Ключови думи: ,

През последната седмица отново, за отчайващо пореден път се дискутира някаква неясна „здравна реформа“. В последните години така реформирахме здравната система, та чак я деформирахме.

Още при създаването си през 2014 г. във „Възраждане“ формулирахме една от основните си програмни цели: изоставяне на принципа за солидарност в здравното осигуряване и либерализирането му. Четири години по-късно се придържаме към схващането си, че въпросната система следва да претърпи коренно проебразувание, при което да легне върху две основни начала:
- доброволност – всеки самостоятелно ще решава дали да се осигурява за здравните рискове пред себе си или не;
- демонополизация – всеки, отново независимо, ще преценява дали да прави здравноосигурителни вноски в държавната каса или в частно застрахователно дружество.

Наше дълбоко убеждение е, че обществото ни може да функционира истински само като общност на свободни и осъзнати граждани. Крайно време е всеки да поеме лична отговорност за себе си. В продължение на години отглеждаме на наш, общ гръб както дребни социални паразити в тяхното безцелно съществуване, така и някои тлъсти пиявици, жадно изсмукващи изливаните средства в продънената НЗОК. От 810 милиона лева, захранващи здравната система през 1998 г., днес същата издъхва при 4.3 милиарда! Нетърпима разсипия, на която трябва да бъде сложен край.

Учиш, работиш, печелиш… Твое неотменно право е лично ти да се възползваш от плодовете на усилията си и определиш как, кога и къде да ги усвоиш, получавайки съразмерно на отдаденото. Обратното е в услуга на властимащите, които у нас по правило се отличават с готовност да преразпределят чужди блага. Правило, от което не е изключение и сегашното правителство, усилено надуващо балона „НЗОК“.

Вчера в Република Македония се проведе национален референдум, който трябваше да легитимира включването на страната в ЕС и НАТО. За целта САЩ, съвсем официално и публично оповестено, заделиха 5 милиона долара за борба с руската пропаганда в Повардарието. В рамките на месец пък Скопие бе посетено от Йенс Столтенберг, генерален секретар на Северноатлантическия пакт, Ангела Меркел, канцлер на Германия и идеолог на настоящата европейска политика, и Уес Мичъл, помощник държавен секретар на Щатите по европейските въпроси. Резултатът е, че около 2/3 от избирателите в държава, чиято младеж живее, учи и работи в ЕС, не участваха в допитването за присъединяване към същия съюз.

На 18.06.1815 г. изключителният пълководец Наполеон претърпява катастрофално поражение край Ватерло, днешна Белгия. Само 4 дни по-късно, загубил подкрепата на народа си, се вижда принуден да абдикира.

Вчера марионетните ЕС и НАТО получиха своето Ватерло там, където не го очакваха. По тежък, болезнен и апокалиптичен за върхушката в тях начин. И макар Скопие да е на повече от 30 км, делящи Ватерло от Брюксел, резонансът в последния вече се усеща предвид изборите за Европейски парламент през май догодина. За разлика от Наполеон, те ще имат още няколко месеца, за да усетят какво са надробили. Просто така повеляват демократичните правила.

Какво обаче да напишем за „европредседателстващото“ им протеже Борисов, който декларира като своя основна външнополитическа цел „евроинтеграцията на Западните Балкани“? Подобен международен крах не е преживявало никое българско правителство. Сегашното е достатъчно дебелокожо, за да го надмогне. Заради бизнеса, не заради друго. Заедно с ортаците си от корпорация „Обединени патриоти“, в която значим дял има носещото иначе тежко име „ВМРО-БНД“. Последните, за почти 3 десетилетия експлоатация на имуществото на македонската емиграция, постигнаха единствено вицепремиерско място до Екатерина Захариева, признала в национален ефир „македонски език“. Толкова! В Македония успехите им се изчерпват с изградена дистрибуторска мрежа за снабдяване с български паспорти.

