Вчера се проведе изслушване на кандидатите за конституционен съдия, в Комисия по конституционни въпроси. Народният представител и номинирана от “Възраждане” за конституционен съдия, Цвета Рангелова отговори на всички зададени
й въпроси.
й въпроси.
Във връзка с питането за индивидуалната конституционна жалба, според нея всеки
гражданин на Република България трябва да има лично гарантирано право да защити всеки свой интерес и всяко свое право, в най-разширения смисъл на думата.
гражданин на Република България трябва да има лично гарантирано право да защити всеки свой интерес и всяко свое право, в най-разширения смисъл на думата.
„Ако един гражданин смята, че са нарушени негови права, има право на защита, в това
число като възможност да сезира Конституционния съд (КС) за обявяване на
противоконституционен акт. Личното й мнение е, че КС трябва възможно най-
разширително да тълкува правото на защита на права, като не се ограничава само до
основните такива.
число като възможност да сезира Конституционния съд (КС) за обявяване на
противоконституционен акт. Личното й мнение е, че КС трябва възможно най-
разширително да тълкува правото на защита на права, като не се ограничава само до
основните такива.
Тълкователната компетентност на КС, тя безспорно я обяви като особеното достижение
на нашата Конституция. Голяма част от тълкувателната дейност на съда е свързана с
изясняване на понятие като равенства пред закона, недопускане ограничение на права и
предоставяне на привилегии, защита на права и законни интереси. Тълкувателното
решение има особеността да се слива, да представлява единство с нормата, която
тълкува, така че тя вече да няма собствен, отделен живот и да не може да бъде тълкувана и разбирана по различен от тълкувателното решение начин. Категорична е практиката на КС, че се тълкуват само и единствено норми, които са неясни или непълни.
Тълкуването е абстрактно. Никога не е свързано с определен казус.
на нашата Конституция. Голяма част от тълкувателната дейност на съда е свързана с
изясняване на понятие като равенства пред закона, недопускане ограничение на права и
предоставяне на привилегии, защита на права и законни интереси. Тълкувателното
решение има особеността да се слива, да представлява единство с нормата, която
тълкува, така че тя вече да няма собствен, отделен живот и да не може да бъде тълкувана и разбирана по различен от тълкувателното решение начин. Категорична е практиката на КС, че се тълкуват само и единствено норми, които са неясни или непълни.
Тълкуването е абстрактно. Никога не е свързано с определен казус.
„В тази връзка интерес представлява въпроса за действието на решението на КС, и
именно в посоката на това в годините КС да отстъпва от някои свои разбирания, даже
напротив, в последствие дава съвсем нови трактовки на това какви трябва да бъдат
действията относно решенията на КС. КС приема, че когато отменя или изменя
действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната
или изменението влизане в сила на решението.Тоест в онзи момент отменяйки една
разпоредба, тя е възстановявала предходното си съдържание преди да е била изменена.
именно в посоката на това в годините КС да отстъпва от някои свои разбирания, даже
напротив, в последствие дава съвсем нови трактовки на това какви трябва да бъдат
действията относно решенията на КС. КС приема, че когато отменя или изменя
действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната
или изменението влизане в сила на решението.Тоест в онзи момент отменяйки една
разпоредба, тя е възстановявала предходното си съдържание преди да е била изменена.
През 2020-та година обаче КС преосмисля изцяло позицията си като казва, че когато
отменя ненормативни актове, закони в формален смисъл, решения на НС, укази на
Президента, те стават невалидни от момента на приемането им, тоест придава обратна
сила на решенията си. И закон, който изменя или отменя действащ закон, се обявява за
противоконституционен и няма възстановително действие, тоест и в предстоящите
решения, които смята да вземе КС по искания за обявяване на противоконституционност на приетия последен такъв закон, станал повод за дебати, Закон за изменение на Конституцията, ако КС се произнесе по една от двете жалби – по Дело 1 и 2 от 24 година и приеме, че приетите поправки и изменения на Конституцията са противоконституционни, там на мястото на тези разпоредби, образно казано, ще останат дупки, няма да се възстанови предходното съдържание на тези
отменя ненормативни актове, закони в формален смисъл, решения на НС, укази на
Президента, те стават невалидни от момента на приемането им, тоест придава обратна
сила на решенията си. И закон, който изменя или отменя действащ закон, се обявява за
противоконституционен и няма възстановително действие, тоест и в предстоящите
решения, които смята да вземе КС по искания за обявяване на противоконституционност на приетия последен такъв закон, станал повод за дебати, Закон за изменение на Конституцията, ако КС се произнесе по една от двете жалби – по Дело 1 и 2 от 24 година и приеме, че приетите поправки и изменения на Конституцията са противоконституционни, там на мястото на тези разпоредби, образно казано, ще останат дупки, няма да се възстанови предходното съдържание на тези
разпоредби.“, разясни Цвета Рангелова.
Тя допълни, че е необходим е превантивен контрол, когато се атакуват и поставят
преюдициални запитвания, касаещи процедури, по които ще се приемат закони, особено
уреждащи материя от такова естество.
Според нея трябва да има законово уредена възможност в Конституцията всяка
парламентарна група, независимо от броят на народните й представители, да могат да
сезират КС. Съществуващото ограничение от 1/5 от народните представители често
означава липса на възможност за упражняване на конституционен контрол върху закон,
приет от мнозинството, което не винаги е в интерес на обществото.
