Интервю на Деян Николов пред вестник „Труд“:

Мнозинството в парламента се надява да сложи ръка върху част от резервите, които гарантират валутния борд и лева, там са над 70 милиарда лева, като при евентуално влизане в еврозоната една част от тези активи отиват в Европейската централна банка, а другите ще останат на разположение на нашите управляващи, казва икономистът Деян Николов.  

Той е кандидатът на „Възраждане“ за кмет на София и влиза в битката за местните избори с амбицията да промени философията за управление на града. „Да обърнем внимание на по-крайните квартали, да свържем северна и западна София с центъра, за да можем да балансираме града и преразпределим както инвеститорския интерес“, казва още Деян Николов.

– Господин Николов, от „Възраждане“ сезирахте Конституционния съд за противоконституционност и за незаконност на решението на Народното събрание за референдума, но въпросът е защо мнозинството е така категорично за приемането на еврото? Ще аргументирате ли с финансови, а не с политически тези, защо според Вас трябва да изчакаме за смяната на лева?
– Мнозинството е така категорично по няколко основни причини. Първо, има сериозен външен натиск, защото не се харесва, че България има едно от най-ниските съотношения на държавен дълг спрямо БВП (около 23%) и не е така задлъжняла, както повечето държави в Европа. Второ, мнозинството в парламента се надява да сложи ръка върху част от резервите, които гарантират валутния борд и лева. Там са над 70 милиарда лева, като при евентуално влизане в еврозоната една част от тези активи отиват в Европейската централна банка, а другите ще останат на разположение на нашите управляващи. Изкушението за тях е голямо и милиардите се оказват по-важни от волята на народа за референдум. Основната икономическа причина да трябва да изчакаме със смяната на лева е, че сме прекалено изостанали от средните нива на развитие на икономиките в еврозоната. В момента сме на около 60% икономически просперитет от средното за еврозоната, а емпирични и теоретични изследвания показват, че това значи икономически шокове и висока инфлация за нас, защото ще трябва да догонваме прекалено бързо. Ще влезем в паричен съюз, където решенията за паричната политика се взимат централизирано и не са съобразени с нуждите на България, която е прекалено изоставаща икономика. Препоръчва се икономическа конвергенция от 90%, за да може рисковете да са управляеми. Тези 90% ще бъдат достигнати от българската икономика най-рано през 2043 година според изследване на Световната банка от декември 2022 г.

– И в парламента се чуват все повече гласове, че валутният борд вече е отживелица, консерватизъм, но ако премахнем режима на парична политика, какви могат да бъдат рисковете?
– Бордът все още върши основната си задача и трябва да го запазим за следващите няколко години, докато не преминат всички глобални кризи. Премахването му би значело, че БНБ ще може да печата пари и да финансира дефицит в бюджета на правителството, като това в момента е забранено със закон, а е особено вероятно поведение от страна на политиците по време на кризи, в каквито сме от 2020 година насам. В момента дефицитът се финансира от финансовите пазари, които не са толкова благосклонни и често дават прекалено високи лихви на България, което е чудесно, защото това е естествена пазарна спирачка по отношение на прекалено рискова бюджетна политика на държавата. Валутният борд е финансовата усмирителна риза на българските управляващи и не трябва да я махаме, докато не повишим производителността на икономиката си.

– А не са ли прекалено стриктни критериите от Маастрихт? Очевидно, че в сегашните реалности критериите за еврозоната стават като че ли пожелателни, а не задължителни?
– Критериите от Маастрихт не се спазват от почти всички държави в еврозоната, особено по отношение на дефицит в бюджета и дълг спрямо БВП и това не е от вчера. Тези критерии имат за цел да осигурят достатъчен синхрон между икономиките на държави, които са в проект за единен паричен съюз, защото прекалените различия водят до невъзможност централизираната парична политика да отговаря на нуждите на всички, което застрашава целия проект. От години финансовата дисциплина в Европа е под необходимия минимум и това създава рискове за цялата парична система. Общият дълг на еврозоната е 12 трилиона евро, а там има клауза за солидарност и ние ставаме солидарни длъжници с тежест малко под 1% от този дълг. Реално, ЕЦБ се провали в изпълнението на критериите от Маастрихт и в момента няма полезен ход, а ние бързаме да се качим на „Титаник“.

– Защо наблюдаваме такава инфлация, щом валутният борд би трябвало да е спасителният пояс срещу нея?
– Инфлацията основно идва с печатането на пари. Федералният резерв напечата няколко трилиона долара от 2020 година насам, ЕЦБ ги следва, а ние сме закачени за еврото, което води до обезценяване и на лева с по-бързи темпове, защото сме по-изостанали в икономическото си развитие. Бордът не може да ни предпази от глобалното печатане на пари. Неговата цел е да ни предпази от локалното печатане на пари тук, в България. Отделно, в България имаше допълнителни процеси, които повишиха разходите за бизнеса, което доведе до още поскъпване на цени на стоки и услуги. В началото на войната изнасяхме скришно гориво за Украйна, което повиши цената на вътрешния пазар, което накара и бизнесът да реагира с цените. До същия резултат доведоха и проблемите с газа и свободния пазар за електроенергия за бизнеса. Валутният борд не е магия и не може да реши всички проблеми, но върши добра работа в период на кризи, като не позволява някои политици да си правят експерименти с печатането на пари.

