки на техни клиенти.

(3) Превалутирането на номиналните стойности по реда на ал. 1 за всяка индивидуална клиентска сметка за държавни ценни книжа, за всяка емисия държавни ценни книжа по международен идентификационен код (ISIN) се извършва от Българската народна банка, водеща системи за регистрация на държавни ценни книжа, съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 2 от Закона за държавния дълг.

(4) За дейностите по превалутиране по този член не се събират такси и комисионни.

(5) След превалутирането, номиналната стойност по ал. 1 се счита за номинална стойност на емисиите държавни ценни книжа в евро.

(6) Българската народна банка изпраща информация от водените при нея системи за регистрация на държавни ценни книжа по чл. 35, ал. 2 от Закона за държавния дълг на Министерството на финансите, въз основа на която Министерството на финансите регистрира в официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг съвкупните номинални стойности за всяка емисия държавни ценни книжа в левове, превалутирана в евро. 

(7) В случай на разлики между подадената информация по ал. 6 и превалутираната по чл. 12 и закръглена по чл. 13 оригинална съвкупна номинална стойност за всяка емисия от левове в евро, водена в официалния регистър по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, разликата се счита за поет нов държавен дълг извън ограниченията, определяни по реда на чл. 37 от Закона за публичните финанси в Закона за държавния бюджет за съответната година. 

(8) В издадените поименни сертификати за собственост на държавни ценни книжа в левове стойностите, посочени в левове, се считат за стойности в евро при прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. Сертификатите са валидни до окончателното погасяване на вземанията на посочените в тях лица, произтичащи от правото на собственост върху държавни ценни книжа от съответната емисия.

(9) Пазарната стойност в евро на държавните ценни книжа, първоначално емитирани в левове, се определя въз основа на превалутираната номинална стойност на държавните ценни книжа по ал. 1 и се изчислява за 100 единици номинал с два знака след десетичната запетая.

(10) Министерството на финансите и Българската народна банка издават указание по прилагането на този член.

 

Колективно действие 

Чл. 36. От датата на въвеждане на еврото в Република България се прилагат клаузите за колективно действие съгласно предвиденото в чл. 12, ал. 3 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, след неговото ратифициране от Народното събрание на Република България. 

 

Превалутиране на държавни и държавногарантирани заеми

Чл. 37. (1) Номиналната стойност на държавните и държавногарантираните заеми се превалутира в евро съобразно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

(2) След превалутирането по ал. 1, номиналната стойност по ал. 1 не се счита за промяна в номиналните стойности на първоначалния държавен или държавногарантиран заем, получен в левове и преизчислен в съответствие с ал. 1.

 

Превалутиране с валутна клауза в евро

Чл. 38. (1) От датата на въвеждането на еврото в Република България всички държавни ценни книжа, държавни заеми и държавни гаранции, първоначално емитирани, договорени и издадени в левове или с валутна клауза в евро, ще се считат за държавни ценни книжа, държавни заеми и държавни гаранции в евро.

(2) От датата на въвеждането на еврото в Република България всички общински ценни книжа, общински заеми и гаранции, първоначално емитирани, договорени и издадени в левове или с валутна клауза в евро, ще се считат за общински ценни книжа, общински заеми и общински гаранции в евро.

 

Превалутиране на други дългови ценни книжа

Чл. 39. (1) Единичната номинална стойност на безналични дългови ценни книжа, различни от държавни ценни книжа, се превалутира в евро по реда на чл. 29, ал. 1.  

(2) Общата номинална стойност на емисия дългови ценни книжа в евро се изчислява като броят на издадените дългови ценни книжа от тази емисия се умножи по единичната номинална стойност в евро, изчислена по реда на ал. 1. 

(3) Превалутирането на номиналната стойност по ал. 1 не се счита за промяна в номиналната стойност на общата емисия безналични дългови ценни книжа по отношение на правата и задълженията на емитента или притежателя.

