Българската православна църква трябва да преразгледа отказа си да участва в тържествата по случай 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия

В средата на ноември 2017 г. главата на Македонската православна църква архиепископ Стефан се обърна към Българската патриаршия с молба да бъде оказана подкрепа за признаването на представляваната от него религиозна институция. На 27.11.2017 г. Светият синод в София официално пое „ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на МПЦ.“ Решението бе прието с пълно единодушие. В мотивите бе наблегнато, че „Свети апостол Павел учи за Църквата, че е тяло Христово, като казва „И кога страда един член (от тялото Христово), страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове” (I Кор. 12:26)“.
В тази връзка, в Движение „Възраждане“ сме озадачени от позицията на същия орган от вчера – 14.05.2018 г. С крехко мнозинство е отклонена поканата на македонския архиепископ Стефан представители на Българската православна църква да участват в тържествата по повод 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия, която ще бъде отбелязана на 27 май в гр. Охрид, Република Македония. Отхвърлена е дори възможността на събитието да присъства Старозагорският митрополит Киприан. Тук ще припомним, че той е председател на комисията, определена да води преговорите за признаването на македонската църква.
В Движение „Възраждане“ сме разтревожени, че във време, когато политици и други публични фигури от двете страни на държавната граница намират смелостта да загърбят дребнотемието, висшите духовници в София отстъпват от вече заявени свои отговорности. Не другаде, а в своето решение от 27.11.2017 г. Светият синод уточнява, че влиза в битката за самостоятелността на македонската църква „със съзнание за своя свещен дълг“. Самият патриарх Неофит отбеляза: „Това е най-малкото, защото те са наши братя, наш народ.“ Достатъчен подтик да пренебрегнем укорите на сръбски и гръцки свещеници, чиито предтечи със сила прогониха българския клир от Вардарска и Егейска Македония през 1913 г.
Доколкото актът от вчера е приет без участието на патриарх Неофит в заседанието, се надяваме, че той е плод на объркване и недомислие. С огромно уважение, но и с отчетливо нетърпение от Движение „Възраждане“ очакваме духовният ни елит да преразгледа отношението си към поканата от страна на македонския църковен глава и да изпрати свои представители на тържествата по повод 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия. Защото „кога се слави един член, радват се с него всички членове”!
©2018 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com