„Възраждане“ към българските журналисти: Партия ВМРО няма и никога не е съществувала!

Уважаеми госпожи и господа журналисти,

В преамбюла на Етичния кодекс на българските медии е декларирана основната цел пред тях: да уважават правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация. В тази връзка са формулирани някои принципи, на които трябва да отговаря журналистическата дейност. Макар и взаимозависими, сред тези ръководни начала първенствуващо се откроява следното заявление: „Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.“

Предвид последното и разбирайки, че е неразумно да очакваме всеки журналист да познава в дълбочина фактологията около дадено явление или личност, си позволяваме да се обърнем към Вас с това кратко и повърхностно изложение.

На днешната дата преди 125 години в стария български гр. Солун, понастоящем включен в държавната територия на Гърция, е основана най-всеобхватната и изключителна по своите характер и активност българска революционна организация. С незначителни прекъсвания тя действа от 1893 до 1934 г. и бива позната под различни абревиатури (БМОРК, ТМОРО, ВМОРО, БНМОРО, ВМРО, ВТРО), сред които най-известна остава ВМРО.

В съвремието със същото съкращение се кичат няколко организации, както в Република Македония, така и в Република България. Ние обаче ще съсредоточим вниманието Ви върху политическата партия със седалище гр. София, която със свои представители участва в органите на законодателната и изпълнителната власт у нас. Същата е официално регистрирана с наименованието „ВМРО – Българско национално движение“, накратко ВМРО – БНД.

Безспорен е опитът за алюзия към авторитетното освободително движение на българския народ. Със съжаление отчитаме, че това похищение над националната ни памет се увенчава с успех. Достатъчно доказателство е политическата кариера на лицата, препитаващи се благодарение на конкретната партия.

Морално задължени сме да отбележим, че всички, включително ние от „Възраждане“, но и българските медии, сме съпричастни към една историческа фалшификация. Не само защото не разобличаваме извършеното злодеяние достатъчно често, но и защото, съзнателно или не, често го утвърждаваме. Така, визираната партия преимуществено е представяна и обсъждана не с пълната си абревиатура, а с некоректното „ВМРО“. Тук е особено натрапващ се контраста с доскоро управляващата партия в Република Македония, която винаги е упоменавана с точното си съкращение – „ВМРО – ДПМНЕ“. Разбира се, за да сме съвсем акуратни, трябва да отбележим, че партията във Вардарско никога не е претендирала за наследството на историческата ВМРО, докато българският ѝ аналог на тази база изгражда цялото си политическо битие.

В тази връзка идва съществената роля на българските журналисти, които трябва да престанат да легитимират тази кражба на идентичност. Защото посегателството върху общата ни история, реализирано в София, е с нищо по-незначително от македонисткото, осъществявано в Скопие. И в двата случая се гони измамно себеутвърждаване с користна цел. Разликата е само в мащаба на престъплението. Докато отвъд ГКПП Гюешево се обсебва и изкривява миналото ни в цялост, платеният партиен апарат, окупирал Македонския културен дом на софийската улица „Пиротска“ № 5, се задоволява само с част от него. Но с откъс, който концентрира върховното усилие на народа ни да сбъдне идеала си – всички българи в една държава!

Изрично натъртваме на неоспоримия факт, че в България никога не е съществувала политическа партия ВМРО! Дори членовете на т. нар. „Македонска парламентарна група“ в Народното събрание от периода 1927 – 1934 г. са избирани като кандидати на законни политически организации, а не на революционното движение. Нещо повече, последният водач на ВМРО Иван Михайлов е пределно категоричен приживе: „С партии немаме работа!“ И това табу никога не е прекрачвано, що се отнася до участие в българските политически избори.

Обратното наблюдаваме при водената от Красимир Каракачанов тайфа. Настоящият вицепремиер и министър на отбраната оглавява еднолично ВМРО-СМД през 1997 г. Въпросното дружество е приемник на социалистическа организация, изградена върху разтурените от тогавашния режим културно-просветни структури на македонските бежанци. Още същата година ВМРО-СМД се впуска в надпреварата за властови постове, а през 2000 г. окончателно се трансформира и в политическа партия ВМРО-БНД.

Ето защо се обръщаме към Вас, българските журналисти, с молба да отговорите на тежестта, с която е натоварено призванието Ви, и да означавате политическа партия ВМРО – БНД с пълното ѝ име или абревиатура. В крайна сметка защо използвате само първата половина на съкращението, а не втората? Ако не ви се означават седем букви и едно тире, бъдете още по-пестеливи и употребявайте само три букви – БНД.

Придържането към точността и истинността на фактите, ще бъде не само проява на почит към всички дейци за освобождението на Македония и Одринска Тракия, не само знак за осъзнатата отговорност към обществото, но и израз на самоуважение.


23.10.2018 г.                   Движение „Възраждане“

Последни публикации

©2018 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com