 

Раздел II

Специални правила

 

Ценни книжа на приносител и платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи след датата на въвеждане на еврото в Република България

 Чл. 40. Пощенски марки, лотарийни игри с предварително определен резултат, купони за отстъпка, купони за стойността на върнатите стоки, ваучери, включително ваучери за храна по чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане, други ценни книжа на приносител, както и платежни инструменти по чл. 2, ал. 1, т. 11 от Закона за платежните услуги и платежните системи, които са били в продажба или в обращение преди датата на въвеждане на еврото, и на които стойностите са изразени в левове, се използват и след датата на въвеждане на еврото до изтичане на срока им или до изчерпване на наличностите, при прилагане на официалния валутен курс и в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и  13.

Лихвени проценти по договори за кредит

Чл. 41. (1) При съществена промяна или отпадане на бенчмарк или индекси и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка или Националния статистически институт или комбинация от тях, използвани като основа за изчисляване  на променливия лихвен процент по договори за кредит, които се превалутират от левове в евро, се прилагат съответно чл. 58, ал. 5 и 6 от Закона за кредитните институции, чл. 33а, ал. 5 и 6 от Закона за потребителския кредит и чл. 25, ал. 6 и 7 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.

(2) Към датата на прилагането му новият лихвен процент по договори за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди този момент.

(3) При договор за кредит, в който е договорен фиксиран лихвен процент, след датата на въвеждане на еврото в Република България лихвеният процент остава такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане на еврото.

 

Превалутиране и изплащане на възнагражденията, пенсиите по част първа от Кодекса за социалното осигуряване, социалните помощи и обезщетенията

Чл. 42. (1) Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България възнагражденията за положен труд, пенсиите по част първа от Кодекса за социалното осигуряване, социалните помощи и обезщетенията се изплащат в евро.

 (2) Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България възнагражденията за положен труд, пенсиите, социалните помощи и обезщетенията се превалутират в евро съгласно чл. 12 и се закръгляват до най-близкия евроцент, като ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

(3) Алинея 2 се прилага и спрямо възнагражденията за положен труд, пенсиите, социалните помощи и обезщетенията, които са определени в левове, но не са изплатени до датата на въвеждането на еврото в Република България.

 

Глава четвърта

АДАПТИРАНЕ НА СЧЕТОВОДНИ И ДАНЪЧНИ ДОКУМЕНТИ, ДЕКЛАРАЦИИ, ГЛОБИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ПУБЛИЧНИ РЕГИСТРИ

 

Раздел I

Счетоводни документи и регистри

 

Счетоводно отчитане и съставяне на счетоводните операции

Чл. 43. (1) На датата на въвеждане на еврото в Република България салдата по счетоводните сметки в левове се преизчисляват в евро в съответствие с правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. 

(2) От датата на въвеждане на еврото в Република България текущото счетоводно отчитане се извършва в евро и годишните финансови отчети се съставят в евро, като данните за предходния отчетен период се преизчисляват в евро в съответствие с правилата на чл. 12 и 13, с цел осигуряване на съпоставимост между текущ и предходен период. 

(3) Годишните финансови отчети се изготвят във валутата, която е в официално обращение в Република България в края на отчетния период, като съпоставимите данни за предходния отчетен период следва да са в същата валута. 

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно и при изготвянето на междинни финансови отчети, други отчети и справки за специфични цели, когато такива се изискват съгласно българското законодателство или пряко приложимото право на Европейския съюз.

Съставяне, изпълнение и отчитане на консолидираната фискална програма

Чл. 44. Разпоредбите на чл. 43 се прилагат съответно и при съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на включените в консолидираната фискална програма бюджети, сметки за средствата от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси.

 

Раздел II

Регистри

 

Превалутиране на официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг

Чл. 45. (1) От датата на въвеждане на еврото в Република България Министерството на финансите извършва автоматично превалутиране от левове в евро на всички данни за поет държавен дълг в левове чрез договори за държавни заеми, както и за издадени държавни гаранции по смисъла на Закона за държавния дълг, включени в официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг, чрез прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

(2) Министерството на финансите регистрира номиналните стойности на поетия държавен дълг в левове чрез емисии на държавни ценни книжа в официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг в съответствие с чл. 35, ал. 6 и 7 като извършва автоматично превалутиране от левове в евро на главници, лихви, премии, отстъпки и фактически постъпления по поет държавен дълг в левове чрез емисии на държавни ценни книжа, включени в официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг, чрез прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

