Ден на детето без деца - честит празник, българи

Стотици хиляди подрастващи са изпълнили улиците на българските селища. Майки и бащи с детски колички украсени с балони и знаменца, баби и дядовци вървят с усмивка до своите внуци, а цяла България е в приповдигнато настроение, защото днес е най-щастливият ден от годината – Деня на детето. На всеки площад в страната е изградена сцена, на която едни след други се качват деца от всички възрасти и поздравяват българския народ с песни, стихчета и танци. В галериите са подредени изложби с детски творби, националните и регионални електронни медии представят изпълнения на детски музикални състави, а в театрите се поставят спектакли на детски театрални трупи. Усмивките и щастието са завладели цялата страна, а кореспондентите на чуждестранните медии изпитват затруднения при подготвянето на репортажите си от празнуваща България, защото им е трудно да пресъздадат атмосферата на този ден. Ден, в който българите празнуват, издигнали на обсипан с цветя пиедестал своето бъдеще, защото точно те – децата, са щастливото бъдеще на всеки човек, на всяко семейство и държава.
Така би трябвало да изглежда България в Деня на детето, но действителността днес е друга. Вместо семейна прегръдка имаме поздрави и тъжни усмивки по фейстайм. Сбирката в къщата на село е невъзможна, защото къщата отдавна е опустошена или в най-добрия случай е останала една сравнително прилична стая, в която баба и дядо не подготвят празненства, а всяка вечер заспиват в страх от поредните набези на мародерите. Електронните медии рядко допускат детските състави до ефира, защото техните изпълнения не носят приходи от реклама, а за рецитал на стихове дори не може и да става дума, защото в евроатлантическата действителност класиците на българската литература в най-добрия случай са текст за поредния порнографски чалга хит.
През изминалите години думата „Деца“ в медиите се споменава, не толкова с радостни събития, а с трагедии. Постоянно ни съобщават за пребити в училище деца, за катастрофирали училищни автобуси, за деца травмирани от поредния развод или домашно насилие, за увеличение на детската престъпност.
Най-голямата трагедия с децата на България обаче вече дори и не ни прави впечатление. Публикуваните няколко пъти в годината данни на НСИ, БАН и други международни организации, в които се говори за демографската катастрофа на страната, не ни стряскат, а като че ли по-скоро дразнят. И най-вече дразнят управляващата ни от десетилетия партийно-престъпна клика, защото показват най-точно резултата от тяхното опустошително за страната управление.
Днес ние имаме пълна деградация на морала и семейните ценности, умишлено разрушена икономика, срината здравна, социална и образователна система, пренебрежение и дори погнуса към хората с увреждания. А всичко това от своя страна създаде една среда, в която създаването на семейство и отглеждането на деца е невъзможно и нежелано.
Въпреки че в правителството на ГЕРБ и така наречените „патриоти“ има вицепремиер по демографските въпроси, страната ни ежемесечно поставя антирекорди по раждаемост. В европейска България родителите на деца с увреждания търсят спасение в чужбина, а за лечение на дете у нас не се отива в болницата, а първо се отваря банкова сметка за набиране на средства. Изтеглените от правителствата на Бойко Борисов заеми от милиарди евро бяха пренасочени към приближените му мутроолигархични кръгове, вместо поне една част от тях да се използва за инвитро процедури. Вицепремиерът по демографските въпроси Валери Симеонов и това лято ще прави нощни акции по кръчмите на Черноморието, но едва ли ще се заинтересува от състоянието на детските и ученически почивни бази. Томислав Дончев ще даде поредния отчет и ще се похвали с увеличението на усвоените еврофондове, но едва ли ще може да обясни на българските родители, защо след като всичко е така прекрасно, откриването на детска площадка е събитие, което влиза в новините, а не нещо обичайно. Разбира се, не трябва да забравяме и народните представители, които по време на предизборната кампания обещават, че ще работят за повишаване на детските надбавки и майчинските, но вместо това гласуват само за увеличение на заплатите си.
В днешния празничен ден, който за съжаление все по-малко българи празнуват, трябва да си дадем ясна сметка, че часовникът тиктака все по-бързо и по-бързо, отброявайки малкото оставащо време на Третата българска държава. Защото представяните в новинарските емисии данни за демографския колапс на страната сега ни изглеждат само нелицеприятна статистика, но след 5-6 години ще бъдат трагичната действителност.
Решението на проблема е трудно и изисква къртовски труд и усилия от всеки един от нас, без значение дали живее в страната или в чужбина. Най-важна от всичко обаче е вярата, защото без нея човек не може да съществува. Вярата и силата на духа са двата фактора, които ще ни помогнат да се изправим, усмихнем и възродим. Защото така както нашите предци повярваха в успеха и възродиха българската държава след 5-вековно робство, така и ние днес можем да възродим Родината си, изхвърляйки на бунището на историята шайката от национални предатели.
Честит празник деца, честит празник българи! Време ни е за Възраждане!
©2018 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com