През изминалата седмица в Народното събрание се проведе изслушване на служебния министър на енергетиката по искане на „Възраждане“. Темата на изслушването беше съхранението на ядрените отпадъци. След подписване на договор с „Уестинхаус“ България вече получава ядрено гориво от компанията. Проблемът е в това, че компанията няма ангажимент да извозва и съхранява ядрените отпадъци.  Хранилище за  високоактивни ядрени отпадъци в България няма.

„Вече половин век България развива своята ядрена енергетика. Първа на Балканите изгради атомна електроцентрала, и до ден днешен не допусна никаква сериозна авария или замърсяване. Нашата страна беше пример за развитие на прогреса, и едновременно с това, за опазване на околната среда. Предизвикателства, пред които модерното общество с големи усилия може да устои. За цялото това време държавното ръководство на България намираше необходимия баланс и мъдрост, за да не допусне земният рай на Балканите да се превърне в радиоактивен ад.
Но когато политическата конюнктура и сервилното поведение вземат връх, експертите и специалистите минават на заден план. Сервилната политика нанесе многократно удари върху националния интерес в енергетиката. Първо бяха изведени от експлоатация 1-и и 2-и енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“. Без време същата участ сполетя 3-и и 4-и енергоблок. В продължение на десетилетия беше спъван и спиран проектът за Втора атомна в Белене. Атакувани бяха и тецовете в Маришкия басейн. Постоянно се спекулираше със заплахата от аварии и замърсяване. Нагнетяваше се психоза сред обществеността в цялата страна. Атомната енергетика беше обругавана и заклеймявана. В продължение на десетилетия псевдоеколози и защитници на природата превърнаха в свой поминък злословието по адрес на енергетиката. Издръжката им и цялото им съществуване имаха само един смисъл – да спъват и спират прогреса на българската индустрия и енергийните мощности. Но през последните месеци всички тези псевдозелени морализатори изчезнаха от медийния небосклон. Не може да се чуе за никаква тяхна инициатива. Услужливо отстъпиха терена на чиновниците и бюрократите, които започнаха да ни разказват за бляскавите перспективи пред сътрудничеството с американската компания „Уестингхаус“ и всички компромиси и жертви, които българската нация трябва да направи в името на това сътрудничество. Започна да се говори за 7-и и 8-и енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“. Но упорито се избягва да се говори, че новото сътрудничество с американците няма нищо общо със сътрудничеството с руснаците, и проблемът, който псевдоеколожката пропаганда преекспонираше през последните десетилетия, тепърва предстои.

За разлика от руските ни партньори, които приемаха обратно отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй“, нашите американски „приятели“ не допускат такава възможност. Да припомним, че във все още незабравената Фукушима също се съхраняваше отработено ядрено гориво. Според бившия японски посланик в  Швейцария – Митсухей Мурата, в басейна на унищожения реактор №4 на АЕЦ „Фукушима“  е имало 1535 отработени горивни елемента с обща маса от 460 тона. Басейнът се намира на 30 метра над земята, и ако беше колапсирал, щеше да доведе до унищожението и на всичките 6 реактора, и на общия басейн, в който се намираха 6375 отработени ядрени елемента, само на 50 метра от реактор №4. Според Мурата числото на отработените ядрени елементи във Фукушима беше 11 421. Тези 11421 отработени елемента, складирани в басейните на Фукушима, съдържаха 336 млн. Кюри. Потенциал на замърсяване, надхвърлящ стократно този на Чернобил. Реакторите на Фукушима се охлаждаха с вода, която изтичаше в Тихия океан.

Тази болезнена информация създава смут и сред хората в България. През последните месеци от официални източници се разбра, че са проучвани няколко десетки  селища и терените около тях за изграждането на хранилище за отработено ядрено гориво. Спомена се, че сред предпочитаните геоложки формации са гранитните в Югоизточна България и мергелите в Северна. В медиите са посочени 6 населени места в Северна България, които са избрани от АЯР (Агенцията за  ядрено регулиране) и това повиши общественото напрежение. Посочени са: Козлодуй; Белене; Комарево, Плевенско; Върбица, Врачанско; село Златар до Велики Преслав и село Лиси връх ,община Каолиново.
Припряността и прибързаността, с която се разпродава оборудването за Втора атомна „Белене“ свързано ли е с това, че районът на комплекса, който е спрян за изграждане, е предвиден да стане бъдещо хранилище за високоактивни ядрени отпадъци? Окончателно ли е решено, че отработеното ядрено гориво няма се да се изнася в друга държава, а ще остане да се съхранява на българска земя? Къде ще се намира хранилището?
Отговорът, който министърът на енергетиката даде на Георги Любенов при участие в неговото предаване по БНТ, е : „Няма да ви кажем! “ не е приемлив за българския народ.“, се казва в становището на „Възраждане“, с което най-голямата опозиционна политическа организация поиска изслушването.

От отговорите, които даде министърът, стана ясно, че българските управляващи изобщо не знаят как да намерят решение на този въпрос. Отговорите им са неясни и имагинерни, а това, че държавата ни за пореден път е взела решение под натиск без да помисли за последствията е факт. Предстоят избори и този въпрос и други важни за обществото ни въпроси стоят за решаване на дневен ред. Призоваваме българските граждани да излязат и да гласуват, помнейки, че правителствата на ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ, ИТН и БСП участваха в процеса на взимане на решенията да сменим горивото на АЕЦ „Козлодуй“. Работа под натиск, която довежда до това страната ни да се превърне в ядреноактивна територия, тъй като за изграждането на едно хранилище са нужни не само милиарди, но и време.