Ключови думи: ,

През 2002 г. Министерски съвет приема Стратегия за електронно правителство. Дори от неточния превод на английското “electronic government” (в смисъл на електронно управление) личи, че още тогава министрите ни не са имали ясна представа с какво реално се захващат.

Следват години на неоправдано и скъпо струващо лутане. Ведомства и служби се откриват, преобразуват и закриват... Нормативни актове и програмни документи се одобряват, редактират и отменят… И така вече 16 лета. А резултатът е видим само при един бегъл преглед на няколко произволни сайта на държавни и общински институции.

Миналата седмица не кой да е, а министър-председателят Бойко Борисов заяви, че са били дадени 2.5 милиона лева за непотребен електронен регистър на хората с увреждания.

Всъщност, по данни на Българска стопанска камара, от 2002 г. до 2016 г. са прахосани около 2 милиарда лева за вече утопичното за нас електронно управление. Това означава разхищение в размер на около 150 милиона лева годишно. За нещо, което така и не е докарано до някакъв що-годе поносим вид.

Понастоящем, като наследник на предходни административни звена, функционира цяла Държавна агенция "Електронно управление" с щат от 592 служители.

И при все това миналия петък се срина системата на Търговския регистър. Официално, поради техническа неизправност, която не е отстранена вече четвърти ден. Обяснение от Зорница Даскалова, изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, на практика назначена от т. нар. „Обединени патриоти“ и свързвана с Делян Пеевски, обаче няма.

Във "Възраждане" смятаме описаното за крещящ пример за изумително разсипничество, провеждано или поне допускано от лица, заемащи висши публични длъжности. Подобна безотговорност не може да бъде простена и трябва да бъде наказана.

Благодарение на безсъвестното поведение на политическия елит, страната ни е обхваната в безвремие, чиито последствия се търпят от всички ни. Абсурдно е в ера на ускорен технологичен напредък да коментираме електронното управление като че ли имаме предвид колонизиране на друга галактика. Още по-нелепо е, че на фона на този безпорядък се кичим с пост на еврокомисар с ресор „Цифрова икономика и цифрово общество“.

Очевидно не става дума за липса на средства, а за съчетание от поквара и безхаберие на най-високо ниво. Разложение, чието пресичане зависи единствено от човешката воля. И ако волята на настоящите управляващи не достига, то е време те да бъдат заменени от хора, които я притежават!

Богатото семейство на организации на Възраждане се сдоби с нов член. Това е най-младата ни структура в Петрич, основана на знаковата за всеки българин дата 2 август - навръх Илинден.
За председател бе избран адв. Любомир Георгиев, за зам.-председател Георги Атанасов, а за секретар - Радка Александрова.
Пожелаваме на нашите съмишленици в подножието на Беласица да отстояват българщината с характерния за македонските българи непримирим дух и борбеност срещу неправдата! На добър път Възраждане – Петрич!

За последните години, неадекватното и безотговорно управление на Община Карлово успя да доведе болница МБАЛ „Д-р Киро Попов”– Карлово до безпрецедентен рекорд, като унищожи и закри отделения, животоспасяващи за населението на две общини. С тези си действия местните управленци лишиха хиляди граждани от полагащия им се достъп до качествено здравеопазване. Създават се условия за процъфтяване единствено на частните болници, собственост на същата икономическа върхушка, която всячески унищожава държавните . Последователната политика за довеждане до фалит на всички здравни заведения под крилото на държавата или общините е своеобразен геноцид над българския народ.
Вследствие на тази гибелна политика, днес за пореден път общинските болници, които обслужват предимно нашите родители в малките населени места, за които частните здравни заведения в големите градове са недостижим лукс, са поставени на колене и принудени да просят пари, за да не затворят врати и да оставят на произвола на съдбата стотиците хиляди нуждаещи се от тяхната помощ. Умишленото забавяне и неплащане на изработени, отчетени и приети дейности, отказа години наред да се направи цялостна ревизия на болницата, поддържане на некомпетентен мениджмънт – това са само част от предпоставките, които доведоха до фатален край.
Необходимо е спешно свикване на публично обсъждане и вземане на адекватно кардинално решение. Община Карлово и Общински съвет – Карлово спешно трябва да поемат отговорност . Нехайството и задкулисните сметки на гърба на гражданите са престъпление. Затварят се пробойни „на парче“, демонстрира се "загриженост" едва когато здравните работници и гражданите се вдигат на протест и това е краен цинизъм.
Ние от Възраждане заставаме твърдо зад справедливите искания на Гражданите и Персонала на АГО – гр. Карлово за цялостно решение на многобройните проблеми на здравната ни система, което би могло да бъде постигнато единствено чрез сериозен дебат и съвместна работа с БЛС и СОББ, като бъдат изпълнени минималните искания, необходими за добрата работа на здравната система.
Докога ще търпим подигравката? Докога ще гледаме безучастно обезкървяването на Родината ни? Докога ще мълчим, че крадат бъдещето на децата ни? Време ни е за Възраждане!