Още преди 4 месеца заявихме позицията си: "Ново име на Македония – след демократично допитване, а не в резултат на външен натиск". И днес от "Възраждане" продължаваме да твърдим, че сънародниците ни там заслужават и могат да определят съдбините си самостоятелно. Добро или лошо, решението от последния референдум е тяхно! А българското правителство, заедно с професионално „македонстващите“ в него, не само не отстоя историческите принципи в отношенията ни, но и пряко ангажира страната ни в една губеща кампания.

Възраждане – Видин се опитва да предотврати поредна пътна трагедия, в която може да загинат още невинни хора. От структурата на Възраждане в старопрестолния град са подали серия от сигнали, касаещи преминаването на пълни тирове с дървесина, чието тегло надвишава над 5 пъти максимално допустимия тонаж в определени отсечки. Поради претоварването на участъка, вече има поддали мостове и е само въпрос на време да отчетем поредната смъртоносна катастрофа, която да бъде "изкупена" с няколко оставки, след което виновни за нехайството на институциите и държавата отново да не бъдат намерени. Удобно скрити зад колективната си безотговорност, компетентните органи не предприемат никакви действия по въпроса. Централната власт в лицето на ГЕРБ и "Обединени Патриоти", както и местната власт в лицето на кмета на община Белоградчик от БСП, проявяват престъпна небрежност.
До момента са сезирани Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на земеделието, храните и горите, областният управител на област Видин, кметът на Белоградчик, община Белоградчик и ОД на МВР – Видин.
Сигналите са във връзка с преминаването на тежкотоварни МПС пълни с дървен материал – тирове и камиони, по пътища в близост до селата Стакевци и Крачимир. Там действа забрана за преминаване на превозни средства над 10 и 15 тона съответно.
снимка1 Натоварените с дърва машини надвишават нормите значително, понякога над 5 пъти. Натоварването на пътната мрежа не е съобразено с нейното предназначение. На места асфалтовата настилка е деформирана, огъната или напукана в следствие на претоварването. Лошото състояние на инфраструктурата е предпоставка за възникване на ПТП, в които не е изключено да има пострадали или загинали.
снимка6Особено притеснително е състоянието на няколко стари моста, които не са проектирани да издържат подобно натоварване. Част от каменната основа на единия от тях е поддала и типично по нашенски е закрепена с дървени колове, както може да се уверите от следващата снимка:
статия 1Въпреки това, от Община Белоградчик не са притеснени и заявяват, че при огледите на са забелязани повреди по целостта на мостовете. Още по-скандално е заключението на общинската комисия в Белоградчик, че "В община Белоградчик не са намерени проекти за описаните по-горе мостове, изградени далеч назад във времето, поради което не бихме могли да установим проектната им носимоспособност." Вместо да са притеснени, че не знаят дали мостовете не са заплашени от рухване при преминаването на пълен ТИР например, от община Белоградчик се успокояват с този факт!
Буди тревога и фактът, че при преминаването на ТИР или камион не остава никакво място за разминаване с насрещно движещо се превозно средство, а пътят е двупосочен.
Поради извършващия се дърводобив в региона, коритото на Крачимирската река е нарушено, а също така може да бъде задръстено от нахвърляните дървени трупи около него и по този начин да застраши живеещите наблизо хора.
Възраждане – Видин ще продължи да следи случая и да сезира институциите, защото не можем да си позволим нова трагедия като скорошната до Своге!

док 1
док 2
снимка16
снимка17
снимка18

На 23 октомври 1956 г. в Будапеща проехтяват първите изстрели от Унгарската революция против местния марионетен режим, наставляван от СССР. Въстанието бързо води до смяна на правителството, а новият министър-председател Имре Наги се съобразява с обществените нагласи, предприемайки стъпки към възвръщане независимостта на страната, включително оттеглянето ѝ от Варшавския договор. Намерението на унгарците е пресечено, след като на 4 ноември съветски части атакуват Будапеща и в рамките на седмица контролът от Москва е напълно възстановен.