Превалутиране на Централния регистър на общинския дълг

Чл. 46. От датата на въвеждане на еврото в Република България в Централния регистър на общинския дълг, създаден в Министерството на финансите, се извършва превалутиране от левове в евро на данните за поет общински дълг и издадени общински гаранции по смисъла на Закона за общинския дълг, чрез прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

Раздел III

Документи във връзка със задължения 

за данъци

 

Данъчни декларации и съобщения

Чл. 47. (1) Паричните стойности в данъчните декларации, които се подават за изтекъл данъчен период, се посочват във валутата, която е била законно платежно средство в края на данъчния период, за който се подава данъчната декларация. Когато данъчният период, за който се подава декларацията, приключва в периода на двойно обращение на лева и евро, паричните стойности в данъчната декларация се посочват в евро. Паричните стойности в данъчните декларации, които се подават за бъдещ данъчен период, се посочват във валутата, която е законно платежно средство в момента на тяхното подаване. Когато данъчният период, за който се подава декларацията, включва периода на двойно обращение на лева и евро, паричните стойности в данъчната декларация се посочват в евро.

(2) В съобщенията за задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци, изпратени на задължените лица след датата на въвеждане на еврото в Република България , паричните стойности се посочват в евро.

Коригиращи данъчни декларации

Чл. 48. Паричните стойности в коригиращите данъчни декларации се посочват във валутата, която е била законно платежно средство в края на данъчния период, за който се подава коригиращата данъчна декларация, а в коригиращите данъчни декларации за местни данъци – във валутата, която е законно платежно средство в момента на подаване на коригиращата данъчна декларация.

 

Раздел IV

Плащане на публични задължения след въвеждането на еврото и възстановяване, след въвеждането на еврото, на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми по публични задължения  

 

Плащане на публични задължения след въвеждането на еврото

Чл. 49. (1) След датата на въвеждане на еврото в Република България всички данъци, такси и други публични задължения към държавата и общините се плащат в евро, като в периода на двойно обращение на лева и евро плащанията в брой могат да се извършват и в левове.

(2) Превалутирането на задълженията по ал. 1 в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.  

 

Възстановяване на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми по публични задължения 

Чл. 50. След датата на въвеждане на еврото в Република България възстановяването на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми за данъци, държавни или общински такси, задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, и други публични задължения, се извършва в евро, като превалутирането се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. 

Раздел V

Глоби и имуществени санкции

 

Чл. 51.  Глоби и имуществени санкции в левове се превалутират в евро съгласно чл. 12. Ако след превалутирането в евро не се получи цяло число, сумата не се закръглява съгласно правилото по чл. 13, ал. 1, а се определя в цяло число без знаците след десетичната запетая.

 

Раздел VI

Официална статистика

 

Официална статистика 

Чл. 52. (1)  Националният статистически институт, Българската народна банка и органите на статистиката превалутират в евро публикуваната статистическа информация в левове за периодите преди въвеждане на еврото в съответствие с правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

(2) При използване на стойности на един дял на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, валидни преди датата на въвеждане на еврото в Република България, се извършва превалутиране от левове в евро, като стойността на един дял се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и получената стойност се закръглява до петия знак след десетичната запетая. 

 

Глава пета

КОНТРОЛ, ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I

Контрол по спазване на закона и сигнали за нарушения

 

Контролни органи

Чл. 53. (1) Българската народна банка, в съответствие с правомощията си, осъществява контрол за спазване изискванията на този закон от поднадзорните й лица.

(2) Комисията за финансов надзор и нейните органи, в съответствие с правомощията си, контролира спазването на изискванията на този закон от поднадзорните ѝ лица.

(3) Националната агенция за приходите в съответствие с правомощията си контролира спазването на изискванията по глава … от този закон по отношение на ……..

(4) Извън случаите по ал. 1-3, Комисията за защита на потребителите, в съответствие с правомощията си, контролира спазването на изискванията на този закон от всички търговци.

 

Сигнали за нарушения на закона

Чл. 54. (1) Всяко лице има право да подаде сигнал за нарушения по този закон до компетентния контролен орган относно нарушения на изискванията на този закон, включително чрез телефонния номер за еврото.

