През изминалата седмица „Възраждане“ сезира Прокуратурата за призиви на Исак Паси за физическа саморазправа и дори ликвидиране на български граждани, които са привърженици на политическата формация. Мигновена реакция, каквато наблюдавахме дни по-рано при сигнала на „Шалом“ за колаж, пуснат от анонимен потребител в група в „Телеграм“, която не е част от официалните канали на „Възраждане“, нямаше. Нямаше мигновена реакция и по втория сигнал, който изпрати „Възраждане“ до Прокуратурата по повод на антисемитистките нагласи, които опитва да формира Александър Оскар от „Шалом“.
Това провокира медийният екип на „Възраждане“ да потърси обяснеие за факта: Защо има двоен стандарт и антисемитизмът, който несъмнено е отречена идеология, е по-притеснителен от антибългаризма за българските институции?
Направихме кратка справка в медийните публикации за период от една година, като заложихме търсене на публикации, които съдържат ключовата дума „антисемитизъм“ и такива, които съдържат ключовата дума „антибългаризъм“. Тъй като първоначалната графика беше изцяло в полза на антисемитизма, се наложи да добавим още ключови думи в търсенето като „българофобия“ и „българомразие“. Така вече на графиката се оформи и втора позиция, за да може да направим сравнение (Снимка 1).
Полученият резултат е скандален, защото в българските медии се пише близо 5 пъти повече по темата антисемитизъм, отколкото по темата антибългаризъм. Или може да твърдим, че темата антисемитизъм е доста добре представена пред българското общество, а темата антибългаризъм е тотално неглижирана. Съвсем естествено и за контролираните от настоящото антибългарско правителство – ДАНС, ГДБОП и Прокуратура, антисемитизмът е огромен проблем в България, а антибългаризмът не е никакъв проблем. Представете си как в държавата Израел, например, антисемизмът е по-зле представен от темата за анти- каквото и да е там. Това изглежда невъзможно. Също толкова невъзможно, колкото посещението на чужд президент в която и да е държава да е по-силно отразено отколкото позициите в деня на посещението на собствените премиер и президент на държавата взети заедно.
Това обяснява факта защо, за разлика от анонимния колаж със Соломон Паси, не само българските служби, а и българските медии, игнорираха антибългарските публикации на Исак Паси. Само петнайсетина български медии и три информационни агенции отразиха изказването на Костадинов по темата. До момента няма никакви журналистически коментари.
Нека да анализираме обаче дали това е случайност или закономерност. И за да избегнем обвинения в антисемитизъм, ето и едно друго скандално сравнение. Брой публикации за последната 1 година на тема антибългаризъм и хомофобия.
Оказва се, че и темата хомофобия е доста по-добре представена от медиите пред българската публика в сравнение с българофобията, антибългаризма и българомразието. В българските медии се пише близо 2 пъти повече за хомофобия. Разбира се, също и за ДАНС, ГДБОП и Прокуратурата, хомофобията е много сериозен проблем за разлика от българофобията. (Снимка 2).
Докато българските институции спят дълбоко членовете на „Възраждане“ ежедневно са заплашвани от недоброжелатели и репресирани. Само за вчера без никаква причина е нападнат един член на „Възраждане“, на който е нанесена лека телесна повреда, а на търговския обект, в който работи друг член на „Възраждане“, са нанесени материални вреди.
Очевидно е, че докато ДАНС, ГДБОП и Прокуратурата прилагат двойни стандарти, членовете на „Възраждане“ са преследвани. Очевидно е, че в България фашизмът е жив, това е много опасно, и за неговото съществуване не са виновни „Възраждане“, въпреки че налагащите фашизъм хвърлят всички сили и средства, за да ни обвинят в това. „Възраждане“ осъжда Холокоста, а членовете ни се гордеят с подвига на нашите предци, че единствени спасиха своите – българските евреи. Повод за национална гордост.