– Участието ни в ERM2 обаче е първа крачка към еврозоната, което реално дава възможност на членовете ѝ да преценяват дали настоящият курс на лева към еврото е подходящ. Как България може да защити своята валута от обезценяване?
– Не може. В парламента беше взето едно успокояващо решение, че ще се присъединим към еврозоната само при курс 1.95583, но това не е самостоятелно решение на България. Курсът се определя с Европейски регламент по предложение на Съвета на Европа и с единодушие между държавите-членки и държавата-кандидат и след консултации с ЕЦБ. Ние ще трябва да преговаряме с най-мощните институции в Европа и да получим съгласието на всяка държава за курса, което на практика е невъзможна задача за нашата дипломация, така че курсът ще бъде какъвто кажат от ЕЦБ, защото държавите обикновено слушат централната банка. Има реален риск България да не влезе в еврозоната по сегашния курс лев-евро и аз силно се съмнявам, че от наша страна ще има особено силна или успешна съпротива по въпроса.

– Вие сте кандидат за кмет на „Възраждане“ в София. Достатъчен ли е опитът Ви, за да управлявате столицата на България?
– Това би следвало да го преценят жителите на София, но ако трябва да се сравнявам с някои от кметовете на столицата в миналото, то бих казал, че се чувствам доста уверен в себе си. Имам политически опит, имам доста управленски опит, както и международен такъв, но вероятно най-силното ми качество ще бъде, че съм непримирим и не се огъвам под натиск. Пътувал съм доста във връзка с работата ми и знам как трябва да изглежда София. Основният ми опит в бизнеса е в управлението на хора и прогнозирането и планирането на процеси на базата на разработките в сферата на изкуствения интелект, така че моята представа за управление на града е пречупена през призмата на новите технологии.

– Как изглежда във времеви план управленската Ви програма за 4 години?
– София има нужда от справедливост по отношение на разпределението на средствата, които в момента стигат до сравнително тесен кръг от абонирани компании за обществените поръчки. Те пък от своя страна инвестират само в централните части и някои подбрани райони, което води до дисбаланс в цялата столица. Имаме югоизточна София, която привлича инвеститорски интерес и е желана за живеене, защото е добре свързана с центъра, но това създава и проблеми с презастрояване, паркиране, замърсяване и т.н. Аз искам да променя философията за управление на града и да обърнем внимание на по-крайните квартали, да свържем северна и западна София с центъра, за да можем да балансираме града и преразпределим както инвеститорския интерес, така и този на жителите на града и към тези части. Това е фундаменталното решение за проблемите на София. Отделно, имаме нужда да започнем разширяването на града по площ и да се отървем от тази философия, че всичко трябва да е в центъра. Това са някои стратегически цели за града, чиято основа може да се започне в рамките на един мандат. Има и някои много бързи решения, като децентрализация на бюджета и повече средства за районните кметове, чиято задача е да могат да се грижат за районите си без да трябва да чакат Столична голяма община за всичко, защото нямат почти никакъв бюджет. Кметът на София не би следвало да се занимава с всяка счупена плочка в квартална уличка, но в момента районният кмет няма бюджет и възможност да реши проблема сам. Затова трябва да му се даде възможност да решава малките проблеми на района, а кметът на София да се занимава със стратегическите проекти и визията за града, като само координира и контролира работата на районните кметове.  Друго бързо решение са местни референдуми и допитвания до хората за посоката на развитие на града, което ще въведа като кмет, но преди всичко ще почистим ударно цяла София, защото мръсотията и прашните улици са неприемливи.

– Ще приемете ли подкрепа от други партии или сдружения? Имате ли решение дали ще работите и с други формации за местния вот на национално ниво?
– Всеки е свободен да подкрепи мен и екипа ми, но няма да правим безпринципни коалиции или скрити договорки. Нашият път в политиката винаги е бил да сме открити и прозрачни и така водим политическите си битки – достойно и без особено сложни маневри с единствената цел да получим подкрепата на още няколко човека. Вярвам, че последователната политика и спазването на дадената дума са достатъчни, за да бъдем в коалиция с българските граждани.

Нашият гост

Деян Николов е роден на 1 януари 1990 г. в Пловдив. Завършил е „Бизнес и икономика“, със специализация „Икономическа социология“. Развива се професионално в сферата на логистиката, статистиката, бизнес анализа, мениджмънта. Секретар на партия „Възраждане“ и депутат в 49-ото Народно събрание.