(2) Всички държавни органи са длъжни да оказват съдействие на компетентния контролен орган и да предоставят при поискване информация.

 

Раздел II

Принудителни административни мерки

 

Компетентни органи

Чл. 55. (1) Когато установи, че поднадзорно на Българската народна банка лице с действие или бездействие наруши или заобиколи разпоредби на този закон, Българската народна банка може да приложи принудителни мерки по чл. 56.  

(2) Когато установи, че поднадзорно на Комисията за финансов надзор лице с действие или бездействие наруши или заобиколи разпоредби на този закон, ресорният заместник – председател на Комисията за финансов надзор, който осъществява надзора над дейността на това лице, може да приложи принудителни мерки по чл. 56. 

(3) Когато установи неспазване на изискванията на този закон във връзка с издадени разплащателни документи на физически лица, Националната агенция за приходите може да приложи принудителни мерки по чл. 56.  

(4) Извън случаите по ал. 1- 3, Комисията за защита на потребителите може да приложи принудителни мерки по чл. 56, когато установи, че дадено лице с действие или бездействие наруши или заобиколи разпоредби на този закон. 

 

Видове принудителни административни мерки

Чл. 56. (1) В случаите по чл. 55 съответният компетентен орган може да отправи писмено предупреждение до лицето или да го задължи писмено в определен от органа срок да предприеме конкретни мерки, необходими за преустановяване или отстраняване на извършеното нарушение или на вредните последици от него. 

(2) При прилагане на мерките по ал. 1 компетентният орган по чл. 55 отчита всички обстоятелства, които са от значение за случая.

(3) Производството по прилагане на принудителните мерки по ал. 1 започва по инициатива на компетентния орган по чл. 55.

(4) Принудителните мерки по ал. 1 се прилагат с писмено мотивирано решение на компетентния орган по чл. 55, което се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването му. 

(5) Индивидуалните административни актове по ал. 4 подлежат на обжалване пред съответния административен съд.  

(6)  Решението за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано.

(7) Доколкото в този раздел не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс.

Раздел III

Административнонаказателна отговорност 

 

Административнонаказателна отговорност

Чл. 57. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на:

1. чл. …. …, …., …., …,  се наказва с глоба в размер от ….. лева до ….. лева. 
2. чл. …. …, …., …., …,  се наказва с глоба в размер от ….. лева до ….. лева.
3. чл. …. …, …., …., …,  се наказва с глоба в размер от ….. лева до ….. лева.
4. чл. …. …, …., …., …,  се наказва с глоба в размер от ….. лева до ….. лева.

(2) Който не изпълни или допусне неизпълнение на приложена принудителна мярка по чл. 55, ал. 1, се наказва с глоба в размер от ….. лева до ….. лева.

(3) В случай на повторно нарушение виновното лице се наказва с глоба в размер, както следва: 

1. ал. 1, т. 1, се налага глоба в размер от….. лева до ….. лева. 
2. ал. 1, т. 2, се налага глоба в размер от….. лева до ….. лева.
3. ал. 1, т. 3, се налага глоба в размер от….. лева до ….. лева.
4. ал. 1, т. 4, се налага глоба в размер от….. лева до ….. лева.
5. ал. 2, се налага глоба в размер от….. лева до ….. лева.

(4) За нарушения от юридически лица и еднолични търговци на: 

1. ал. 1, т. 1, се налага имуществена санкция в размер от….. лева до ….. лева, а при повторно нарушение – от …. лева до ….. лева. 
2. ал. 1, т. 2, се налага имуществена санкция в размер от….. лева до ….. лева, а при повторно нарушение – от …. лева до ….. лева.
3. ал. 1, т. 3, се налага имуществена санкция в размер от….. лева до ….. лева, а при повторно нарушение – от …. лева до ….. лева.
4. ал. 1, т. 4, се налага имуществена санкция в размер от….. лева до ….. лева, а при повторно нарушение – от …. лева до ….. лева.
5. ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от….. лева до ….. лева, а при повторно нарушение – от …. лева до ….. лева.