На 27.07.2018 г. Конституционният съд се произнесе с решение, според което Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на Конституцията на Република България. Още същия ден становището на конституционните съдии бе подложено на ожесточена критика, която намери своето продължение и в следващите дни.

Прави впечатление, че най-всеотдайни защитници на т. нар. „Истанбулска конвенция“ са не жертви на домашно насилие, не специалисти и организации, ангажирани с конкретната проблематика, а активисти на ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора) общността. Богатото отразяване и транслиране на тяхното мнение въздигна последното до степен на изключителност. Заглушени бяха думите дори на други поддръжници на въпросния акт, извън групата на хората с нетипична сексуална ориентация, които също заслужаваха да бъдат чути. Защото проблем с домашното насилие има не само, но и у нас, в България.

Още на 30.07.2018 г., 3 дни след решението на Конституционния съд, в сутрешния блок на една от големите ни национални телевизии адв. Христо Копаранов, сам участник в ежегодното събитие „София Прайд“, се постара да поясни какви са следващите му очаквания. Той наблегна на факта, че „Истанбулската конвенция предстои да бъде ратифицирана от Европейския съюз“ и че „правото на Европейския съюз има примат над българското право, а досега няма държава, която да си е позволила да каже, че нейната конституция е над европейското право.“

В тази връзка държим да отбележим, че за окончателното обвързване на ЕС с текстове на Конвенцията са необходими две решения на Съвета на ЕС за сключване на споразумението, които трябва да бъдат предварително одобрени от Европейския парламент. Действия, за които не е известно дали ще бъдат реализирани. Но дори те да бъдат предприети, наложително е да припомним някои факти.

Истанбулската конвенция е подписана от името на ЕС в изпълнение на две решения на Съвета на ЕС:
- Решение (ЕС) 2017/865 на Съвета от 11.05.2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси;
- Решение (ЕС) 2017/866 на Съвета от 11.05.2017 г. за подписване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на правото на убежище и забраната за връщане.

Както става ясно дори само от начина на озаглавяване на двата акта, със същите се разрешава парафирането на договора по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, правото на убежище и забраната за връщане. Така те касаят само съответните разпоредби на Конвенцията. За останалите текстове липсва решение за подписване.

Тук е мястото да уточним, че по своя характер Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие представлява смесено споразумение, включващо едновременно области от компетентността както на ЕС, така и на държавите членки, каквато е Република България. Това е изрично подчертано и в мотивите към двете решения на Съвета на ЕС, упоменати по-горе. Нещо повече, подписването на споразумението е подето, „доколкото конвенцията може да засегне общи правила или да промени техния обхват“ и „държавите членки запазват своята компетентност до степента, в която конвенцията не засяга общи правила и не променя техния обхват.“

От намеците на апологетите на Истанбулската конвенция не става ясно как нейни части, за които няма решение за подписване, респективно не би трябвало да бъдат одобрявани и окончателно приемани от ЕС, ще обвържат институциите на Съюза и държавите членки.

Отделно от това със свое Решение № 7/17.04.2018 г. по к. д. № 7/2017 г. Конституционният съд постанови, че разпоредбите от смесени споразумения, сключени съвместно от ЕС и държавите членки с трета страна, които попадат в компетентност на Република България, придобиват предимство пред противоречащите им норми на вътрешното право при условията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Вече уточнихме, че същата конституционна юрисдикция установи несъответствие между Истанбулската конвенция и основния ни закон, което препятства ратифицирането на първата като предпоставка за възприемането ѝ в националния ни правопорядък.

Остава открит въпроса какво следва, ако ЕС осъществи необходимото частите на Конвенцията, касаещи неговите правомощия, да обвържат самия него, а оттам и нашата страна. Тогава въпросните разпоредби ще получат преимущество пред националното ни право. При това, въпреки констатираното противоречие на Конвенцията в нейната цялост с Конституцията ни. Последното не можем да квалифицираме иначе, освен като въпиещ признак за „съветизацията“ на ЕС. Резултат от една систематично провеждана политика към отнемане на последните зрънца независимост на европейските нации в полза на Брюкселската метрополия и нейния наднационален елит.

В заключение ще отличим думите на вече цитирания адв. Христо Копаранов: „Ако решим, че трябва да излезем от Европейския съюз, за да не се прилага конвенцията… Не знам дали това искаме.“

Безочливото упорство на ЛГБТИ активистите в провеждане и налагане на частния им интерес води към дискусия, чиито последствия не могат да бъдат прогнозирани. Опасяваме се, че въпросът за същността на ЕС и бъдещето на националните държави в него ще придобие измерения, далеч надхвърлящи разумното.

Припомняме, че „Възраждане“ бе първата политическа сила в България, която официално се противопостави на безогледното обвързване с т. нар. „Истанбулска конвенция“. Още на 19.12.2017 г., заедно с 51 неправителствени организации, призовахме към отхвърлянето ѝ. Повече от сигурно е, че ще останем последователни в отстояването на позицията си и с осезаемо нетърпение очакваме май 2019 г., когато Европа и нейните народи ще поемат по нов път.
©2018 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com