Ключови думи: ,

На днешния ден почитаме Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Делото на българският поет е всеизвестно и е напълно оправдано в деня на неговата смърт да му отдадем почит. Той едва ли е предполагал, че когато е писал поемата „Хаджи Димитър“, думите „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ ги пише и за себе си. Христо Ботев се превръща в знаменосеца на себеотрицанието в името на Родината и свободата. Качвайки се на кораба „Радецки“, той е бил с ясното съзнание, че ще пренесе себе си в жертва на делото. Слизайки и целувайки родната земя, четниците дават своя обет към България.
С времето 2 юни става известен като ден на Ботев, но вследствие от политическите промени в България и наложените външни влияния, част от заслужилите да бъдат в Пантеона на Българската свобода българи биват удобно забравяни. А е редно и пред техният безсмъртен дух да сведем глави в знак на почит. Към всички онези, които тръгваха с готовност да умрат в името на България, по примера на Ботев. Към онези, за които Вазов е казал, че чакат втората тръба… Но тя едва ли ще даде сигнал.
България е страна на герои и ние не трябва да ги забравяме. Трябва да помним идеала, за който умряха гордите синове на България, за да бъдем тук днес. Те не се жертваха за пари и богатства, а за това българският народ да бъде свободен и обединен. Не трябва да забравяме, че „Прахта на героите е създала отечеството“.
Нека днес, на тази паметна дата, когато чуем сирената, да се спрем. Нека отделим две минути от живота си, за да си припомним тези, които дадоха живота си за нас. Нека тази сирена бъде символична втора сигнална тръба за тях, с която да покажем, че ние сме достойни техни наследници. Нека всички паднали в името на България да бъдат нашият, българският „Безсмъртен полк“! Нека не почитаме чуждите герои, а българските, за да могат юнаците да спят в мир, знаейки, че има кой да брани Родината в наше лице.

Стратегическата дълбочина на неоосманисткия режим в Турция настъпва в България вече и военно. Не, това не е хипербола, нито плод на политическа демагогия, а самата истина, макар и поднесена под натовско лустро. Вчера се разбра, че Министерството на отбраната води преговори с Турция за започването на презгранични операции на турски изтребители над българското въздушно пространство. Това стана ясно от доклада за състоянието на въоръжените сили, който беше внесен в Народното събрание от военния министър и вицепремиер Красимир Каракачанов.
 
Ние от Възраждане още със създаването на сегашното антибългарско правителство последователно защитаваме позицията, че днешното ръководство на военното ведомство е най-некадърното, най-продажно и най-корумпираното в новата ни история, провалило се практически във всички важни реформи и модернизационни проекти, касаещи армията.Започвайки от прекратяваната няколко пъти процедура за придобиване на нови бойни самолети и практическото унищожаване на военната ни авиация, минавайки през провала с обществената поръчка за строеж на многофункционални патрулни кораби за нуждите на ВМС, миришеща от километри на корупция и „патриотична” мерзост и стигайки до все по-влошаващата се ситуация с кадровия недокомплект във въоръжените ни сили, ведно с неизпълнените социални ангажименти и откровени лъжи от страна на ООД-то на Каракачанов в МО към офицери, сержанти и войници, днешното управление и подкрепящото го парламентарно мнозинство на ГЕРБ и Обединени „патриоти” са на път на продадат и предадат не само сигурността, но и суверенитета ни.
 
Защото преговорите с Република Турция не касаят обикновено сътрудничество в областта на отбраната като например общо участие във военни учения или нещо подобно, а чисто и просто разрешение турски изтребители да изпълняват бойни мисии в българското въздушно пространство. Това дори вече не е скандал, това е предателство! Това е война срещу собствената ни страна и народ от едно престъпно управление, което все повече се демаскира като откровена пета колона на неоосманистите в Анкара. Да пуснеш в собствения си двор режим, чиято армия навлезе и окупира почти цяла Северна Сирия, нарушава ежедневно въздушното пространство на своите гръцки съседи, включително прелитайки с бомбардировъчна авиация над Атина, който от години води подривна дейност на територията на България и чийто президент вече няколко пъти е оспорил териториалната ни цялост, предявявайки претенции към суверенни български територии, е чисто и просто политическа присъда над днешното престъпно управление!
 