 

Издаване и обжалване на наказателни постановления

Чл. 58. (1) Актовете за установяване на нарушения по чл. 57 се съставят от оправомощени от ръководителя на съответния компетентен орган по чл. 55 длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния компетентен орган по чл. 55 или от оправомощено от него длъжностно лице. 

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Лице, което в едномесечен срок от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща деня на изтичане на едномесечния срок, до датата на плащането.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

 

• 1. По смисъла на този закон:

1. „Превалутиране“ означава промяна на паричната единица, в която е определена сума или стойност, от лев в евро с прилагане на официалния валутен курс и на правилата за закръгляване, установени в този закон.
2. „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
3. „Двойно обозначаване на цените” е едновременно обозначаване на цените на стоките и услугите в лев и в евро.
4. „Цена за единица мярка” е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни  данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им – 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им – 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина – 1 метър; за стоки, търгувани на площ – 1 квадратен метър.
5. „Продажна цена“ е крайната цена за бройка или за определено количество стоки или за услуги, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси.
6. „Финансов инструмент“ е понятие по смисъла на чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти. 
7. „Място на търговия“ е понятие по смисъла на § 1, т. 18 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
8. „Безналична ценна книга“ е понятие по смисъла на чл. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
9. „Правен инструмент“ е понятие по смисъла на чл. 1 от Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 г. относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото (ОВ, L 162/1 от 19 юни 1997 г.).
10. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

• 1. Редът и начинът за регистриране и отчитане на плащанията в евро след датата на въвеждане на еврото в Република България, както и обявяването на плащанията и тяхното регистриране и отчитане през периода на двойно обращение по чл. 21, се определят в наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
• 2. Когато паричната сума в български лев е посочена в закон или подзаконов нормативен акт като резултат от въвеждане в българското законодателство на правен акт на Европейския съюз, в който изрично е посочена съответна сума в евро, в изменения текст на закона, съответно на подзаконовия нормативен акт се посочва сумата в евро от правния акт на Европейския съюз.
• 3. (1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация приемат изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове, които са необходими за изпълнение на този закон и във връзка с въвеждане на еврото като парична единица на Република България, в тримесечен срок от приемането на Решението за приемане на еврото.

(2) Измененията и допълненията в актовете по ал. 1 влизат в сила от датата на въвеждане на еврото в Република България.

(3) Разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, чл. 66 – 72 и чл. 77 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация не се прилагат при приемане на изменения и допълнения на актовете по ал. 1, когато същите са само с цел превалутиране на парични суми от лев в евро.

• 4. (1) Промените в номиналните стойности на акциите, съответно дяловете и в стойността на капитала на търговските дружества в резултат на въвеждане на еврото се заявяват от търговските дружества за вписване на обстоятелствата като се представят за обявяване актовете в търговския регистър в срок до 24 месеца от въвеждането на еврото в Република България. 

(2) Вписването на промените и обявяването на актовете по ал. 1 в търговския регистър са безплатни за периода по ал. 1, когато са свързани с промени в резултат на въвеждане на еврото в страната.

• 5. (1) Търговските дружества приемат измененията в документите по чл. 9, ал. 3 в срок до 24 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България. Задължените юридически лица уведомяват съответните държавни органи, когато са определени такива, за промените по изречение първо и им представят актуализираните документи в 7-дневен срок от приемането им, съответно от  вписването им, освен ако в закон не е посочено друго.

(2) Търговските дружества привеждат вътрешните си документи извън посочените в чл. 9, ал. 3 в съответствие с изискванията на този закон в срок до 24 месеца от въвеждането на еврото в Република България.