„И това беше нашата цел, когато сезирахме КС, именно да предотвратим това
състояние, защото ние знаем, че отмяната на тези разпоредби няма възстановително
действие.“, каза още тя.
Относто въпроса за отвода отговори, че е явна липсата на законова регламентация, както
в Конституцията, така и в Закона за КС на възможността конституционен съдия да си
прави самоотвод или респективно да му бъде искан отвод.
преюдициални запитвания, касаещи процедури, по които ще се приемат закони, особено
уреждащи материя от такова естество.
Според нея трябва да има законово уредена възможност в Конституцията всяка
парламентарна група, независимо от броят на народните й представители, да могат да
сезират КС. Съществуващото ограничение от 1/5 от народните представители често
означава липса на възможност за упражняване на конституционен контрол върху закон,
приет от мнозинството, което не винаги е в интерес на обществото.
„И това беше нашата цел, когато сезирахме КС, именно да предотвратим това
състояние, защото ние знаем, че отмяната на тези разпоредби няма възстановително
действие.“, каза още тя.
Относто въпроса за отвода отговори, че е явна липсата на законова регламентация, както
в Конституцията, така и в Закона за КС на възможността конституционен съдия да си
прави самоотвод или респективно да му бъде искан отвод.
„Това действително е така и мисля, че се налага широко професионално обсъждане на
това трябва ли да има такава законова възможност. Според мен не случайно,
конституционните законодатели са лишили Конституционния съд от тази възможност,
пък същата е дадена на останалите съдилища. Това е законовата страна на въпроса
трябва ли един съдия да си даде отвод, но за мен този акт има и морална гледна точка.
Когато закона мълчи, това подлежи на преценката на всеки един кандидат по отделно.
Над 20 години работя като адвокат и като такава винаги, когато е имало каквото и да
било съмнение за предубеденост от страна на съда, винаги е оставало усещането у мен
за липса на правосъдие. Ето защо аз лично бих си дала отвод от образуваните в КС дела,
защото по двете дела – атакуваните изменения на Конституцията и атакуване на
решението на НС, с което отказа провеждането на национален референдум, не само съм
се подписала под двете искания, но съм участвала и в изготвянията на тези искания и
нося товара на аргументите, в които съм предварително убедена, за да сезирам КС. Да,
съществува празнота в закона, но тук морала взима превес.“, допълни още тя.
това трябва ли да има такава законова възможност. Според мен не случайно,
конституционните законодатели са лишили Конституционния съд от тази възможност,
пък същата е дадена на останалите съдилища. Това е законовата страна на въпроса
трябва ли един съдия да си даде отвод, но за мен този акт има и морална гледна точка.
Когато закона мълчи, това подлежи на преценката на всеки един кандидат по отделно.
Над 20 години работя като адвокат и като такава винаги, когато е имало каквото и да
било съмнение за предубеденост от страна на съда, винаги е оставало усещането у мен
за липса на правосъдие. Ето защо аз лично бих си дала отвод от образуваните в КС дела,
защото по двете дела – атакуваните изменения на Конституцията и атакуване на
решението на НС, с което отказа провеждането на национален референдум, не само съм
се подписала под двете искания, но съм участвала и в изготвянията на тези искания и
нося товара на аргументите, в които съм предварително убедена, за да сезирам КС. Да,
съществува празнота в закона, но тук морала взима превес.“, допълни още тя.
За това как вижда развитието и връзката между националното Конституционно право и
международното такова, Рангелова отговори, че това е доста теоретичен въпрос, но
трябва да се търси връзката с различните типове конституции и организация на
правните актове в различните държави. Някои от държавите дават изрично предимство
на европейското право, при други приоритетно е националното право, а трети дават при
определени условия предимство на националното право, а при други на
международното право. Цвета Рангелова допълни, че договорите, ратифицирани по
международен ред са част от вътрешното законодателство на страната и се подчиняват
на всички правни правила, свързани с това.
международното такова, Рангелова отговори, че това е доста теоретичен въпрос, но
трябва да се търси връзката с различните типове конституции и организация на
правните актове в различните държави. Някои от държавите дават изрично предимство
на европейското право, при други приоритетно е националното право, а трети дават при
определени условия предимство на националното право, а при други на
международното право. Цвета Рангелова допълни, че договорите, ратифицирани по
международен ред са част от вътрешното законодателство на страната и се подчиняват
на всички правни правила, свързани с това.
“Правото на Европейския съюз не е международно право. Необходимо е да се
съобразява, всеки акт от международното право, дали влиза в противоречие с
националното такова и дали кореспондира с правните текстове, които са приети преди
това. Ние сме съюзници в ЕС, за да приемаме и транспонираме тези актове, които няма
да накърнят и навредят на нашите вътрешни правни норми”, заяви на изслушването на
кандидатите за конституционни съдии, Цвета Рангелова от “Възраждане”.
съобразява, всеки акт от международното право, дали влиза в противоречие с
националното такова и дали кореспондира с правните текстове, които са приети преди
това. Ние сме съюзници в ЕС, за да приемаме и транспонираме тези актове, които няма
да накърнят и навредят на нашите вътрешни правни норми”, заяви на изслушването на
кандидатите за конституционни съдии, Цвета Рангелова от “Възраждане”.
Предстои да се проведе гласуване на кандидатурите.