Макар и по-късно, в контекста на наскоро отминалата Пражка пролет от 1968 г., генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев ще оповести публично съветската доктрина за ограничения суверенитет. Според това схващане всеки опит на някоя държава да се отскубне от доминацията на СССР е в резултат на чужда, вражеска интервенция и подлежи на неутрализиране с военни средства. Социализмът е само онова, което се диктува от Москва. Всяко друго разбиране е империалистическо внушение и фашистка реакция.

Около 60 години след събитията от 1956 г. Унгария е част от Европейския съюз. Неподлежаща на дискусия в общността е теорията за споделения суверенитет. Разбирането е, че отделните народи делегират част от суверенните си права на външна за държавите им, наднационална организация и така заедно и съвместно изпълняват задачите пред себе си. Оттук насетне демократичността е качество, дефинирано в унисон с мнението на управляващия елит в Брюксел. Противното на него е крайно десен, назадничав популизъм.

При такива правно-политически догми, в стихията на мигрантското нашествие, унгарското правителство се противопостави на насажданата за общоевропейска политика „Добре дошли!“. Тази опърничавост, гарнирана с други мерки, обезпечаващи националната независимост, предизвика ответен отговор. Бе задействана наказателна процедура, която като възможен резултат има суспендирането на права на Унгария като държава членка на ЕС, включително правото на глас на представителя ѝ в Европейския съвет. Разбира се обаче, задълженията спрямо нея остават да тежат. По същност, положение, в каквото се намират робите. Без възможности за изразяване на собствена воля, но с оковите на редица обвързаности.

Къде тогава е разликата между СССР и ограничения суверенитет, от една страна, и ЕС и споделения суверенитет, от друга? В крайна сметка, и в двата случая наблюдаваме израстването на една идеологическа метрополия, безцеремонно налагаща своите решения, въпреки несъгласието на васалите си. Отличимото е единствено в подхода. Фрапантната, прегазваща сила е заменена от хитроумната, подривна пропаганда. А свободолюбието на европейските народи отново подлежи на изпитание.

Някои ще възразят, че държавите членки имат своите представители в органите на ЕС, а оттам участват и в приемането на актовете им. Но нима Унгария няма своите евродепутати? И нима тя не се оказа подчинена на волята на мнозинството в европарламента?

Други пък ще опонират, че членството в ЕС е на доброволни начала и всяка страна може да го напусне по свое желание. А дали е точно така? Ако навремето Великобритания не се бе включила в това наддържавно обединение, сега тя щеше да разполага с привилегированото положение в отношенията си с Брюксел, което днес отчаяно се опитва да запази след „Брекзит“. Но днес бива санкционирана за „неблагоразумието“ си и ръцете ѝ биват извивани до степен на непоносимост, за да послужи за назидание.

Във „Възраждане“ вярваме, че ЕС има бъдеще, но не като мечтаната от Интернационала (бил той социалистически или либерален) федерация. За нас, както и за мнозина други на Стария континент, ЕС трябва да бъде координационен механизъм за постигане на необходимата степен на единодействие и сътрудничество между европейските народи. Така щото последните да осигуряват взаимно суверенитета си, а не същият да бъде жадно изсмукван от наднационално образувание, приемащо ролята на нравоучител спрямо създателите си. Всяка държава членка трябва да има гарантираната свобода във всеки един момент и по всеки един въпрос да следва свой самостоятелен път, различен от този на останалите, без да бъде наказвана за това. Обратното е диктат, несъвместим с културните достижения на европейската цивилизация. А когато „действията на даден владетел до едно подобават на тиранин, то този владетел не е достоен да управлява един свободен народ.“*


* Из Декларацията за независимост на САЩ от 1776 г.

Последни публикации

©2018 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com