• 6. Лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1-3 и 6 от Закона за Комисията за финансов надзор  превалутират от левове в евро по реда на този закон паричните стойности, посочени във всички документи, които са задължени да предоставят на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, към датата на въвеждане на еврото като официална парична единица. 
• 7. Емитентите на ценни книжа, за издаването на които има одобрен проспект за публично предлагане и последващото им допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за които към датата на въвеждането на еврото не е изтекъл срокът на предлагане, съответно не е започнала търговията на регулирания пазар, в срок до 7 работни дни от датата на въвеждане на еврото в Република България оповестяват на видно място на интернет страницата на емитента на ценните книжа изявление дали въвеждането на еврото има отношение към оценката на ценните книжа и уведомяват Комисията за финансов надзор. В случай че въвеждането на еврото има отношение към оценката на ценните книжа, се прилага чл. 89с от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. 
• 8. В Закона за деноминация на лева (Обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., последно допълван, ДВ, бр. 65 от 20.07.1999 г.) чл. 4 се отменя, считано от датата на въвеждането на еврото в Република България.
• 9. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г., бр. 13 и 105 от 2016 г., бр. 62 и 102 от 2017 г., бр. 15, 27 и 88 от 2018 г., бр. 28, 33 и 83 от 2019 г., бр. 64 и 104 от 2020 г. и бр. 25 от 2022 г.) се правят следните изменения: 

1. В чл. 117 ал. 2 и 3 се изменят така:

„Чл. 117. (1) Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 1 евро. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от един евроцент.

(2) Сумата от дяловете трябва да бъде равна на капитала, а стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на 1.“

2. В чл. 161 ал. 1 и 2 и чл. 162 се изменят така:

 „Чл. 161. (1) Капиталът и стойността на акциите се определят в евро, съответно в евроцентове.

(2) Минималната стойност на капитала на акционерното дружество е 25 000 евро.“

„Номинална стойност на акцията

Чл. 162. Минималната номинална стойност на една акция е един евроцент.“ 

 

• 10. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г., бр. 15, 20, 24, 27 и 77 от 2018 г., бр. 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 7, ал. 1, 2 и 6 думите „500 000 лв.“ се заменят с „300 000 евро“.
2. В чл. 9, ал. 1 навсякъде думите „500 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.
3. В чл. 35, ал. 2, т. 2 думите „1 500 000 лв.“ се заменят с „750 000 евро“.
4. В чл. 38, ал. 1, т. 9, буква „г“, подбуква „бб“ думите „левовата равностойност на“ се заличават.
5. В чл. 90, ал. 1 и 3 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.
6. В чл. 93, ал. 8, т. 4 думите „1 500 000 лв.“ се заменят с „750 000 евро“.
7. В чл. 108, ал. 6 думите „30 000 лв.“ се заменя с „15 000 евро“.
8. В чл. 174:

а) в ал. 1 думите „250 000 лв.“ се заменят с „125 000 евро“;

б) в ал. 2 думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“;

в) в ал. 3 думите „250 000 лв. се заменят с „125 000 евро“;

г) в ал. 4 думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“.

9. В чл. 197, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 199, ал. 1 – 3 и чл. 234, ал. 10, т. 2 и 3 навсякъде думите  „левовата равностойност на“ се заличават.

 

• 11. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 98 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 34 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 9б, ал. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават.
2. В чл. 10 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 – 3 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават;

бб) в ал. 6 думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „500 000 евро“.

3. В чл. 13, ал. 3, т. 4 думите „1 500 000 лв.“ се заменят с „750 000 евро“.
4. В чл. 49, ал. 9, т. 2 думата „левове“ и запетаята след нея се заличават;
5. В чл. 61а, ал. 1 и чл. 70а, ал. 1, т. 3 думите „левовата равностойност на“ се заличават.
6. В чл. 156, ал. 1 думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“.
7. В § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби думите „или левовата равностойност на посочената сума“ се заличават.
8. В приложението към § 1, ал. 1, т. 10 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.

• 12. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21, 94 и 103 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г. и бр. 16, 25 и 51 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 77г, ал. 1 думите „40 000 лв.“ се заменят с „20 000 евро“.
2. В чл. 77н, ал. 13 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“.
3. В чл. 77у, ал. 2 думата „левовата“ се заменя с „евровата“.
4. В чл. 89в и чл. 89 г думите „левовата равностойност на“ се заличават.
5. В чл. 100г, ал. 2 думите „1 500 000 лв.“ се заменят с „750 000 евро“.
6. В чл. 100к, ал. 2, т. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават.
7. В чл. 100р се правят следните изменения:

а) в ал. 1 т. 2 се изменя така:

„2. емитенти, които издават единствено дългови ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар, с номинална стойност не по-малка от 100 000 евро, или в случаите на дългови ценни книжа, деноминирани във валута, различна от евро, с номинална стойност към датата на издаването им не по-малка от равностойността на 100 000 евро.“;

б) в ал. 2, т. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават;

в) ал. 3 думата „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността“.