Водейки преговори с друга страна за "защита" на собственото ни въздушно пространство, Министерството на отбраната и лично министър Каракачанов признават собствения си провал и ясно показват, че в момента армията ни не е способна да защити териториалната цялост на страната ни. Още повече, че българският народ в течение на столетия смята Турция за най-големия и най-опасния враг на България и няма как тя да ни пази от когото и да било, особено от Русия.
 
В така създалата се ситуация, за нас от Възраждане изходът е само един – оставка на цялото правителство и то незабавна! Заедно с това, разследване и започване на наказателно производство по реда на глава първа от особената част на Наказателния кодекс - ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА, Раздел II – Предателство и шпионство срещу всички инициирали и участващи в преговорите с турската страна по това споразумение. И тъй като прекрасно разбираме, че престъпната камарила на ГЕРБ и Обединени „патриоти” няма да направи това доброволно, призоваваме всички искрени български патриоти, независимо от цвят и политическа принадлежност на протест пред Министерство на отбраната в четвъртък от 8:30 часа, за да извикаме дружно – „Вън, предатели”!
 
Ние от Възраждане ще бъдем там с обърнати знамена, защото последният бой за частиците суверенитет, останали на страната ни, вече е започнал и как ще завърши той зависи само и единствено от истинските български патриоти, превърнали се в последната защитна линия между свободата и новото робство, което се опитват да ни наложат!

Стотици хиляди подрастващи са изпълнили улиците на българските селища. Майки и бащи с детски колички украсени с балони и знаменца, баби и дядовци вървят с усмивка до своите внуци, а цяла България е в приповдигнато настроение, защото днес е най-щастливият ден от годината – Деня на детето. На всеки площад в страната е изградена сцена, на която едни след други се качват деца от всички възрасти и поздравяват българския народ с песни, стихчета и танци. В галериите са подредени изложби с детски творби, националните и регионални електронни медии представят изпълнения на детски музикални състави, а в театрите се поставят спектакли на детски театрални трупи. Усмивките и щастието са завладели цялата страна, а кореспондентите на чуждестранните медии изпитват затруднения при подготвянето на репортажите си от празнуваща България, защото им е трудно да пресъздадат атмосферата на този ден. Ден, в който българите празнуват, издигнали на обсипан с цветя пиедестал своето бъдеще, защото точно те – децата, са щастливото бъдеще на всеки човек, на всяко семейство и държава.
Така би трябвало да изглежда България в Деня на детето, но действителността днес е друга. Вместо семейна прегръдка имаме поздрави и тъжни усмивки по фейстайм. Сбирката в къщата на село е невъзможна, защото къщата отдавна е опустошена или в най-добрия случай е останала една сравнително прилична стая, в която баба и дядо не подготвят празненства, а всяка вечер заспиват в страх от поредните набези на мародерите. Електронните медии рядко допускат детските състави до ефира, защото техните изпълнения не носят приходи от реклама, а за рецитал на стихове дори не може и да става дума, защото в евроатлантическата действителност класиците на българската литература в най-добрия случай са текст за поредния порнографски чалга хит.
През изминалите години думата „Деца“ в медиите се споменава, не толкова с радостни събития, а с трагедии. Постоянно ни съобщават за пребити в училище деца, за катастрофирали училищни автобуси, за деца травмирани от поредния развод или домашно насилие, за увеличение на детската престъпност.
Най-голямата трагедия с децата на България обаче вече дори и не ни прави впечатление. Публикуваните няколко пъти в годината данни на НСИ, БАН и други международни организации, в които се говори за демографската катастрофа на страната, не ни стряскат, а като че ли по-скоро дразнят. И най-вече дразнят управляващата ни от десетилетия партийно-престъпна клика, защото показват най-точно резултата от тяхното опустошително за страната управление.
Днес ние имаме пълна деградация на морала и семейните ценности, умишлено разрушена икономика, срината здравна, социална и образователна система, пренебрежение и дори погнуса към хората с увреждания. А всичко това от своя страна създаде една среда, в която създаването на семейство и отглеждането на деца е невъзможно и нежелано.
Въпреки че в правителството на ГЕРБ и така наречените „патриоти“ има вицепремиер по демографските въпроси, страната ни ежемесечно поставя антирекорди по раждаемост. В европейска България родителите на деца с увреждания търсят спасение в чужбина, а за лечение на дете у нас не се отива в болницата, а първо се отваря банкова сметка за набиране на средства. Изтеглените от правителствата на Бойко Борисов заеми от милиарди евро бяха пренасочени към приближените му мутроолигархични кръгове, вместо поне една част от тях да се използва за инвитро процедури. Вицепремиерът по демографските въпроси Валери Симеонов и това лято ще прави нощни акции по кръчмите на Черноморието, но едва ли ще се заинтересува от състоянието на детските и ученически почивни бази. Томислав Дончев ще даде поредния отчет и ще се похвали с увеличението на усвоените еврофондове, но едва ли ще може да обясни на българските родители, защо след като всичко е така прекрасно, откриването на детска площадка е събитие, което влиза в новините, а не нещо обичайно. Разбира се, не трябва да забравяме и народните представители, които по време на предизборната кампания обещават, че ще работят за повишаване на детските надбавки и майчинските, но вместо това гласуват само за увеличение на заплатите си.
В днешния празничен ден, който за съжаление все по-малко българи празнуват, трябва да си дадем ясна сметка, че часовникът тиктака все по-бързо и по-бързо, отброявайки малкото оставащо време на Третата българска държава. Защото представяните в новинарските емисии данни за демографския колапс на страната сега ни изглеждат само нелицеприятна статистика, но след 5-6 години ще бъдат трагичната действителност.
Решението на проблема е трудно и изисква къртовски труд и усилия от всеки един от нас, без значение дали живее в страната или в чужбина. Най-важна от всичко обаче е вярата, защото без нея човек не може да съществува. Вярата и силата на духа са двата фактора, които ще ни помогнат да се изправим, усмихнем и възродим. Защото така както нашите предци повярваха в успеха и възродиха българската държава след 5-вековно робство, така и ние днес можем да възродим Родината си, изхвърляйки на бунището на историята шайката от национални предатели.
Честит празник деца, честит празник българи! Време ни е за Възраждане!

