Възраждане: Все още сме роби на европейските велики сили, но и борбата за обединението на България продължава, ще я водим до победа

Декларация, прочетена от парламентарната трибуна от Станислав Стоянов – народен представител от групата на „Възраждане“

На 6 май властите в Република Северна Македония отказаха да допуснат на своя територия петима български граждани, сред които българският депутат в Европейския парламент и говорител на групата на Европейската народна партия по въпросите на разширяването Андрей Ковачев. Те са пътували за участие в заупокойна панихида на българското военно гробище на загинали през Балканските войни войници край Ново Село. Следва да отбележим, че не е било прилагано каквото и да е насилие върху въпросните лица. 

На 4 февруари тази година Ангел Георгиев, ръководител на българската делегация към парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, с още 2-ма български граждани, сред които и журналист, бяха безпричинно бити, силно и многократно удряни от македонските гранични полицаи, което е документирано на видеозапис. Същите бяха държани часове наред с белезници, като им бяха отказани всякакви телефонни разговори, включително с посланика ни в Скопие, с Министерството на външните работи, с адвокат, с лекар, с член на семейството. Телефонът на Ангел Георгиев беше откраднат от македонските гранични полицаи и така и не бе върнат. На тримата бяха наложени глоби, които са платени на ръка в евро, без издаването на никакви документи за това. Наложена им е и 3-годишна забрана за влизане в Република Северна Македония.

В случая с българския народен представител Ангел Георгиев липсваше реакция от страна на българската държава, включително и Министерството на външните работи. Посланикът на Република Северна Македония не беше привикан за разговор. Урсула фон дер Лайен и Оливър Вархей не откликнаха на нашите покани за среща, не се заинтересуваха от случая и ни посъветваха да се свържем с българските национални власти. 

В значително по-безобидния, без физическо насилие, случай с Андрей Ковачев наблюдаваме съществено по-различна реакция. От българска страна Министерство на външните работи излезе с позиция, която изразява силно разочарование от действията на властите в Република Северна Македония, също така бе повикана за среща посланичката на Република Северна Македония у нас Агнеза Попoвска. Реакцията на европейските институции също е различна: еврокомисарят по въпросите на съседството и разширяването на ЕС Оливер Вархей осъди отказа на властите в Северна Македония да допуснат на своя територия българския евродепутат Андрей Ковачев. Председателят на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер също зае позиция и нарече случилото се „безпрецедентно и неприемливо“, явно прилагайки избирателен подход към двата случая с Ангел Георгиев и Андрей Ковачев. 

Констатира се двоен стандарт и липса на принципност в позициите на ЕК и на българските институции. 

Непостоянната позиция при сходни проблемни случаи от страна на европейските институции и лидери на практика саботира отстояването на т.нар. европейски ценности и права на гражданите в страните от ЕС, както и в страните кандидат-членки. Отдавна не е новина, че правата на хората, които открито се самоопределят като българи в Република Северна Македония не са защитени, посочваме за пример неотдавнашния случай със зверския побой над Християн Пендиков, и не само това. 

Андрей Ковачев беше сред най-големите застъпници за вдигане на ветото, което дотук показва, че не носи никакъв положителен резултат, а напротив – задълбочава проблемите. Според привържениците му се очакваше то да реши автоматично всички проблеми по оста София – Скопие и също така да откъсне съседната държава от руското влияние, по думите на самия Андрей Ковачев. 

Всички,  припомням, гласуваха „за“ вдигане на ветото, освен „Възраждане“ и ИТН. 

За финал ще припомня позицията на „Възраждане“ по македонския въпрос, която бих описал с един известен цитат на Гоце Делчев, чиято годишнина отбелязахме наскоро. 

В своите спомени за Гоце, неговият съратник Коце Ципушев описва следния разговор:  

Изпъкна въ мисъльта ми, между многото други спомени, и единъ разговоръ, въ който Гоце ни обясни сѫщностьта на нашата борба. Веднажъ, нѣколко души другари го запитахме: „А бе, Гоце, защо ние се боримъ за автономията на Македония и Одринско, когато по-добре ще бѫде да се боримъ за освобождаването имъ и обединяването имъ съ майката отечество”? Тогава Гоце ни отговори „Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейскитѣ велики сили, предъ които Турция подписа своята пълна капитулация въ Берлинъ. Затова трѣбва да се боримъ за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазимъ въ тѣхната цѣлость, като единъ етапъ за бѫдещето имъ присъединяване къмъ общото българско отечество”. — Това бѣ ясната и точна преценка на Гоце за борбата на ВМРО. По-късно, голѣмиятъ вождъ на ВМРО, Тодоръ Александровъ, разбираше нашата борба по сѫщия начинъ — че автономията на Македония е само етапъ за присъединяването къмъ майката-отечество.

Днес, 120 години след смъртта на Гоце Делчев, Македония все още не е свободна, ние все още сме роби на европейските велики сили, но и борбата за обединението на България продължава! 

И ние от „Възраждане“ ще я водим до победа!

 

Актуално

Димитър Гюрев: Хиляди клиенти на електроразпределителни дружества без ток повече от денонощие 

Даниел Петров: Няма да позволим да съсипете плодородната българска земя

Петър Петров: Тези сглобки не са в интерес на българските граждани