8. В чл. 100ф:

а) в ал. 5 думите „левовата равностойност на 50 000 евро или“ се заменят с „50 000 евро или“, а думите „от левовата равностойност на 50 000 евро“ се заменят с „от равностойността на 50 000 евро“;

б) в ал. 6 думите „левовата равностойност на 100 000 евро или“ се заменят с „100 000 евро или“, а думите „левовата равностойност на 100 000 евро към“ се заменят с „равностойността на 100 000 евро към“.

9. В чл. 100ц, ал. 4 и 5 думите „левовата равностойност на“ се заличават.
10. В чл. 116в, ал. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.
11. В чл. 119, ал. 1, т. 1 думите „500 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.

 

• 13. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (Обн., ДВ, бр. 21 от 2021 г.; изм., бр. 25 и 51 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 7, ал. 1 думите „500 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.
2. В чл. 22, ал. 7 думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“.
3. В чл. 42, ал. 1 думите „50 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“.
4. В чл. 45 думите „500 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.

 

• 14. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28, 34, 44 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г.) се правят следните изменения: 

1. В чл. 16, т. 1 – 3 и 5 и чл. 192, ал. 2, т. 1 – 4 думите „левовата равностойност на“ се заличават.
2. В чл. 198, ал. 3 думите „български левове“ се заменят с „евро“.
3. В чл. 206:

а) в ал. 3 „български левове или от валута на една от държавите членки“ се заменят с „евро или от друга валута на държава членка“;

б) в ал. 5 думите „в български левове, в евро или“ се заличават.

4. В чл. 210 се правят следните изменения:

а) в т. 1 думите „четири милиона и шестстотин хиляди лева“ се заменят с „два милиона и триста хиляди евро“;

б) в т. 2 думите „седем милиона лева“ се заменят с „три милиона и петстотин хиляди евро“.

5. В чл. 295, ал. 1, т. 2 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.
6. В чл. 499, ал. 3 думите „български левове“ се заменят с „евро“.
7. Чл. 568, ал. 5 думите „левовата равностойност“ се заменят с „евровата равнойност“, а думите „Българската народна банка“ се заменят с „Европейската централна банка“.
8. В § 1, т. 31, буква „в“, подбукви „аа“ и „бб“ от допълнителните разпоредби думите „левовата равностойност на“ се заличават.

 

• 15. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г. бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г., бр. 16, 18, 25, 51, 53, 58 и 62 от 2022 г.) се правят следните изменения:

• В чл. 121в, ал. 2, 6 и 10 думите „7,5 млн. лв.“ се заменят с „3,750 млн. евро“.

• В чл. 123л, ал. 2 думите „500 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.

• В чл. 129 се правят следните изменения:

а) в ал. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.

б) в ал. 10 думите „1 лв.“ се заменят с „0,50 евро“.

4. 4. В чл. 178, ал. 17 думите „лев и“ се заличават.
5. В чл. 178а, ал. 12 думите „лев и“ се заличават.
6. В чл. 179а, ал. 3 думите „1 500 000 лв.“ се заменят с „750 000 евро“.
7. В чл. 192а:

       а) в ал. 9 думите „един лев“ се заменят с „ петдесет евроцента“.

       б) в ал. 10 думата „левове“ се заменя с „евро“.

8. В чл. 202 думите „10 лв.“ се заменят с „5 евро“.
9. 9. В чл. 234:

        а) в ал. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.

        б) в ал. 10 думите „един лев“ се заменят с „петдесет евроцента“.

10. В чл. 251, ал. 14 думите „лев и“ се заличават.
11. В чл. 256, ал. 1, т. 1 думите „10 лв.“ се заменят с „5 евро“.
12. В чл. 258, ал. 2 думите „20 лв.“ се заменят с „10 евро“.
13. В чл. 313, т. 1 думите „10 лв.“ се заменят с „5 евро“.
14. В чл. 315, ал. 2 думите „20 лв.“ се заменят с „10 евро“.