25 май 2018 г. Дата, която отсъства в календара на маите, но се възприема от бизнеса почти като 21 декември 2012 г. или краят на света. И донякъде с основание. Защото от днес започва прилагането на Общия регламент относно защитата на данните, по-популярен с абревиатурата си от английски език GDPR.
Новите правила, творение на Брюкселската бюрокрация, поставят многобройни изисквания пред всички, които по необходимост боравят с лични данни на други лица – институции, неправителствени организации, фирми… Тук няма да се спираме върху съдържанието на европейския регламент, чието тълкуване е разнопосочно още преди практическото му действие и тепърва ще създава многобройни затруднения. Факт е обаче, че за да избегнат невъобразими по размер санкции, дори дребните български търговци трябва да плащат по 120 лв/час за консултации от специалисти и по още 2000 – 15 000 лв за документална подготовка. Сладък гешефт за някои… Но за малцина.
Когато се говори за Европейския съюз, най-често се споменава свободата – свободно движение на хора, свободно движение на стоки и услуги, свободно движение на капитали. Потопим ли се обаче под повърхността получаваме купища регламенти, директиви и произтичащата от тях бумащина, излишно затормозяваща гражданския и стопанския живот. А има ли правила, трябва да има и някой, който осъществява контрол. Така стигаме до нови органи на наднационално равнище, нови длъжности, нова администрация… И накрая до нови правила.
Няма как да не си припомним думите на Тацит: „Както преди ни тегнеха безчинствата, така сега ни тежат законите.“ И да се надяваме да не получим потвърждение на други негови думи: „Колкото по-корумпирана е държавата, толкова по-многобройни са законите.“

Последни публикации

©2018 Движение „Възраждане“. Всички права запазени. | Реализация: www.iliyavalchev.com