 

• 18 …… влиза в сила (промените в секторните закони на КФН) от датата на въвеждане на еврото като официална парична единица в Република България (01.01.2024 г.)
• 16. В чл. 8, ал. 1 от Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г., изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 37 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., доп., бр. 93 от 2008 г., изм., бр. 110 от 2008 г., изм. и доп., бр. 99 от 2010 г., доп., бр. 35 от 2011 г., изм. и доп., бр. 93 от 2011 г., бр. 99 от 2011 г., доп., бр. 45 от 2012 г., изм. и доп., бр. 15 от 2013 г., бр. 61 от 2015 г., изм., бр. 43 от 2016 г., изм. и доп., бр. 98 от 016 г., изм., бр. 96 от 2017 г., доп., бр. 99 от 2017 г.) в чл. 8., ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“.
• 17. В Закона за държавния дълг (Обн., ДВ, бр. 93 от 1.10.2002 г., изм., бр. 34 от 19.04.2005 г., в сила от 1.06.2005 г., изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., бр. 101 от 28.12.2010 г., в сила от 30.06.2011 г., изм., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм и доп., бр. 103 от 28.12.2012 г., изм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 50 от 3.07.2015 г., изм., бр. 43 от 7.06.2016 г., доп., бр. 98 от 9.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 91 от 14.11.2017 г., изм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., доп., бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 51 от 1.07.2022 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.
2. В чл. 6 думата „левове“ се заменя с „евро“.
3. В чл. 40в:

а) в ал. 1 думите „от 5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 2500 евро до 10 000 евро“ и думите „от 10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 20 000 евро“; 

б) в ал. 2 думите „от 10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 20 000 евро“ и думите „от 20 000 до 80 000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до 40 000 евро“.

1. В чл. 40г:

а) в ал. 1 думите „от 5 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „от 2500 до 25 000 евро“ и думите „от 10 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „от 5 000 до 50 000 евро“;

б) в ал. 2 от думите „от 10 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 50 000 евро“ и думите „от 20 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до 100 000 евро“.

1. 5. В чл. 40д:

а) в ал. 1:

аа) в т. 1 думите „от 5 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 2500 до 10 000 евро“ и думите „от 10 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „от 5 000 до 20 000 евро“;

бб) в т. 2 думите „от 10 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 50 000 евро“ и думите „от 20 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до 100 000 евро“;

б) в ал. 2 думите „от 10 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 25 000 евро“ и думите „от 20 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до 100 000 евро“;

в) в ал. 3 думите „от 20 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до 100 000 евро“ и думите „от 40 000 до 400 000 лв.“ се заменят с „от 20 000 до 200 000 евро“.

1. В чл. 41:

а) в ал. 1 думите „от 5 000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 2500 до 5000 евро“ и думите „от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „от 250 до 1000 евро“;

б) в ал. 2 думите „от 10 000 до 15 000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 7500 евро“ и думите „от 1000 до 3000 лв.“ се заменят с „от 500 до 1500 евро“.

1. В чл. 42:

а) в ал. 1 думите „от 1000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 500 до 2500 евро“ и думите „от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „от 250 до 1000 евро“;

б) в ал. 2 думите „от 2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 5000 евро“ и думите „от 1000 до 2000 лв.“ се заменят с „от 500 до 1000 евро“.

1. В чл. 43:

а) в ал. 1 думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 2500 до 5000 евро“ и думите „от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „от 250 до 1000 евро“;

б) в ал. 2 думите „от 10 000 до 15 000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 7500 евро“ и думите „от 1000 до 3000 лв.“ се заменят с „от 500 до 1500 евро“.

 

• …. (1) В тримесечен срок преди началната дата на въвеждане на еврото, административните органи адаптират за работа с евро информационните си системи, обработващи финансова информация, при спазване изискванията на Закона за електронното управление, Националния план за въвеждане на еврото в Република България и издадените в тази връзка методически указания на министъра на електронното управление. 

(2) При изпълнение на дейностите по ал. 1 не се прилагат чл. 7д  и чл. 58б от Закона за електронното управление.